Лондон, 2 октомври 2022 г. Времето е слънчево и тихо. Идеални условия за традиционния Лондонски маратон, който тази година беше отложен заради COVID-19. Мащабите на това състезание са огромни – то привлича стотици хиляди кандидати от целия свят, от които до участие се допускат по над 50 хиляди.
Това е причината голяма част от центъра на Лондон буквално да бъде блокирана от съображения за сигурност. Това е нормално за подобно събитие, но за хилядите българи, които са пожелали да гласуват в този ден в британската столица, полицейските блокади по-скоро са били още един демотивиращ фактор. В неделя Лондон не беше изключение от тенденцията към по-слаба избирателна активност.
За разлика от изборите на 4 април 2021 г., когато пред секциите в някои европейски градове с часове се извиваха дълги опашки, на следващите два парламентарни вота през миналата година активността постепенно намаля. Това се случи и на 2 октомври, когато на избирателите в чужбина не им отнемаше повече от средно по 10-15 минути, за да гласуват.
Друга съществена разлика между парламентарния вот зад граница преди година и половина и този в неделя беше сривът на една от партиите, акумулирали протестния вот през миналата година – "Има такъв народ". На 4 април 2021 г. тя и "Демократична България" събраха над 48% от вота в чужбина, а в неделя общият резултат на доскорошните коалиционни партньори не достигна и 15%.
През тази година и половина партията на Слави Трифонов върна два неизпълнени мандата за правителство и провали един изпълнен, подкрепяйки внесения от ГЕРБ вот на недоверие срещу кабинета "Петков". На този фон друга партия, подкрепяща протестите през 2020 г. обаче регистрира стабилен възход, докато стоеше в опозиция и експлоатираше антиваксърските и проруските настроения в България – "Възраждане".
По-ниска избирателна активност
Янко Христов е инвестиционен банкер и живее в Лондон от 10 години. През миналата година един път е член на секционна избирателна комисия, но няколкочасовото чакане при предаването на протоколите след края на изборния ден го отказва да повтори този опит. Според него избирателната активност в британската столица на 2 октомври осезаемо е била по-ниска от тази на вота 2 в 1 миналата есен.
Неговите впечатления се подкрепят и от данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) за общата картина от вота в чужбина. На 14 ноември 2021 г. зад граница гласуваха общо 219 656 души, докато на 2 октомври до урните в чужбина отидоха 173 469 българи.
"Някои хора, с които съм говорил, сякаш малко са се обезверили, след като три пъти ходиха да гласуват след протестите през 2020 г. и сега отново имаме предсрочни избори", казва Христов пред Свободна Европа.
Като друга възможна причина за по-слабия интерес към вота той посочва именно Лондонския маратон, чийто финал е на няколко станции на метрото от Кенсингтън, където се намира българското посолство.
"Предполагам, че някои хора, които са тръгнали към посолството, за да гласуват, е възможно да са се отказали, защото буквално не са могли да пресекат улицата по пътя натам. Други пък сигурно изобщо не са се опитали да стигнат до него заради маратона", добавя Христов.
По думите му в резултатите от гласуването в Лондон в неделя липсват особени разлики с тези от вота преди малко повече от 10 месеца. Впечатление обаче прави размяната на местата на "Има такъв народ" и "Възраждане".
На 14 ноември 2021 г. гласовете зад граница отредиха първо място на ДПС пред "Продължаваме промяната" (ПП), "Има такъв народ" (ИТН), ГЕРБ, "Демократична България" (ДБ), "Възраждане" и БСП.
В неделя подреждането беше почти същото с две отчетливи разлики – партията на Костадин Костадинов събра над 11 000 гласа повече, изкачвайки се на трета позиция, докато тази на Слави Трифонов се срина до шесто място.
Всички губят, освен "Възраждане" и ДПС
Тази тенденция се забелязва и в данните от вота в Лондон. Христов смята, че роля за това е изиграло както поведението на ИТН, така и разочарованието на част от избирателите на ПП, които традиционно търсят нова партия, за която да гласуват на всеки следващи избори.
Малко по-ниска избирателна активност и възход на "Възраждане" забелязва и журналистката Мартина Шопова-Янев, която от 6 години живее във Виена – друга европейска столица с голяма българска диаспора, в която на изборите на 4 април 2021 г. имаше опашки пред някои секции.
