"Направих всички тези гадости в Украйна". Още един войник проговори за руската армия

Първи беше парашутистът Павел Филатиев. В книга, разпространена електронно, той написа, че Русия не е имала моралното право да нахлува в Украйна.

Подобни думи изричат и много други руски войници, но те правят това след като попаднат в украински плен. А Филатиев пише книгата си на свобода - след като се е оттеглил от фронта поради болест.

Той разказа как неговата военна част е била вдигната накрак посреднощ на 24 февруари и изпратена на север от Крим. Военните не са имали телефони, за да проверят какво става, а и никой не им е казвал нещо. Самият Павел Филатиев е бил сигурен, че не само в Украйна се водят военни действия, но също и в Русия. Не е знаел "кой кого е нападнал първи".

Днес авторът на книгата е в чужбина, казва Владимир Осечкин от правозащитната организация Гулагу нет ("Не" на Гулаг"). Адвокатът е прекарал дълги часове в разговори с руския войник, преди да се увери, че е искрен и че може да бъде защитаван от организацията.

Славата на Филатиев като първи и уникален разказвач за завоевателната армия отвътре беше засенчена от второ признание, дошло само два дни по-късно.

Авторът на това второ признание не е писал книга, нито се е опитвал да се свърже с независими медии. Той е бил открит от руска журналистка в изгнание и се е съгласил да говори пред нея на видео, без да скрива името, нито лицето си.

Казва се Даниил Фролкин, признава, че в Украйна е убил човек и изброява комнадирите, които са го пратили да убива.

Една журналистка в село Андреевка

От края на февруари до началото на април село Андреевка в Киевска област е под контрола на руската армия. Изтегляйки се, руснаците оставят стотици разрушени и ограбени къщи, телата на поне 13 души (други 40 души се водят в неизвестност) и нещо малко по-необичайно за руската армия в Украйна - 25 снимки на самите извършители.

Снимките, повечето от които са селфита, са направени с телефон, задигнат от местен жител, а после забравен в селото, от което окупационните части се изтеглят.

През юли в селото пристига журналистката на независимия руски сайт „Важни истории“ Екатерина Фомина. Тя няма представа за историята с телефона и търси съвсем различно нещо - поне някакви записи от камерите за външно наблюдение. Но не открива такива.

Тя започва да тропа от врата на врата, за да разбере какво се е случило в селото по време на руската окупация. Попада на жена, която й разказва друга история - как през май е намерила изоставен телефон и го е предала в пункта за хуманитарна помощ. След още време се е разбрало, че той принадлежи на местен пенсионер. Мъжът отворил телефона си и открил изненада - снимки, на които четирима руски военнослужещи позират с оръжие и медали на гърдите.

Журналистката успява да идентифицира участниците във „фотосесията“ благодарение на списък, публикуван от украинското разузнаване. Така става ясно, че това са войниците от 64-а мотострелкова бригада - Даниил Фролкин, Дмитрий Данилов, Руслан Глотов и Иван Шепеленко.

Какво е станало в селото

Много жители на Андреевка си спомнят как руснаците са изнасяли от къщи и магазини храна, алкохол, дрехи, вещи и техника. Потвърджават и за 4 екзекуции на млади мъже, три от които са извършени на една улица - хората са приятели и съседи.

Мъжете са били отведени от домовете си, а скоро са намерени застреляни - с вързани ръце, зверски пребити, простреляни и в крайниците, преди да бъдат убити. Налага се първоначално близките да погребат телата в дворовете си, а след изтеглянето на руснаците да ги ексхумират, за да да бъдат положени в гробищата.

През юни Главната прокуратура на Украйна съобщи, че подозира Даниил Фролкин в нарушаване на законите на войната - убийството на цивилен в Андреевка, кражбата на кола от друг селянин и кражбата на съветски и украински медали от ветеран от Втората световна война.

