Ако си чуждестранен журналист, не можеш да влезеш в Ивицата Газа, за да отразиш свободно и обективно войната там.
Ако си местен журналист, трябва да си вършиш работата без защита и в условията на постоянен риск за живота.
И преди войната Израел и обявената от САЩ и ЕС за терористична групировка Хамас, която контролира Газа, налагаха сериозни ограничения на журналистите. Но от октомври 2023 г. насам има пълна забрана за достъп на чужди репортери.
На терен остават местните журналисти. Световните агенции разчитат на тях за сведения и кадри от военните действия и сериозната хуманитарна криза. Но те работят в изключително рискови условия. По данни на Комитета за защита на журналистите (КЗЖ), от началото на войната в Газа са убити над 180 журналисти, повечето от които палестинци. Въпреки че международното право дава на журналистите защитен статут.
На 10 август израелски удар уби 28-годишния кореспондент на Ал Джазира Анас ал-Шариф и още четирима журналисти на катарската медия - кореспондента Мохамед Креике и операторите Ибрахим Захер, Мохамед Нуфал и Моамен Алива.
По време на удара те са били на работното си място - в палатка, пригодена за редакция, близо до болницата Ал-Шифа в град Газа.
В рядко изявление Израел пое отговорност за убийството на Шариф. Израелските сили го описаха като „терорист, представящ се за журналист“. Казаха, че той е бил „ръководител на терористична клетка на Хамас и е организирал ракетни атаки срещу израелски цивилни и войници“.
Публикуваха и екранни снимки, за които твърдят, че показват вътрешни документи на Хамас за принадлежността на Шариф към групировката. Разпространи се и снимка без дата на журналиста с вече убития от Израел лидер на Хамас Яхия Синуар. Израелските сили дадоха това обяснение за Шариф, но не казаха нищо за останалите убити репортери.
ООН, КЗЖ, „Репортери без граници“ и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) осъдиха убийството на журналистите и казаха, че твърденията на Израел не са подкрепени от достатъчно убедителни доказателства. Те призоваха за прозрачно разследване и международна намеса.
Според службата на ООН по правата на човека Израел е извършил „тежко нарушение на международното хуманитарно право“. Според Ал Джазира журналистите са жертви на „целенасочено убийство“, което представлява „скандално и умишлено посегателство срещу свободата на пресата“.
Журналистически организации отдавна казват, че Израел нарочно се опитва да представи репортери за „терористи“, за да оправдае убийството им, без да има независими доказателства.
Срещу Шариф Израел отправя такива обвинения отдавна. Журналистът и Ал Джазира са ги отричали. През юли КЗЖ каза, че Шариф е обект на „клеветническа кампания от страна на израелската армия“, а ООН предупреди, че това означава, че той може да бъде убит.
Световни медии и организации за защита на журналистите отдавна настояват за достъп на независими репортери до Газа и гаранции за тяхната сигурност. Но не го получават.
Това е проблем, защото прави невъзможно обективното достоверно отразяване и проверката на информацията от няколко различни източника - едно от основните правила в журналистиката.
Кой разказва какво става в Газа
Войната в Газа започна след безпрецедентно нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Тогава групировката уби около 1200 души и взе 251 за заложници. Хамас все още държи в плен около 50 от тях. Смята се, че поне 20 са все още живи.
След атаката на Хамас Израел започна офанзива в Газа, в която - според данни на местните власти - са загинали над 60 хиляди души, предимно цивилни. Числата не могат да бъдат проверени независимо.
Заедно с това Израел ограничава изпращането на хуманитарна помощ в анклава, където има остър недостиг на храна, а според международни организации - и огромен глад. Експерти на ООН казват, че Израел извършва „актове на геноцид“ в Газа.
Когато подготвят материали по темата за войната, международните медии разчитат на отразяването на местните палестински журналисти. Някои от тях работят от години - още преди сегашната война, с редакционни екипи и кореспондентски бюра извън Газа.
Израел обвинява много от тези журналисти в липса на обективност или връзки с Хамас, но в същото време не пуска чужди репортери да влязат в Газа. Според организации за защита на журналистите това се прави целенасочено, за да се оправдае убийството на местни журналисти, както и за да прикрие Израел собствените си действия в Газа. Израел на свой ред отрича тези твърдения.
При отразяване агенциите цитират и информация от израелските военни сили и израелското правителство, както и от говорители на Хамас. Двете страни също се обвиняват взаимно в лъжи.
Чуждестранни журналисти нямат право да влизат в Газа с малки изключения. В редки случаи те са допускани, но само с разрешение от Израел и в присъствието на израелски военни.
Така журналистите са непрекъснато под надзор и възможността да говорят с местните палестинци е ограничена, а след това и суровите им материали се преглеждат, за да бъдат одобрени от израелските власти. Израел казва, че това се прави от съображения за сигурност.
Информацията за броя на убитите от израелски удари палестинци идва от здравното министерство в Газа. То е контролирано от Хамас, тъй като групировката управлява Газа още от 2007 г. Но това е един от малкото налични източници на данни за жертвите, който международните медии могат да ползват.
По-малко журналисти = по-малко обективна информация
В края на юли най-големите световни агенции - Асошиейтед прес, Агенция „Франс прес“ и Ройтерс, както и Би Би Си, настояха Израел да даде пълен достъп на независими журналисти в Газа.
Те предупредиха, че местните репортери са изправени пред глад и все по-големи рискове, както и че журналистиката в Газа е „напът да изчезне“.
В началото на август над 100 от най-опитните военни кореспонденти и журналисти в света също подписаха призив за незабавен и независим достъп на чуждестранни медии до Газа.
Такъв достъп е необходим, за да има пълно и обективно отразяване на войната, казват подписалите журналисти. По думите им правото на отразяване, особено по време на война, не е по избор, а е гаранция за демокрация и коректив на управляващите.
При сегашното положение съобщенията на местните журналисти няма как да се верифицират или потвърдят през друг източник. От друга страна, чуждестранните журналисти, които рядко получават разрешение от Израел да влязат в Ивицата, нямат възможност да се отделят от израелската гледна точка.
Форум