"Най-страшният кошмар". Преди 75 години цял град беше сринат до основи

В края на XIX век Дрезден е един от водещите културни центрове в Германия.

Църквата "Дева Мария" през 1930 г. Малко по-късно нацистите идват на власт и вкарват Европа в поредната война.

Съветски войници напредват през северна Полша през януари 1945 г. Месец по-късно съюзническите войски са струпани на западната граница на нацистка Германия, а Червената армия навлиза от изток.

Британски бомбардировачи "Ланкастър" над Европа през Втората световна война. През 1945 г. британските кралски военновъздушни сили започват масови бомбардировки над германските градове, за "да сломят духа на населението". По-рано през годината нацистка Германия е убила над 40 хиляди британци по време на бомбардировки над граждански обекти.

Товарене на "Ланкастър" със запалителни устройства и една "блокбъстър" бомба. Около 22 часа на 13 февруари 1945 г. точно 244 бомбардировачи от този тип изсипват всичко това над Дрезден.

Така изглеждат покрайнините на Дрезден по време на нападението. Три часа след първия рейд, следва втора вълна. Изсипани са 1800 тона бомби.

На следващия ден се включват 311 американски "Боинг Б-17".

Дрезден тлее след атаките. Снимката е от 16 февруари.

Останки от сградите в центъра. Едно 9-годишно момче разказва какво е видяло: "Огън, само огън. Навсякъде само огън. Не можех да повярвам, по-лошо беше от най-страшния кошмар".

Купчина с трупове, които очакват да бъдат кремирани. Загинали са около 25 хиляди души. Повечето от тях изгарят в предизвиканите от бомбите пожари.

Тези тела са открити в едно подземие, където хората са се опитвали да се скрият. Огънят навън изсмуква кислорода и голяма част от хората се задушават.

Останките от църквата "Дева Мария" и счупената статуя на протестантския реформатор Мартин Лутер.

Когато започват бомбардировките, американският войник Кърт Вонегът е държан като пленник близо до центъра на Дрезден. По-късно той пише "Кланица 5", в която описва как градът е погълнат от пламъци, които "изяждат всичко органично, всичко което гори".

Останки от сгради в центъра на Дрезден. Британски военнопленник си спомня, че из града се виждали овъглени тела на възрастни, но не и на деца, защото "костите им бяха толкова крехки, че се топяха".

Освен "да сломят духа" на населението, друга цел на бомбардировките на Дрезден е да се предизвика бежанска вълна по пътищата на Германия, което да попречи на нацистките войски да се прегрупират, за да не могат да посрещнат съветската армия от изток.

Новините в САЩ тогава съобщават, че бомбардировките "помагат на съветските сили, които са на 115 километра".

Съобщение на британските кралски военновъздушни сили до пилотите казва, че тяхна задача е също "да покажат на руснаците какво могат британците".

Британският премиер Уинстън Чърчил е разколебан, когато получава информация за резултата от бомбардировките. През март 1945 г. той пише: "Изглежда, че трябва да преразгледаме въпроса за бомбардиране на германски градове, което само увеличава насилието, макар и обявено с други цели".

В края на 1945 г. животът в града продължава. Този магазин продава тоалетна хартия, ароматизатори и боя за стени.

През 1952 г. хората започват да разчистват града си.

Много от архитектурните съкровища на Дрезден са построени отново с помощта на стари снимки.

Така изглежда центърът на града през 2014 г., след като възстановителните работи са приключили.

Центърът на Дрезден през 2019 г. През 2005 г. един британски историк пише за града: "Дрезден беше символ на бароковия хуманизъм и на най-доброто от Германия. Той също представлява и най-лошото от Германия по времето на нацистите. В този смисъл тази трагедия е напълно представителна за ужасите на XX век".