"Добре дошли в ада. Част 2"

Мъж развява сепаратисткото чеченско знаме в Грозни, 1995 г. В периода 1994-1996 г. много сгради са разрушени от руските бомбардировки и артилерия. Войната между федералните войски и чеченските бунтовници приключва на практика с независимостта на Чечня. 

Чеченец през 1994 г. Кремъл има вековна история на конфликти и репресии над чеченците, които в Русия се приемат за особено непокорни. Александър Солженицин описва чеченците, които среща в затвора, като хора, които "отказват да приемат психологията на подчинението".

Бичуване на мъж в Грозни, 1996 г. Разрушенията на войната и относителната изолация след това създават в Чечня благодатна почва за екстремизъм. Насилието по улиците е основен проблем. През 1997 г. регионът приема Шариата и започват публичните екзекузии. 

Руски войници се сражават с бунтовници, проникнали в съседния Дагестан. Разширяването на територията на размириците е един от катализаторите за втората война в Чечня. 

Друг катализатор за войната са серията от взривове в жилищни сгради, които убиват над 300 души в Москва и други два града. Путин обвинява "терористите" в Чечня и нарежда масирана въздушна кампания. Мистериозните обстоятелства подхранват подозренията, че взривовете са били планирани от Кремъл, за да оправдае предстоящите военни действия.

На 1 октомври 1999 г. Путин дава заповед за начало на сухопътна офанзива в Чечня. Тази военна колона е снимана на 2 октомври. 

Руски федерални войници стрелят по позиции на чеченските бунтовници. Сухопътната атака е подкрепена от артилерия и авиация. 

Чеченски бойци наблюдават федералните войски през оптичните мерници на своите пушки, 17 октомври. 

Руски боен хеликоптер прелита над село в Чечня. Употребата на далекобойно оръжие улеснява значително задачата за руските сили, но на цената на много цивилни жертви. 

Руска балистична ракета "Точка", която носи до половин тон експлозив, е изстреляна към използван от чеченските бойци път, ноември 1999 г. Руските части изстрелват няколко балистични ракети срещу центъра на Грозни на 21 октомври, които убиват над 100 души и предизвикват международен отзвук. 

Петролни полета в Чечня, един от няколкото добивни региона на Русия. Според публикации, руски военни са се облагодетелствали от петрола на Чечня през 1990-те. 

Надпис "Добре дошли в ада, част 2" върху бетонен блок в покрайнините на Грозни. Другите думи са от името на федерално военно поделение от Иркутск: "Върнахме се".

Федерални войници по време на престрелка в Грозни, януари 2000 г.

Войници издигат руското знаме в центъра на Грозни през февруари 2000 г. По това време федералните сили са си върнали града, голяма част от който е разрушен от руските бомби и от други оръжия по време на боевете. 

Жена ходи сред останки в Грозни. След като е атакувана два пъти за по-малко от десет години, чеченската столица се превръща в града с най-много разрушения в света. 

Руски командоси патрулират през февруари 2000 г. След превземането на Грозни, бойците се оттеглят в планините и горите и продължават съпротивата. Това е нова фаза на войната.

Чеченски бойци си почиват в гора край Грозни през декември 1999 г.
 

Руска военна позиция в планините на Чечня, април 2000 г.

Когато федералните войски започват да прочистват планините, войната вече е различна. Въоръжени ислямисти, някои дошли от други държави, извършват засади и убийства, а руската армия напада в отговор населени места.  

Руски войник по време на битката в Комсомолское, където през март 2000 г. загиват над 700 души, повечето цивилни. По-късно тази пролет Путин, вече избран за президент и встъпил в длъжност, налага директен контрол от Кремъл над Чечня. 

През октомври 2002 г. ислямистки бунтовници нахлуват в московски театър и взимат почти 1000 души за заложници, сред които зрители и актьори. Те настояват за изтегляне на федералните войски от Чечня. Три дни по-късно силите за сигурност атакуват театъра. Според властта всичките нападатели са убити, но загиват и 130 заложници. Повечето смъртни случаи са предизвикани от отровен газ, пуснат в сградата преди лошо планираната, според много критици, операция.

Следват и други нападения извън Чечня. На 1 септември 2004 г. нападатели превземат училище в Северна Осетия, която граничи с Чечня. Над 1100 ученици, родители и учители са взети за заложници. Настояването отново е за изтегляне от Чечня. Руските специални сили започват спасителна операция, която също получава много критики. Три дни по-късно всичко приключва с 334 жертви, сред които 186 деца. 

През март 2000 г. Ахмад Кадиров (вляво) е назначен за ръководител на чеченската администрация. Сепаратисткият боец минава на страната на Кремъл. Той е убит през 2004 г. Синът му Рамзан (вдясно) е назначен от Путин за президент на Чечня през 2007 г. и все още е на поста си. Чечня е възстановена с огромни инвестиции от Москва, но правозащитници критикуват Кадиров за насилието и заплахите, с които управлява. Той е обвиняван за отвличания, измъчвания и убийства. 

През април 2009 г. Москва обявява, че "антитерористичната операция" в Чечня е приключила. В конфликта загиват между 50 ш 80 хиляди души, повечето от тях цивилни.