Юлската концепция за оцеляване на правителството

В петък, 24 юли, бившият заместник финансов министър (в кабинетите на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Георги Близнашки и Огнян Герджиков) и нов финансов министър - г-н Кирил Ананиев сподели, че от началото на тази седмица започва обсъждане на нова социално-икономическа политика. Тя първо ще бъде обсъдена в управляващата коалиция. В нея ще бъдат предвидени „мерки, които са свързани със средства, които ще стигнат до хората и бизнеса".

По правилата на мистичната случайност

Буквално в същата минута инженер Иван Динчийски, мой познат от Фейсбук, публикува кратък дневник на случилото се през този ден. Оказа се (с позволението на г-н Динчийски), че "на 24 юли:

- 1990 г. Седмото Велико народно събрание на България прекратява правомощията на последния комунистически президент Петър Младенов;

- 2001 г. Симеон Сакскобургготски става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори;

- 2014 г. е гласуваната оставка на проваленото правителство на мафията и олигархията, водено от Пламен Орешарски“.

През тази седмица на 2020 г. правителството преодоля вот на недоверие.

По правилата на мистичната случайност инициативата на г-н Ананиев съвпада с Юлския пленум на Централния комитет на БКП.

По правилата на мистичната случайност инициативата на г-н Ананиев съвпада с Юлския пленум на Централния комитет на БКП (28-28 юли 1987 г.), който - след надлежните тайни уведомления от БНБ от април същата година за предполагаем фалит по линия на външния дълг, - прави опит за съживяване на икономиката чрез въвеждане на нов начин на управление на държавната собственост и финанси.

„Новото“ е по югославски образец „самоуправление“ - собствеността на държавните предприятия да бъде предоставена на работещите в тях колективи, да се декриминализира създаването на „самодейни“ стопански организации на гражданите и БКП да не управлява чрез непосредствена власт, а да направлява развитието на обществото (каквото и да означава това).

По това време г-н Ананиев вече работи в Министерството на финансите. Но тогава в съответствие с „Юлската концепция“ това министерство, заедно с други държавни органи, се влива супер-министерството на икономиката и планирането.

Оценката на тази реформа бе дадена от следния виц, приписван на Радой Ралин:

„Министерствата на външните и вътрешните работи се обединяват в едно „министерство на нашите работи“, а министерството на народната просвета се разделя на две - „министерство на писането“ и „министерство на четенето“ (смятането, понеже е много сложно, преминава към БАН)“.

Десет дни преди приемането на концепцията, IV Главно управление на Държавна сигурност (ДС) също „взема мерки“ за „насочване на агентурния апарат и използването на официални източници“ за набиране на информация за проблемите на стопанството и „своевременното информиране на партийните, държавните и стопанските организации“, с което „органите на ДС да подпомогнат народното стопанство за изпълнение на утвърдените мероприятия на Министерския съвет за догонване на изоставането от Плана за 1987 г.“

Прилики и разлики между днес и вчера

Колкото и странно да е, някои механизми на управление от 1987 г. ще се повторят тази година.

Но общото състояние на икономиката е несравнимо по-добро от тогава.

Няма никакви изгледи от скорошен държавен фалит. През юни тази година Докладът за конвергенция на страните от ЕС извън еврозоната изрично подчерта, че България е единствената страна в Съюза, чийто бюджетен дефицит е в рамките на позволеното. Външният правителствен дълг е 25.5% от БВП, а лихвите по него – 0.6% от БВП. (За сравнение - Хърватия, която бе приета едновременно с България в ERMII, т.нар. чакалня за еврото, има държавен дълг от 88.6% и над три пъти по-високи лихвени разходи.)

Фискалният резерв след март 2020 г. се запазва на равнището от около 10% от БВП, към април дори се увеличава от 10.3 на 10.95 млрд. лв., а за месец май спадът е 0.77 млрд. лв. От наличните към началото на юни 10.2 млрд. лв. около половината са теоретично „на разположение“ на правителството.

От обявените в началото на април като намерение 4.5 млрд. лв. бюджетна подкрепа за икономиката, включително за заетостта, засега са изразходвани не повече от 1/5 от тази сума. Особена гордост за правителството е политиката „60 към 40“ - от предвидените по нея средства към момента са разпределени около 15%.

Свободата на правителствено харчене обаче не е безгранична. „Приходите са доста по-малко от предвидените“, констатира очевидното г-н Ананиев при встъпването си в новата стара длъжност. Най-тревожно е състоянието на бюджета на НОИ - приходите в него към края на май са 2.57 млрд. лв., а разходите – 5.11 млрд. (от тях 5 млрд са социални плащания – пенсии, помощи за безработица, стипендии).

След актуализацията на бюджета за 2020 г. се предвижда дефицит в края на годината от 3.5 млрд. лв. (вероятно над 3% от БВП) , което предполага през следващото полугодие да се реализира дефицит от 5 млрд. лв. Към края на юни разходите са в размер на почти 20 млрд. лв., с 4.3% повече от същия период на 2019 г., а спадът в приходите – почти 6%.

Каква е концепцията

Оповестените 29 млрд. евро от бюджета за ЕС засега са само аритметика.

При тяхното определяне по отделни страни има ясна схема според размера на БВП за всяка една от тях. Онова, което не се вижда, е следният механизъм на подкупване на избирателите:

- едни пари се събират в бюджета на Съюза или се печатат във Франкфурт от Европейската централна банка;

- премиерите и ръководителите на изпълнителната власт след това ги отнасят в отделните страни членки

- и приканват гражданите и фирмите да се съревновават, за да ги получат.

Съществува вариант без съревнование - парите се раздават без особено съревнование. Точно такъв е случаят с България.

Съществува вариант без съревнование - парите се раздават без особено съревнование. Той е трудно приложим спрямо парите от Съюза. Но е напълно възможен тогава, когато правителствата разполагат със собствени средства.

Точно такъв е случаят с България.

Общата стойност на онова, което тази седмица ще бъде разнищвано като разпределение, е 2 млрд. лв или 40% от теоретично разполагаемия резерв на правителството.

Според предварителните заявления става дума за ускоряване на разходите по схемата „60:40“ и увеличаване на помощите за безработица, увеличаване на минималната пенсия до 300 лв. (почти 30% за годината) и увеличаване на квази-данъчната субсидия през ваучерите за храна почти тройно – до 360 млн. лв. Тук следва да се добавят и 400 млн. лв. от ЕС под предлог поддържане на конкурентност.

Първата от тези политики е нацелена към онези, които все още са на работа или току що са си загубили работата; втората – към най-многобройния контингент избиратели (пенсионерите), а третата – към големите и относително добре работещи предприятия. Подробност е, че ваучерите от 2012 г. се обсъждат като най-безвредната от всички социални политики.

Ако се отчете очаквания бюджетен дефицит, с тези 2 млрд. лв. ресурсите на разположение на правителството биха били изчерпани. Резервен вариант са нови заеми и дарения.

В сравнение с юли 1987 г. има някои съществени разлики и една прилика в концепциите.

През 1987 г. управляващата партия е една, няма избиратели и гражданите нямат информация за реалното състояние на икономиката. Друга отлика е, че тогава БКП, след изчерпване на всички други варианти, се насочва инстинктивно към раздържавяване на икономиката. Сега действията и намеренията са точно в обратна посока. Съществената прилика е обстоятелството, че - както тогава, така и сега - управляващите искат да направляват развитието на стопанството и обществото. Правителството пак има да „свърши страшно много работа“, каквото и да означава тази самооценка. При всичко това не е много ясно кого ще подкрепят органите на ДС този път.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.