"Всички губят гласове в Австрия, с изключение на "Възраждане" и ДПС", казва тя, признавайки, че ѝ е трудно да си обясни масовия български вот на Запад за партията на Костадинов при положение, че лидерът ѝ нееднократно се обявява за излизане на България от Европейския съюз и НАТО.
"До голяма степен гласовете за ИТН преди, а сега за "Възраждане", вероятно са от хора, които не са особено интегрирани в местното общество – не говорят добре езика или работят в много затворена среда сред сънародници, например. Целият им балон продължава да е български – информират се от български медии, често не особено качествени. На този фон започва да играе и носталгията", добавя Мартина която е и координатор за Австрия на кампанията за засичане на изборни нарушения "Ти броиш", създадена от "Демократична България".
Носталгияте е това, на което обръща внимание и Мартин Димитров, който учи магистратура по публична администрация във виенския кампус на Централноевропейския университет. През 2011 г. той е сред българските студенти, които откриват избирателна секция в Глазгоу, Шотландия.
"В чужбина винаги се проявява тази динамика на патритично ориентирания вот, който идеализира българското. Това се случва не само сред избирателите от подчертано работническата класа, но и сред много студенти", коментира Димитров по повод възхода на "Възраждане" и краткия успех на "Има такъв народ" през миналата година.
Като пример той споделя, че на президентските избори преди 11 години, спечелени от Росен Плевнелиев, силен резултат сред студентите в секцията му в Глазгоу са регистрирали кандидати като певеца Светльо Витков и лидера на "Атака" Волен Сидеров.
Димитров не е изненадан, че е резултатите от вота на 2 октомври повтарят основната част от подреждането на партиите след 14 ноември миналата година, с изключение на размяната на местата на ИТН и "Възраждане". Той очаква, че подобно на ситуацията след предишните избори, дори и да се стигне до съставяне на "някаква безпринципна коалиция", тя едва ли ще издържи дълго на власт.
Кой къде спечели по света
На 2 октомври ДПС за втори пореден път стана първа политическа сила сред българите в чужбина. Движението спечели 31,8% (54 520 гласа) от вота зад граница като основна част от тези гласове по традиция дойдоха от Турция. Там партията на Ахмед Доган регистрира 51 905 гласа. Този резултат беше с над 33 000 гласа по-малко от подкрепата на ДПС в Турция на 14 ноември 2021 г.
Подобно на изборите през миналата есен, в неделя втората партия, спечелила най-много гласове от чужбина, беше "Продължаваме промяната". Тя са оказа най-предпочитана от българите в 40 от общо 62 държави, в които бяха разкрити избирателни секции. ПП събра общо 22,2% (38 164 гласа) от чуждестранния вот, отстъпвайки с над 10 000 гласа от резултата си зад граница през миналата година.
Отбелязалата най-голям скок "Възраждане" се нареди на трето място в чужбина, събирайки 14,4% (24 785 гласа) в неделя. Тя се оказа победител в гласуването в Испания, Италия, Чехия, Русия, Молдова, Кипър, Йордания, Южна Африка, Тунис и Австралия.
В неделя "Демократична България" регистрира спад в резултата си зад граница спрямо изборите на 14 ноември 2021 г. с 678 гласа, събирайки 9,8% (16 894 гласа) от вота в чужбина. Обединението все пак спечели първото място в общо три държави – Япония, Южна Корея и Иран.
Победителите на гласуването в България от ГЕРБ пък събраха на 2 октомври 8,9% (15 409 гласа) зад граница. Всъщност на миналите избори партията на Бойко Борисов получи с над 2300 гласа повече, но заради по-високата избирателна активност тогава спечели по-малък дял от вота – 7,9%. Сега ГЕРБ беше най-предпочетената формация от българите, живеещи в Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Саудитска Арабия, Ливан и Алжир.
"Има такъв народ", която остана под 4-процентовата бариера за влизане в парламента в неделя, логично не спечели гласуването в нито една страна извън България. ИТН получи 4,7% (8131 гласа) от вота в чужбина, достигайки до третото място в само две държави – Исландия и Южна Корея.
Последните две формации в бъдещия парламент – БСП и "Български възход" (БВ) на бившия служебен премиер Стефан Янев, не регистрираха особено големи резултати зад граница. Левицата остана седма с 2,1% (3652 гласа), а БВ – осма с 1,9% (3400 гласа). БСП изгуби традиционно първото си място в Русия от "Възраждане", а партията на Янев pone успя да спечели вота в Армения.
Вижте също "Самоубийствено". Възможна ли е коалиция начело с ГЕРБ