"По отношение на ДАНС като институция със специални функции на надзор и проверка в процедурите за натурализация, казусът е симптоматичен. Всички американски съдебни архиви са в интернет, включително и по делото United States vs. Serguei Adoniev, и проверките са въпрос дори не на часове, а на минути. Това обаче не е било извършено в период от десет години, от издаването на указа през 2008 г. до 2018 г.” Това коментира пред Свободна Европа Николай Стайков от Антикорупционния фонд.
По думите му от наличната информация и от казусите като този може да се направи ясен извод, че агенцията е далеч от проактивната роля. „Именно такава е заложена в законовата процедура и чрез участие на неин представител в Съвета по гражданството“, отбелязва Стайков. По думите му това означава, че ДАНС трябва да бъде „ефективен филтър за проверка на кандидатите за българско гражданство, дори и на тези, които са достатъчно “осветени” в международната преса“.
Парадоксалното е, че казусът стига до Антикорупционния фонт по сигнал на международен журналист, който има съмнения за укриване на съдебна информация. “Ако тя беше известна на българските власти, не би трябвало да доведе до натурализация, още по-малко “по заслуги”. Верификацията на подобна информация е лесна, тъй като американските съдилища са известни с лесния си достъп до информация”, допълва Стайков.