Той е деен, работлив и майстор на акварелния пейзаж. Сега е и най-възрастният професионален художник в България. На 17 юни Сава Цоновски навърши 100 години, а Софийският университет отбеляза този повод с представяне на негови произведения и кратък биографичен филм.
Той получи и награда за творческо дълголетие и вдъхновение от Центъра за върхови постижения "Наследство БГ".
По-рано през май беше награден също от Министерството на културата и Министерство на отбраната за цялостен принос към българската култура.
Цоновски е роден през 1925 г. във врачанското село Ботево, където и до днес прекарва летата си.
Нарича себе си "селянин по душа" и обича полето и природата. Казва пред БНР, че майка му е била "тиха, кротка и много работлива", а баща му е ръководил читалището в селото и е вдъхновявал сина си да чете.
"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич", разказва художникът.
Цоновски успява да влезе в Националната художествена академия от третия опит, а след като завършва през 1955 г., работи близо 30 години в студио "Военни художници".
Сред преподавателите му са Дечко Узунов, Борис Митов и Илия Петров.
"Аз съм много работлив човек, работя непрекъснато и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно", казва още той. "Рисуването за мен е наслада".
Съпругата му почива през 1990 г., но той ѝ остава предан: "Всяка сутрин целувам портрета ѝ за добро утро и всяка вечер - за лека нощ."
Цоновски казва, че иска картините му "да лъхат поезия" и да "създават една спокойна, приятна атмосфера". Обича да разказва как Дечко Узунов го е нарекъл "художник поет".
Столетникът използва предимно акварел, който по думите му е "капризен, непослушен, свободолюбив", но въпреки това му е любим.
По неговите стъпки вървят по-големият му син Сава Савов и една от внучките му - Петя Цоновска, които също са художници.
Форум