Философът Сенека и смъртта, която е вече отминала

Той смята, че основна цел в живота е щастието – но в човека има много пътища към него, затова трудно се намира правилният.

„Щастието няма дълги ръце, то прегръща онзи, който се доближи” – казва римският философ Луций Аней Сенека.

„Ако искаш да те обичат – обичай!”. „Беден е не този, който има малко, а който иска да има повече.” „Глупаво е да кроиш планове за целия живот, след като не си господар дори на утре.” И знаменитото: „Да живееш, значи да се бориш”.

Всеки знае някоя негова мъдра мисъл. Моята е: „Няма лесен път от земята до звездите”.

Но да не забравяме, че крилатите му фрази не са случайни, а дълбоко премислени, изстрадани в личния опит, част са от контекста на неговите книги, писма, пиеси, в които се разгръща философията на един от най-известните стоици.

Говорим за късния, римския вариант на стоицизма - Нова Стоа, който започва с Цицерон. Иначе стоицизмът възниква в Гърция.

Вижте също

Марк Тулий Цицерон, името на самото красноречие

Финикиецът Зенон от Китион през ІV-ІІІ век пр.н.е. се подвизава под колонадата на атинската агора, място, наречено „пъстра стоа” – оттам и името на школата. Стоицизмът се състои от три части: физика - учение за природата, логика – за мисленето, и етика – за морала.

Физиката казва, че всичко произлиза от субстанция, едновременно активна и пасивна, тоест самозадвижва се и се самоорганизира, процес, в който боговете са излишни.

Логиката дели нещата на телесни и нетелесни.

Етиката пък говори за наличието на един общ правилен логос, затова хората по принцип са равноправни.

Вижте също

Рене Декарт, който съществува, защото мисли

Има и по-образни описания. Стоицизмът се оприличава на нива, в която логиката е ограда, физиката е плодородна почва, а етиката – плодовете.

Диоген Лаерций пък го сравнява с човешкото тяло - логиката са костите, етиката са мускулите, а физиката е душата. Но с времето и с прехвърлянето на центъра на света от Гърция в Рим, трите части избледняват, остава етиката и стоицизмът се превръща във философия за всекидневно ползване, насочена към действията и мислите на човека.

„Времето разкрива истината”, казва Сенека. Но мога да попитам – колко време още ще трябва, за да ни се разкрие истината за живота и смъртта на самия Сенека, за когото някои неща се знаят, други се предполагат, а трети са загадка вече 20 века.

Да, малко преди началото на новата ера в Кордова се ражда бебето Луций, а скоро семейството се мести в Рим. Баща му, Сенека Старият, е прочут ритор, тоест вади си хляба с мислене и приказки. Той образова добре детето, което е болнаво, но умно.

Още млад, Сенека нарушава един стоически принцип – отказва се от вегетарианството. Второ нарушение - става адвокат и влиза в политиката, но тя му отмъщава – в Сената той произнася прекалено добра реч и Калигула му завижда. Иска да го погуби, но придворна дама му внушава, че Сенека е болен от туберкулоза, и без това си отива.

Вижте също

Албер Камю, чужденецът на света

Първо обаче си отива Калигула, наследен от Клавдий. И с него нещата не са гладки - може би защото междувременно Сенека нарушава и трети принцип - да не се жени.

В „За брака” сам той пише: „Умният човек може да се ожени за красива и добра жена от благородно семейство, ако той сам има добро здраве и голямо богатство. Но рядко всички условия са изпълнени, така че умният човек не трябва да се жени!”

На всичкото отгоре, Сенека е обвинен и осъден за любовна афера с Ливия, племенница на Клавдий, витаят и съмнения за участие в заговор. Изпратен е в изгнание на Корсика и прекарва 8 години в четене, мислене и писане. Връща се в Рим, повикан от Агрипина, майката на Нерон.

Славата на философа е голяма и тя го иска за учител на 12-годишния си син, който след 4 години става император. Сенека му е предан и в началото дори измисля философски начини да наруши принципите си и да оправдае безумията му. Но те растат, предаността на Сенека намалява и той все повече губи доверие.

След пожара в Рим, Сенека решава, че повече не може и се оттегля в провинциалното си имение. Той вече е богат човек, с което нарушава и четвърто стоическо правило: „Излишеството е порок”.

Но не този порок го убива, а подозрението на лудия Нерон, че крои заговор. Сенека е осъден, но вместо екзекуция, императорът му разрешава самоубийство и то по най-приятния начин – прерязани вени във вана с гореща вода. И Сенека го прави – отива си бавно и блажено, заобиколен от приятели и - колкото и невероятно да звучи, без да каже някакви велики последни думи. Или поне такива не са стигнали до нас.

Въпреки цялата житейска каша, Сенека оставя огромно творчество – над 150 текста, сред които философски трактати и диалози, поеми, драми, писма и наставления. Имам чувството обаче, че напуска света смутен: „Ако има провидение, защо добродетелните хора ги застигат нещастия?”, пита Лицей Аней Сенека в „За провидението”.

А най-прочутите му „Нравствени писма до Луцилий” започват с невероятно изтънчена мисъл за смъртта: „Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”

Вижте също

Фридрих Ницше и мрачната любов към живота