"Кичозно, лицемерно и унизяващо". Цената на "Възродителния процес"

Речта на Тодор Живков от 29 май е на първите страници на всички вестници на следващия ден. Тя дава началото на т.нар. "голяма екскурзия".

Подмяната на фактите с алтернативни не се ражда във века на интернет. Когато комунистическият режим прогонва повече от 300 хиляди български турци, като последен опит за продължилите години преди това опити за асимилация, с всички прийоми на пропагандата внушава, че тези хора си тръгват доброволно. Отиват на "екскурзия". След набързо издадени паспорти, след ултиматуми на милиционери и военни, които обикалят градове и села, хората започват да напускат домовете си.

Лостовете на комунистическата власт

Румен Аврамов, един от изследователите на “Възродителния процес” и икономическите му измерения, отказва да използва термина “голямата екскурзия”. За него това е “кичозно, лицемерно, подигравателно и унизяващо българските турци словесно творение, родено от властта или от патриотарското народно творчество, за да заличи смислово репресивната същина на случилото се.” Аврамов се опитва да надникне в икономическите процеси, които съпътстват “агресивната политика спрямо българските турци”. В книгата си “Икономика на Възродителния процес” той навлиза в по-слабо проучените пластове за цената на “масираното освобождаване от турското население."

Вижте също "Поне 200 хиляди трябва да изселим". Как Тодор Живков изгони българските турци

“Няма измерения, които да се наслагват и да образуват една цена на асимилационната политика, която беше провеждана от 1984 г. до 1989 г.”, коментира пред Свободна Европа Аврамов. Властта използва обичайните механизми и лостове на икономическа интервенция в районите, населени с български турци. В това число програми, чиято цел е купуване на лоялността на населението. Една от тях е за така наречената програма за “разсредоточаване”. Целта е чрез икономически лостове турското население да се разсее из страната, а в смесените райони да бъдат привлечени българи.

Румен Аврамов

“Това не се отличава от политики, следвани в предишни периоди. Аз го наричам колонизационен модел, в който държавата се опитва да повдигне жизненото равнище в тези райони и по този начин да купи лоялност - нещо, което тя не успя да постигне и тогава, и след това”, казва Румен Аврамов. Тези райони остават под средното равнище за страната и изостанали в икономическо отношение. Това е само един от аспектите на “Възродителния процес". Аврамов разглежда и други последици от репресиите - разходите на репресивния апарат през тези години. От архивите и бюджетите на силовите ведомства се вижда, че те са успели да се справят сравнително безболезнено от финансова гледна точка. С различни преструктурирания на плановите си бюджети успяват да посрещнат разходите, свързани с “тази огромна по размерите си акция”. Дори след 1987 г., в условията на финансова криза, разходите за силовите ведомства намаляват, но успяват да насочат ресурси за целите на “Възродителния процес”.

Най-видимите последствия

Последният опит на комунистическият режим е прогонването на българските турци през 1989 г.. Тогава икономическите последствия са очевидни. В продължение на 4 месеца икономиката на страната е подложена на голям икономически шок. Хората, принудени да напуснат страната, теглят спестяванията си. “Най-видимият процес е свързан с атаката срещу “Държавна спестовна каса”. Както през годините на прехода преживяхме и други моменти, в които вложителите атакуват банките. Това беше съвършено нов процес в комунистическа България. Турското население, заминавайки, изтегли значителен ресурс от ДСК, което практически беше подкопаване на ролята на тази банка в социалистическия планов механизъм на управление”, коментира Аврамов. Най-видимата страна на макроикономическия шок от „Възродителния процес“ е загубата на работна сила чрез почти мигновено изчезване на съществен сегмент от заетите.

Въпреки че словосъчетанието “Възродителен процес” е обидно за хората, станали негови жертви, вече е наложено и трудно може да бъде избегнато. “Наложило се е исторически най-вече от огромната документална продукция на самите му вдъхновители и изпълнители”, казва Румен Аврамов.

Your browser doesn’t support HTML5

Тодор Живков, който прати над 300 хиляди български турци на "екскурзия"