Гаранциите за сигурността на Киев са ключов въпрос в усилията за прекратяване на руската инвазия в Украйна. Сега специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф заговори за гаранции, подобни на член пети от учредителния договор на НАТО.
Тази клауза гласи, че ако държава от алианса бъде нападната, това ще се смята за нападение над всички страни членки.
Уиткоф каза пред Си Ен Ен в неделя, че президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин са постигнали съгласие, че Вашингтон и неговите съюзници могат да предложат „променящи играта“ гаранции на Украйна под формата на „защита, подобна на член 5“.
Той не даде повече конкретни подробности. Но по думите на Уиткоф след срещата на Тръмп с Путин, която се проведе в Аляска в петък, Русия няма да възрази срещу това като част от потенциална рамка за мир.
Член пети не задължава страните от НАТО да се ангажират с пълна военна интервенция в подкрепа на друга членка, ако тя бъде нападната.
В него се казва, че всяка държава от алианса „ще окаже помощ на страната или страните, които са подложени на нападение, като предприеме незабавно, индивидуално и съвместно с другите страни, такива действия, каквито счете за необходими, включително употреба на въоръжена сила“.
От създаването на НАТО през 1949 г. член 5 е бил приложен само веднъж - след терористичния атентат в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Това е най-смъртоносното нападение на територията на САЩ от Втората световна война насам. След атаката всяка страна членка на НАТО предприе различни действия в различен момент.
Споразумение, подобно на член 5, може да бъде базирано на тази концепция за колективна отбрана, но по начин, по който да може да се приложи извън структурите на НАТО. То няма да направи Украйна членка на алианса, което Тръмп изрично изключи и на което Путин се противопоставя от години.
Вместо това би могло да представлява специално изготвен пакт от държави, които са готови да го подпишат.
Какво може да означава "подобно на член 5"
Всеки успореден план за Украйна ще зависи изцяло от споразумението, договорено от участващите страни.
Но важното не е наименованието на пакта, а детайлите - кой с какво се ангажира и колко бързо и решително е готов да действа, ако Украйна бъде атакувана отново.
Тези детайли будят известен скептицизъм от страна на Киев и някои негови съюзници.
Украйна е предпазлива към неясни обещания след Меморандума от Будапеща от 1994 г., който даваше „гаранции“ за сигурност в замяна на това, че Украйна се отказва от ядрените оръжия, които наследи след разпадането на Съветския съюз.
Тези гаранции не успяха да предотвратят руската агресия.
Сега Украйна не е сама в скептицизма си. Полският външен министър Радослав Сикорски също смята, че проблемът на Киев не е липсата на гаранции, а неспазването им.
„На 22 април 2004 г. Владимир Путин тържествено ратифицира Договора за руско-украинската граница. Достатъчно е да го спазваме и войната ще приключи“, написа той в X.
Междувременно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен приветства предложението, цитирано от Уиткоф, и каза, че ЕС е „готов да даде своя принос“.
„Както често съм казвала, Украйна трябва да се превърне в стоманен таралеж, неподатлив за потенциални нападатели“, заяви тя.
От геополитическа гледна точка предложението поражда въпроса защо Кремъл би приел такива гаранции, ако те наистина отразяват възпиращия ефект на НАТО. Един възможен отговор е, че Москва може да възприема гаранциите извън НАТО като по-малко обвързващи от членството в алианса или като подлежащи на преговори по отношение на обхвата и географското им покритие.
В интервюто си за Си Ен Ен Уиткоф не даде конкретен отговор на въпроса дали Русия ще позволи „гаранциите по член 5 на НАТО“ да се реализират.
„Стигнахме до споразумение, че САЩ и други европейски държави могат ефективно да предложат формулировка, подобна на член 5, за гаранции за сигурност“, каза той.
Но ако гаранциите бъдат отслабени, само за да се спечели съгласието на Русия, те рискуват да не възпират никого – най-малко Москва.
Форум