12-годишната Мариан си играе с кукли заедно със сестра си и братовчед си в Гусенвил, Франция, когато чува много ниско преминаващ самолет над себе си. Точно в 3 часа и 39 минути следобед на 3 юни 1973 г. над малкия град северно от Париж първият съветски свръхзвуков пътнически самолет Туполев Ту-144 се разпада във въздуха и катастрофира.
„Видях абсолютно всичко“, казва по-късно Мариан пред френски журналисти. „Гледах как самолетът се спуска, върти се, избухва в пламъци и пада върху училището и къщите.“
Жители на Гусенвил минават покрай отломките от катастрофиралия Ту-144
Сестрата на Мариан - Мартин, е убита от отломки от самолета. Братовчед ѝ получава тежки наранявания. В града има още седем жертви. Загиват и всички осем членове на екипажа на съветския самолет.
Трагедията от 1973 г. се случва пред очите на над 250 000 посетители на Парижкия авиосалон, които са се събрали да гледат полетите на Ту-144 и Конкорд - единствените два свръхзвукови самолета по това време.
Дървен модел на американския прототип на свръхзвуков пътнически самолет
От 50-те години на 20 век свръхзвуковият транспорт е смятан за следващата цел на авиацията. Великобритания и Франция започват съвместно да разработват такава технология през 60-те. След тях в надпреварата се включват и САЩ, които тогава имат водещи позиции в авиацията, но се опасяват, че това може да се промени, ако изостанат технологично.
Финансираният от американското правителство проект за свръхзвуков самолет обаче е прекратен. Сред причините са резултатите от изпитанията на прототипа през 1964 г. над Оклахома, които показват, че пътуването с него не е достатъчно безопасно и удобно за пътниците.
Модел на Ту-144 по време на изпитания в Москва през юни 1971 г.
В Съветския съюз надпреварата за разработване на свръхбърз пътнически самолет се смята за нова възможност да се демонстрира технологично предимство пред Запада, както и за начин по-бързо да се преодоляват огромните разстояния в СССР.
Разработката на френско-британския Конкорд вече е започнала, когато ръководството на Съветския съюз одобрява в началото на 60-те свой собствен план за създаване на свръхзвуков пътнически самолет. Кремъл нарежда първият да е готов и да лети до 1968 г.
Съветският пилот Михаил Козлов управлява самолета Ту-144, който се разбива край Париж през 1973 г.
Както Съветският съюз, така и западните държави вече използват свръхзвукови военни самолети, но техническите трудности пред създаването на толкова бърз самолет, който едновременно с това да е достатъчно удобен и безопасен за превоз на пътници, са огромни.
Ту-144 през 1968 г. в Москва - седмици преди първия му полет
Валерий Бендеров, синът на водещия инженер на борда на самолета Ту-144, който катастрофира край Париж, казва пред руски журналист:
“За да бъда честен, самолетът беше създаден с ускорени темпове.”
Той добавя, че “през 1965 г. се появяват първите планове. Самолетът прави първия си полет три години по-късно. Три години са много малко време за такава машина.”
Контролното табло на Ту-144
Олга Бендерова, дъщерята на инженера на борда на обречения Ту-144 Владимир Бендеров, казва, че преди самолетът да излети за Парижкия авиосалон през 1973 г., баща ѝ казва нещо, което не е казвал никога преди това.
“Той знаеше, че самолетът не е завършен, все още е “в суров вид”. Баща ми каза на моя полубрат да се грижи за мен. А той никога не казваше такива неща преди пътуване по работа”, казва Олга.
Френски полицай пред отломки от разбилия се през 1973 г. Ту-144
Причината за катастрофата през 1973 г. така и не е потвърдена. Една от теориите е, че френски самолет Мираж прелита твърде близо до Ту-144, който - в опит да го избегне - губи контрол.
Един френски очевидец казва, че е видял съветския самолет “съпроводен от малък Мираж, който се отклони към града, когато Ту-144 спря”.
Някои експерти отдават катастрофата на агресивните маневри на самолета, който “надвиши допустимите граници”.
Пътници в първия полет на Ту-144 от Москва до Казахстан през 1977 г.
Въпреки катастрофата от 1973 г., Ту-144 започва да се използва като пощенски самолет между Москва и Алма-Ата (сега Алмати) в Казахстан две години по-късно. През ноември 1977 г. той вече транспортира и пътници по същия маршрут, който е избран точно защото минава над рядко населени райони.
Времето на полета е около два часа - повече от два пъти по-кратко, отколкото с друг пътнически самолет. Журналисти, които са пътували с него обаче казват, че по време на пътуването в кабината е много шумно.
Церемония за поставяне на Ту-144 като паметник край Москва през 2019 г.
След като друга катастрофа с Ту-144 по време на тестов полет през 1978 г. убива двама инженери, пътническият превоз със самолета е прекратен. Цялата програма Ту-144 е спряна през 1983 г. Последната мисия на свръхзвуковия самолет е по време на руско-американски изследователски проект за свръхзвуковото пътуване, който продължава до 1999 г.
През юли 2000 г. самолет Конкорд на Еър Франс катастрофира малко след излитане едва на няколко километра от мястото, на което през 1973 г. се разбива съветският Ту-144. През 2003 г. програмата Конкорд също е прекратена и това е краят на свръхзвуковите пътнически полети.
Вижте също Миг преди СССР. Как изглежда Русия след Октомврийската революция