Връзки за достъпност

Извънредни новини

Софокъл, един твърде разумен човек


Колаж на бюст на Софокъл
Колаж на бюст на Софокъл

Софокъл

Драматург, поет, общественик /496 г. пр. н.е. – 406 г. пр. н.е./

Произход: Колон, богато семейство на производител и търговец на оръжие

Най-известни творби: От 123 творби, които се смята, че е написал, до нас са стигнали само 7 – „Електра“, „Едип цар“, „Антигона“, „Аякс“, „Трахинянките“, „Филоктет“ и „Едип в Колон“

Признание: Един от тримата най-велики древногръцки драматурзи, има 24 лаврови венци от драматични конкурси /древният еквивалент на днешните „Оскар“-и/

Антична Гърция през V в. пр.н.е. е пълна с хора и събития, които определят мисленето на човечеството досега. Софокъл преживява почти целия век, вижда много събития, познава много хора. Но по-важно е, че всички познават него, великия автор на „Едип цар”, „Антигона” и още 121 пиеси, от които са запазени 7.

Софокъл участва в 30 конкурса за най-добра театрална пиеса и печели 24.

Умира с отворени очи на над 90.

Някои казват, че се задавя с грозде в Атина през Антестериите - пролетни празници на Дионис. Други казват, че издъхва от радост заради последната театрална награда. А трети твърдят, че умира, докато опитва да цитира огромен пасаж от „Антигона” без да си поеме дъх, макар че никой не обяснява защо му е да прави такава глупост.

Но може би има добро обяснение – геният има нужда от капка лудост, за да се разгърне до истинско величие.

„О, спомен за човека най-скъп за мене, ти си всичко, останало ми от живота на Ореста. С какви надежди те изпратих - с какво те срещам! Държа в ръцете си сега едното нищо, макар от къщи някога те изпроводих в младост цъфнал!“.

Чувате ли трагичната мелодия, песен на жена, която жали. Това е монолог на Електра от пиесата на Софокъл. И не е песен - но езикът сякаш пее.

Неслучайно Аристотел извежда трагедията от дитирамбите. Това са тържествени песни, които се развиват като диалог между хор и рецитатор, свързани са с Дионис, самата дума „дитирамб” е негов епитет. Но ако единият край на пъпната връв на Дионис е закачен на небето, другият е в подземното царство, така че природата му е двойствена.

Неслучайно в християнските времена Пан, козелообразният спътник на Дионис, е образ на Дявола. Но в Гърция отношението към Дионис е различно. И как не e – пред очите на гърците се ражда красотата на трагедията.

Може би има пиеси и от преди пети век, но не са запазени, живи са имената и творбите само на тримата големи – Есхил, Софокъл, Еврипид. В този ред те се раждат и умират. Но като автор Софокъл е най-значим - с 24 театрални награди, Есхил е с 14, Еврипид - с 4. Все едно да имаш 24 „Оскар“-а!

Плутарх разказва, че през 468 г. пр.н.е., когато 28-годишният Софокъл за първи път се явява на конкурс, побеждава самия Есхил. На младини Софокъл копира неговите творби и техника на Есхил, но после го задминава и вдига античната трагедия на ново ниво.

Той въвежда трети основен персонаж, което позволява по-задълбочено развитие на образите, динамизира сюжета, мести фокуса на трагедията от рода към човека и от Бога към човека, който вече не е пионка в ръцете на боговете.

Ярък пример за това е „Антигона”, пиесата, в която героинята погребва мъртвите си братя, въпреки забраната на царя и плаща за решението с любовта и живота си.

Катарзисът е феномен, свързан не само с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител

Още по-многопластова е историята в „Едип цар”, върхът в творчеството на Софокъл. Тук се реализира и най-важното му театрално откритие - „катарзис”, на който Аристотел отделя доста мисъл в „Поетика”. Катарзисът е феномен, свързан не само с пиесата, а и с отношението пиеса-зрител.

Това, казва Аристотел, е начинът, по който „зрителят, чрез състрадание и страх, се очиства от същите тези чувства.” За да изведе дефиницията на това ключово не само за театъра, а и за човечеството изобщо, понятие, Аристотел анализира точно „Едип цар”.

Едип е роден в Тива, баща му е цар Лай, майка му – царица Йокаста. Пророчество казва, че детето ще убие баща си и ще се ожени за майка си, затова Лай му пробожда краката и го хвърля на планински връх. Там го намира коринтският цар Полиб, нарича го Едип, „с отекли крака”, и го отглежда като син.

Едип научава от Делфийския оракул за пророчеството и, за да не се изпълни то, доколкото смята Полиб за свой баща, маха се от Коринт и тръгва за Тива. По пътя се кара с един човек и го убива – не знае, че това е истинският му баща, цар Лай.

После среща Сфинкс, който тормози Тива, но решава гатанката на чудовището и освобождава града. Тиванците правят Едип цар и го женят за овдовялата царица - майка му, Йокаста.

Когато истината излиза наяве, Едип си избожда очите и скита сляп по света.

Върху този сюжет Фройд изгражда прочутата концепция за Едиповия комплекс

През XX век върху този сюжет Фройд изгражда прочутата концепция за Едиповия комплекс. Дали сам Софокъл има такъв комплекс? Нищо чудно. Баща му е богат занаятчия, произвежда и търгува с оръжие, а това не предполага да е човек с лесен характер. Но няма данни Софокъл да преживява големи семейни драми, напротив, твърди се, че той е „много богат, много талантлив и много образован”. И още - „допълнително се обучава цял живот”.

Освен с фантастична театрална кариера, Софокъл е известен като политик и общественик. Като съвсем млад той е от партията на Катон, но се преориентира към съперника му Перикъл и печели. Катон е пратен в изгнание, а Софокъл става доверен човек на Перикъл. През неговото управление отговаря за обществените финанси на Атина, като генерал ръководи кампания срещу въстание на остров Самос, става и първият жрец на бог Асклепий.

По примера на времето освен любов към жените, Софокъл споделя и любовта към младите момчета. Но многото любов май му носи и проблеми – на старини въздъхва облекчено, че вече се е „отървал от тази похот”.

Софокъл живее дълго и това явно писва на синовете му, които чакат богато наследство

Софокъл живее дълго и това явно писва на синовете му, които чакат богато наследство. Те искат да го изкарат невменяем, но в съда той чете откъси от последната си, още незавършена пиеса - „Едип в Колон”. В нея пише: „Въпреки всички удоволствия, все пак да не се родиш изобщо е най-добре”.

А умният атински съд постановява, че Софокъл е твърде разумен човек.

Форум

XS
SM
MD
LG