Европа гради стратегия, която може да включи мита на стойност 93 млрд. евро или активиране на инструмент, наричан „търговската базука“. Това са част от мерките, които посланиците на страните от ЕС са обсъдили на извънредна среща в неделя, пишат Ройтерс и Политико.
Новината идва на фона на публично обявените намерения на американския президент Доналд Тръмп САЩ да получат контрола над Гренландия. Те бяха посрещнати с остро противопоставяне от страна на осем европейски държави, срещу които в събота Тръмп обяви, че ще наложи нови мита ,след като седмици по-рано каза, че не изключва придобиването на арктическия остров със сила.
В отговор Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия излязоха с общо изявление, че тези заплахи създават от „риск от опасна спирала надолу“ в отношенията между САЩ и Европа.
През седмицата се очаква извънредна среща на лидерите на страните от ЕС. В същото време Тръмп ще присъства на Световния икономически форум в Давос, където се очаква да направи специално обръщение.
Какъв отговор обсъжда ЕС
Политико и Ройтерс цитират европейски дипломати, пожелали анонимност, за това, че в неделя посланиците от ЕС, които представляват страните си в блока, са се обединили около мнението, че Белият дом трябва да бъде разубеден от намеренията си за бъдещето на арктическия остров по дипломатически път. Въпреки това по време на продължила повече от 3 часа среща посланиците са обсъдили план с реални мерки за противопоставяне на Вашингтон.
Въвеждането на мита за 93 млрд. евро ще се случи, ако Тръмп реши да наложи своите мита, които заплаши да влязат сила от 1 февруари и да увеличат стойността си от юни. Европейският отговор всъщност възпроизвежда замразения от ЕС план за противопоставяне в евентуална търговска война със САЩ, която изглеждаше възможна преди Вашингтон и Брюксел да подпишат търговско споразумение през 2025 г.
Според източника на Политико, запознат с преговорите, подобна стъпка може да бъде предприета много бързо, защото детайлите по нея вече веднъж са били обсъждани.
„Вече е ясно, че е поставена граница и търпението е изчерпано. В момента дискутираме възможности в случай, че Тръмп въведе мита, за да може, когато това се случи да не обсъждаме какво да правим, а кое от всичко да направим“, казва пред Политико европейски дипломат, пожелал анонимност.
По време на срещата е обсъждано и използването на Инструмента за борба с икономическата принуда (ACI). Тази регулация, приета през 2023 г., често е наричана от европейските дипломати „търговската базука“. Инструментът е въведен именно, за да бъде средство, с което отделни членки на ЕС, или целият блок да бъдат защитени от агресивни търговски политики на трети страни.
За използването на ACI вече призова френският президент Еманюел Макрон през уикенда. По-късно от кабинета му съобщиха, че той е провел разговори с председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте, пред които е потвърдил вижданията си за нужда от „твърд“ отговор.
Активирането на ACI имало сериозни последици за конкретни стратегически сектори като финансови и банкови услуги, достъп до капиталовия пазар, ограничения на застрахователни дружества, но не само.
Чрез него, освен въвеждане на мита, могат да се въведат лицензи за внос или износ или ограничения в областта на услугите или обществените поръчки.
Досега механизмът никога не е бил използван и се смята за крайна мярка.
„Има много пътища за действие. Има дипломатически и икономически възможности за действие. За някой може да се говори публично, за други не“, казва друг дипломат, цитиран от Политико.
Форум