Три жени работят неуморно, за да съхранят част от визуалното наследство на Украйна. Те дигитализират историята - кадър по кадър и документ по документ - в случай, че руски удар затрие всичко.
Жените работят в Института по археология към Националната академия на науките на Украйна в Киев.
Олександра Бузко ръководи екипа. „Трябва да сканираме, сканираме, сканираме, за да запазим тези материали, защото не знаем дали утре ракета няма да унищожи архива и материалите в него“, казва тя пред Радио Свободна Европа (RFE/RL).
Работата е много - сутринта, когато е уговорката с Бузко за интервю, тя не чува алармата, не вдига и телефона си. По-късно признава, че е била накрак до късно през нощта. „Тялото ми отказва да ми служи повече“, казва тя. „Изтощена съм.“
Проектът, който жените създават, се нарича „Цифрово хранилище на паметта“. Те събират и дигитализират архива на археологическия институт, а там се пазят и хиляди фотографии от личните колекции на украински археолози.
Много от кадрите показват детайли от археологически разкопки, но други са зашеметяващи портрети на атмосферата и бита в украински села и градове, заснети по време на експедиции от 19-и и началото на 20-и век.
„Когато разглеждам тези снимки на хора, изпитвам силни емоции“, казва Бузко за работата си, прелиствайки фотографии и негативи на отдавна починали свои сънародници.
„Аз съм на 39 години и моето поколение не беше особено запалено [по традиционната украинска култура]. За нас тя беше нещо малко селско, никога не беше на мода.“
Снимките на украинци, облечени в национални носии, докато живеят под властта на царска Русия, придобиват нова сила днес - на фона на продължаващата руска инвазия в Украйна, започната от Кремъл през февруари 2022 г.
Бузко казва, че често е преизпълнена с обич към своите предци, които с труд и почит към традициите са положили основите на съвременна Украйна. „Обичам ги толкова много“, споделя жената.
Проектът „Цифрово хранилище на паметта“ започва по време на пандемията от коронавирус. Тогава Бузко и нейният колега Володимир Мисак решават, че е време ценните колекции на института да станат достъпни онлайн, вместо да събират прах в архива в Киев, където могат да бъдат видени само от шепа учени с посетителски пропуски.
Бузко намира скенери и малък бюджет от спонсори, включително австрийска банка, докато Мисак работи по създаването на уебсайт.
Но после започва агресията на Русия в Украйна и през 2023 г. Мисак е мобилизиран в армията. Все още често се обажда - за да даде съвет и да се информира за напредъка.
Бузко и нейният женски екип сега имат и електрогенератор, който поддържа скенерите в работен режим, когато спира токът заради поредна руска атака.
Жените работят и по време на въздушните тревоги, които често прекъсват обществения живот в Киев.
„Когато има студенти в архива, разбира се, че ги завеждам в бомбоубежището, защото отговарям за тях“, казва Бузко. „Но за колегите ми - това е тяхно решение.“
Бузко казва, че науките в Украйна в момента „гладуват“ - нямат пари, защото по-голямата част от публичните финанси се насочва към военните усилия за отблъскване на окупатора. Екипът ѝ, казва тя, работи почти на доброволни начала.
Бузко първоначално напуска Украйна скоро след началото на пълномащабната руската инвазия. Тръгва за чужбина заедно със сина си - тогава още тийнейджър. Но в крайна сметка и двамата решават да се върнат у дома.
„Синът ми вече работи в стратегическа индустрия, която подкрепя армията, а аз работя с това наследство“, казва тя. „Струва ни се, че това е наш дълг.“
Белязани от война: Битките на украинска земя през 20 век
В началото на 20 век Руската империя контролира по-голямата част от територията на днешна Украйна, а австро-унгарците държат западната част. Двете вражески сили се борят за контрол над региона по време на от Първата световна война.
Царският генерал е отговорен за една от най-смъртоносните битки във военната история. Руските сили атакуват австро-унгарските линии в регионите на Лвов и Волин през 1916 година. Над 1 милион и от дветете страни са ранените и убитите. Битката се смята за успех на силите на Антантата.
Брусилов се присъединява към Червената армия след болшевишката революция.
След революцията от 1917 г., с болшевиките и Владимир Ленин на власт, Русия излиза от Първата световна война, но официалните преговори за мирно споразумение с централните сили се провалят.
След това Германия, Австро-Унгария и техните съюзници нападат голяма част от днешна Украйна (операцията "Fist-Punch"), преди новата комунистическа власт в Русия най-накрая да се съгласи на скъпоструващото мирно споразумение.
В последните месеци на Първата световна война германските сили се съюзяват за кратко с украинските националистически сили на Крим, за да изтласкат болшевиките от полуострова.
След разпадането на Австро-Унгарската империя през 1918 г. етническите поляци и украинци водят ожесточена война за контрол над Лвов, Закарпатия и други региони в днешна Западна Украйна.
След конфликта Лвов е признат за част от Полша. Лвов издържа съветско, след това нацистко и още веднъж съветско управление, докато Украйна не получава независимост при разпадането на СССР през 1991 г.
Когато нацистка Германия започва операцията Барбароса, преминавайки през западните граници на СССР, съветска Украйна понася голяма част от тежестта на атаката. Милиони украинци са убити. При последвалата нацистка окупация жертва стават стотици хиляди евреи, живеещи в съветска Украйна.
Италианските сили, воюващи в Съветския съюз, са победени от Червената армия, а десетки хиляди италиански войници загиват в съветски плен.
Много украински националисти заемат позицията „врагът на моя враг е мой приятел“, приписвайки заслугата на германците за прогонването на болшевиките. Някои украинци активно участват в масовите убийства на евреи, а други „отделни лица, понякога и цели села“, жертват всичко, за да скрият евреите от нацистите.
След военните действия при Сталинград, ходът на геманското настъпление в СССР се обръща. Боевете отново са на територията на днешна Украйна, когато Червената армия настъпва на запад.
-
Еймъс Чапъл
Еймъс Чапъл е фотограф, изследовател на снимки и търсач на истории в Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Форум