Връзки за достъпност

Всички сайтове на РСЕ/РС
Абонирайте се
site logo site logo
Предишно Следващо
Извънредни новини
Мнения

Защо историците от БАН забравят демократичната опозиция срещу Тристранния пакт и преди, и след 1989

Колаж на Стефан Дечев
Колаж на Стефан Дечев

През 1941 г. демократичната опозиция в България се опитва да удържи страната извън Тристранния пакт. По-късно членовете ѝ са репресирани от комунистическия режим. Делото им не попада в изданията на "История на България" на БАН и преди, и след 1989 г. Стефан Дечев обяснява защо се случва така.

На 21 февруари 1941 г., Никола Мушанов от Демократическата партия, Кръстьо Пастухов от Социалдемократическата, Димитър Гичев от БЗНС-Врабча, д-р Г. М. Димитров и Никола Петков от БЗНС-Пладне, Григор Василев от Демократически сговор на покойния Андрей Ляпчев, Атанас Буров и Петко Стайнов от Народна партия, Стоян Костурков от Радикална партия, Кимон Георгиев от политически кръг „Звено“ и двама представители на Комунистическата партия в лично качество, подписват молба за аудиенция, която депозират в дворцовата канцелария на цар Борис III.

С документа си те настояват за запазване политиката на неутралитет и неприсъединяване на страната към Тристранния пакт и сключване на съюз с Третия райх.

Защо обаче това не е отразено нито в тритомната „История на България“ от 1964 г., издадена по време на комунистическия режим, нито от уж европейската многотомна „История на България“ от 2012 г.?

Защо го няма това събитие в комунистическата „История на България“?

Неспоменаването на акцията от 21 февруари 1941 г. в комунистическата „История на България“ от 1964 г. се дължи на добре известното желание на Българската комунистическа партия (БКП), макар и започнала линията на съпротива срещу нацизма и фашизма едва след 22 юни 1941 г. (нападението на Хитлер срещу СССР), да се окичи като единствената антифашистка сила в България.

Нещо повече, дълги годни след това тя ще представя като „фашисти“ и много от своите бивши съюзници от Отечествения фронт, с които се разправя след 9 септември 1944 г. Не на последно място голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. противници на съюза с Третия райх, стават жертви на т. нар. Народен съд, както и на други брутални репресии на установяващия се в страната тоталитарен комунистически режим от съветски тип.

Голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. противници на съюза с Третия райх, стават жертви на т. нар. Народен съд, както и на други брутални репресии

Няма как акцията на демократичната опозиция от 21 февруари 1941 г. да бъде спомената в комунистическата „История на България“ от 1964 г. и защото участниците са били преди това и срещу евентуален военен съюз със СССР (предложен от пристигналия на 25 ноември 1940 г. в страната Аркадий Соболев).

Те знаят прекрасно за съдбата, която вече е сполетяла Западна Украйна, Белорусия, Карелофиния, Литва, Латвия и Естония. Още тогава комунистическата пропаганда, следвайки линията на Москва и пакта „Рибентроп-Молотов“, представя подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. като „агенти на английския империализъм“ и „оръдия на чужда политика“.

Защо тази акция е неудобна и след промените от 1989 г.?

След промените от 1989 г. реабилитирането достигна до твърде спорни фигури на българската крайна десница от преди 9 септември 1944 г., някои от които открито са симпатизирали на италианския фашизъм и германския нацизъм. Всеки антикомунизъм беше автоматично представен за борба за демокрация. Това не дава никаква възможност да бъдат различени истински демократичните, антифашистки, антинацистки, десни и леви сили преди 9 септември 1944 г. Българо-македонският спор през последните двадесетина години само допълнително изостри тази ситуация.

Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 г. и в историята на БАН от 2012 г., е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука

Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 г. и в историята на БАН от 2012 г., е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани т. нар. „общи становища“.

Доколкото те представляват реабилитация на политиката на премиера проф. Богдан Филов (председател и на БАН след 1937 г.), действието на политиците от демократичната опозиция в страната – като се започне от консервативната десница, представена от Ат. Буров и се стигне до левицата в лицето на земеделеца Н. Петков и социалдемократа Кр. Пастухов, изразяват пред монарха точно обратното - неодобрение към случващото се напоследък в страната. Те са недоволни и от правителството на Филов.