В материалите от разследването е записано, че местен жител на име Василий е идентифицирал Фролкин по селфи от снимките и че е бил свидетел как именно той убива един от местните жители - Игор Ермаков.

Признанието

Журналистката от "Важни истории“ успява да се свърже с Фролкин и още един от войниците на снимките - Дмитрий Данилов, който отрича да е грабил и убивал. Признава, че основната им цел в Андреевка е била да търсят украинци, които издават координатите на руските сили. Той обаче вярва, че въпросните хора са били "са били пленени, след което са предадени на върховните власти и след разпит са върнати обратно чрез размяна на военнопленници".

Самият Фролкин също първоначално отказва да направи признания. Разказва обаче за лошите условия, при които са били принудени да воюват, след като първо им е казано, че отиват на учения в Беларус, а след това са пратени на война в Украйна. Тези, които се опитват да се бунтуват, са тормозени, бити и заплашвани от командирите си. Фролкин признава, че други руски военни са мародерствали, дори посочва поименно зам.-командира по логистиката полк. Вячеслав Клобуков, който задигал дори хладилници.

Няколко часа след първия разговор с журналистката, Фролкин сам се включва в месинджъра, с видеовръзка.

"Аз, военнослужещ от в/п 51460, гвардеец ефрейтор Даниил Андреевич Фролкин, признавам всички престъпления, които съм извършил в Андреевка, разстрел на цивилното население, ограбване на цивилното население, конфискуване на телефоните им", казва той.

След това Фролкин призовава:

"На нашето командване не му пука за бойците, за цялата пехота, която се бие на фронта. Вземете мерки за наказание на командирите - Азатбек Омурбеков, гвардейски полковник, гвардейски подполк. Дмитренко, полк. Клобуков и началникът на разузнаването лейт. полк. Романенко. Той ръководеше лошо и водеше нашите хора към смъртта. Също така зам.-командирът на бригадата подполк. Прокурат, който даде заповед да стреляме".

На въпрос защо командването на бригадата трябва да бъде наказано, той отговаря, че те "не смятат обикновените войници за хора". Полк. Омурбеков е предал на командването невярна информация за несъществуващи успехи на бригадата.

Фролкин потвърждава за екзекуциите, извършени на една и съща улица. Командирите са извикали него и колегите му да правят обиски. От подробностите, които възстановява той, става ясно, че най-вероятно сам е убил местния жител Руслан Яремчук на 12 март. Фролкин не го разпознава, но признава, че може да е забравил лицето му заради шока. По-късно обаче показва снимка на убития на друг войник, който е присъствал на обиските, и той потвърждава, че именно Фролкин го е застрелял.

Руският войник е убеден, че екзекутираният от него мъж е предал координатите на колоните на руската армия. Казва, че го е направил за отмъщение, след като украинецът е признал, че предишния ден е пристигнал от Киев, за да изпраща координатите на руснаците. Накарал го е да падне на колене и го е застрелял в тила. Твърди, че това е единственият човек, когото е убил за всичките месеци на "специалната операцията", но така е спасил много други.

В отговор на въпрос защо сега е решил да каже истината, той отговаря, че го прави заради останалите момчета, които след дълги месеци на фронта без всякакви физически сили, ще бъдат върнати да се бият на фронтовата линия - в Херсон.

Думите му се потвърждават от засечен разговор между предполагаеми офицери от 64-та бригада, публикуван от главното разузнавателно управление на Украйна. В него се казва, че командването не знае с кого да окомплектова бригадата и кой ще иска за втори път да бъде пратен „в кучи г..з“.

„Разбирам, че мога да бъда затворен заради цялата тази информация. Не заради факта, че направих всички тези гадости в Украйна. Просто искам да си призная всичко и да обясня какво се случва. Мисля, че би било по-добре тази война изобщо да я нямаше", казва още пред "Важни истории" Даниил Фролкин, който е подал молба за уволнение от армията.