Представителите на демократичната опозиция в страната отправят от години критики и към авторитарния режим, установен през втората половина на 30-те години, към потъпкването на Търновската конституция, дейността на парламента като послушен инструмент в ръцете на премиера проф. Филов. За тях Народното събрание служи единствено, за да придаде нужната фасада на авторитарната безпартийна диктатура в страната.

С това, разбира се, те се разминават с днешното извинително отношение на българската историческа наука, преобладаващо занимаваща се с излъскване на образа на царска България. Същото се случва и с авторитарния режим, правителството на Филов и подкрепящото го тогава парламентарно мнозинство, в полза на които също валят напоследък едно след друго подписки и „общи становища“ на историци.

Представителите на опозицията, подписали писмото от 21 февруари 1941 г., са категорично против антисемитското законодателство, гласувано от парламентарното мнозинство по инициатива на вътрешния министър Петър Габровски в края на 1940 г. и влязло в сила с публикуването му в „Държавен вестник“ в началото на 1941 г.

Добре известен факт е, че през последните години отново българската историческа наука също излезе с някак извинителни „общи становища“, омаловажаващи значението на тези закони, както и на съучастието на правителството на Б. Филов в депортацията на евреите от т. нар. „нови земи“ през март 1943 г.

Акцията от 21 февруари 1941 г. в днешния контекст

Акцията от 21 февруари 1941 г. няма как да е долюбвана и от представителите на немалка част от днешната българска политическа класа. Тази акция събира десни и леви антинацисти и антифашисти. Тя издига в култ ценностите на миролюбието и хуманизма, противопоставя се на военните агресии последвали пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. Подписана е от открити застъпници на либералната демокрация, многопартийността, законността, правовата държава и Търновската конституция, както и на европейските ценности.

Подписана е от открити застъпници на либералната демокрация, многопартийността, законността, правовата държава и Търновската конституция, както и на европейските ценности

През последните години в подкрепата за тогавашния авторитарен режим се оформи дори една само на пръв поглед странна симбиоза между хора на бившите комунистически тайни служби, кръгове около президентството, сили около БСП, едновремешни сини, нови обявили се за „десни“ и „консерватори“, поклонници на Путин и Тръмп.

Стремежът им да имитират излъскания авторитарен режим от втората половина на 30-те и началото на 40-те трудно могат да бъдат скрити.

Утре, петък, 21 февруари 2025 г., по случай 84 годишнина от акцията на демократичната опозиция, инициативен комитет от граждани организира поклонението пред къщите на авторите на писмото с молба за аудиенция при цар Борис III. То ще започне в 11 часа пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ .

Инициаторите канят всички граждани да се отзоват.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Седем къщи в неделя следобед. Какво знаем за хората, работили срещу съюза с нацистка Германия

Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.
1/10 Хора преминават покрай One more bar на улица "Цар Шишман" в София. Къщата, в която в момента е заведението, всъщност е домът на Никола Петков (1893-1947). Той е един от политиците, които на 21 февруари 1941 г. пишат писмо до цар Борис Трети с молба да ги приеме. Те казват, че по време на срещата искат да обяснят защо България не бива да влиза в съюз с нацистка Германия.
Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.
2/10 Бившият министър на отбраната Николай Ненчев пред паметната плоча на Никола Петков на ул. "Цар Шишман" в неделя. Ненчев е инициатор на това 21 февруари да бъде обявен за Ден на признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България. Това става с решение на Министерския съвет в края на 2016 г., но оттогава до днес денят не е отбелязван.
Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.
3/10 Това са снимки на Никола Петков в последните дни от живота му. След 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия (БКП) постепенно се обявява за единствен борец с фашизма и нацизма. Антинацистката опозиция, която е извън БКП, е обявена за точно обратното на нейната същност - за "фашистки елемент". Освен че е невярно, това за десетилетия напред я приравнява към политиците, някога подписали съюза с нацистка Германия. През 1947 г. Никола Петков е обявен от пропагандата за контрареволюционер и е обесен след режисиран съдебен процес.
Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.
4/10 Министър-председателят Никола Мушанов (в средата) дава интервю на репортери в София през 1934 г. Няколко години по-късно той се превръща в неформален лидер на групата от политици от различни партии, които се борят да не допускат съюз на България с нацистка Германия. Никола Мушанов (1872-1951) е един от лидерите на Демократическата партия. В периода 1931-1934 той е оглавявал три правителства.
Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.
5/10 Домът на сестрата на Никола Мушанов в София, на ул. "Московска" 45 (на снимката вдясно). Днес там се помещава Институтът по балканистика на БАН. Къщата на самия Мушанов се е намирала на номер 47 на същата улица, но е съборена. Никола Мушанов е осъден на 1 година затвор от Народния съд, който формално е обявен за инструмент за борба с нацизма. Но Мушанов е  точно обратното - участник в демократичното и антифашистко правителство на Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. След разгрома на демократичната опозиция през 1947 г. той е интерниран във Велико Търново, а от 1949 г. - в село Заград, Тутраканско. През 1951 г. е арестуван и скоро умира.
Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. &quot;Бенковски&quot; 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е&nbsp;<span style="font-size: 1em;">осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.</span>
6/10 Мъж с предпазна маска закрепва цвете на паметната плоча на Кръстьо Пастухов, поставена тук през 1998 година. Адресът е ул. "Бенковски" 36. Пастухов (1874-1949) е един от лидерите на българските социалдемократи и министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Той е противник на управлението на Борис Трети през 30-те и началото на 40-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден на 5 години затвор и умира като затворник на 25 август 1949 г.
Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. &quot;Граф Игнатиев&quot; 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на &quot;англо-американския империализъм&quot;, а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.
7/10 Група хора пред дома на Г. М. Димитров на ул. "Граф Игнатиев" 29. Паметната плоча на големия земеделец е поставена твърде високо и не се вижда от минувачите. В тази къща Г. М. Димитров, наричан Гемето, е поставен под домашен арест, докато протича режисираното дело срещу него в средата на 40-те години. Той е обвинен в шпионаж като агент на "англо-американския империализъм", а БКП вече е започнала да го определя като фашист. В действителност Гемето е сред лидерите на антифашистката съпротива и най-популярният сред хората политик на опозицията. От тази къща той бяга преоблечен до софийска територия, контролирана от американското посолство и с помощта на САЩ напуска страната. Умира във Вашингтон през 1972 г.
Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер.&nbsp;<span style="font-size: 1em;">На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица &quot;Московска&quot; 41.</span>
8/10 Атанас Буров (вдясно) в края на 20-те години. На тази снимка е заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев. Буров (1875-1954) е финансист и политик от Народната партия и от партията Демократически сговор. В периода 1913-1931 той три пъти е министър - първо на търговията, а по-късно - на външните работи. През 1941 г. той е от хората, подписали апела за среща с цар Борис Трети и за недопускане България да влезе във войната на страната на нацистка Германия. Той също е осъден от Народния съд. Преминава през затвор, интерниране и лагер. На 15 май 1954 г. умира в Пазарджишкия затвор. Неговата къща в София е на улица "Московска" 41.
Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд&nbsp;<span style="font-size: 1em;">на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.</span>
9/10 Хора отбелязват 21 февруари пред паметника на Димитър Гичев до църквата Св. Седмочисленици в София. Бюстът в негова памет е поставен тук през 2000 г. Димитър Гичев (1893-1964) е земеделец, който на два пъти е министър в първата половина на 30-те години. След преврата на 9 септември 1944 г. той е осъден от Народния съд на 1 година затвор за участие в демократичното и антифашистко правителство на Муравиев. След като излиза от затвора е арестуван отново и осъден на доживотен затвор. Освободен е през 1960 г. Умира забравен на 26 април 1964 г.
Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. &quot;Раковски&quot; 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник &quot;Пряпорец&quot;. Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.
10/10 Историкът Стефан Дечев пред дома на Григор Василев на ул. "Раковски" 112 в София. Григор Василев (1883-1942) е политик от Демократическата партия и Демократическия сговор, министър в началото на 30-те и редактор в партийния вестник "Пряпорец". Той е от малкото, които не са обявени за фашисти след антифашистката си дейност, тъй като умира преди преврата от 1944 г.
Previous slide
Next slide

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Нов български университет.

Форум

​
XS
SM
MD
LG