В началото на 1925 г. районът на днешен Узбекистан е обявен за република на Съветския съюз. Съветският преврат бележи началото на безмилостна трансформация, която включва екзекуции на узбекски политически затворници, както и програми за ограмотяване и индустриализация.
Плакат с лика на съветския диктатор Йосиф Сталин върху един от първите трактори, заснети сред полетата на Узбекистан.
Ранните снимки на съветски Узбекистан са рядкост, но фотографът Макс Пенсон е бил там - във фермите и на базарите, през първите дни на съветската република.
Макс Пенсон
Пенсон е роден през 1893 г. в еврейско семейство в Западна Русия. През 1914 г. се премества в днешен Узбекистан, където се научава да снима, а от 1926 г. работи като фотожурналист.
Митинг на работници пред текстилна фабрика в узбекската столица Ташкент.
Макар да не може да снима това, което съветската цензура не би одобрила, Пенсон успява да документира трансформацията на живота на узбеките. Започнала преди един век, тази трансформация е описвана като „радикална социална операция“.
Момче в ролята на "жива емблема" по време на социалистическо шествие в центъра на Ташкент.
На една от фотографиите на Пенсон се вижда момче, позиращо като жива емблема на социализма. Надписът върху него гласи "готов за труд и отбрана!"
Среща на узбекски мъже, заснета от Пенсон в началото на 20 век.
Днес архивът на Пенсон се управлява от неговия внук Максим Пенсон, който живее в Ташкент.
Узбекски момичета по време на спортно събитие.
В интервю за Радио Свободна Европа (RFE/RL) през 2018 г. внукът на Пенсон Максим си представя живота на дядо си, когато е пристигнал в Централна Азия преди повече от век. "Различни миризми, различни цветове, различни хора. Всичко е [било] различно", казва той.
Млад тромпетист на фона на детска група.
Макс Пенсън работи за съветските издания „Правда Востока“ и ТАСС - държавната информационна агенция.
Тамара Ханум, снимана от Пенсон, е танцьорка от арменски произход, родена в Централна Азия. Тя става първата жена в Узбекистан, която танцува с непокрито лице.
Работата на Пенсон е използвана от съветската преса, за да илюстрира „новия Узбекистан“, който се променя под влияние на комунистическата идеология на Москва.
Узбекистански мъже държат портрети на Сталин.
Съветският съюз активно потиска исляма в Узбекската република, като се опитва да замени религиозната вяра с политически ентусиазъм.
Жени с бурки в ранните години на СССР в Узбекистанската съветска социалистическа република.
Ранните снимки на Пенсон от първите години на Съветския съюз показват жени с бурки, каквито скоро след това вече не се виждат по улиците.
Изграждането на Ферганския канал през 1939 г.
Някои от най-впечатляващите снимки на Пенсон запечатват моменти от строежа на Големия Фергански канал, който се простира на стотици километри през Централна Азия.
Работник си почива върху току-що събрана камара памук.
Пенсон насочва обектива си и към узбекистанската памучна индустрия, която осигурява 70% от целия памук, използван в СССР.
Жътва на памук през 30-те години на миналия век.
Невидими във фотографиите на Пенсон остават репресиите срещу онези, които се противопоставят на преобразяването на Централна Азия от страна на Кремъл. Стотици узбекски дисиденти са екзекутирани или умират в затвора по време на съветското управление.
Възрастни евреи в Бухара.
Пенсон снима и живота на еврейската общност в Бухара и други градове в Узбекистан.
Фойерверки в Ташкент. Датата е неизвестна.
Животът на Пенсон завършва тежко. През 1948 г., в разгара на антисемитските чистки на Сталин, той е уволнен от „Правда Востока“ и губи акредитацията си на фотограф. След това здравето му се влошава и той умира през 1959 г.
Макс Пенсон, сниман в края на кариерата си.
Широко разпространена версия за смъртта му е, че се е самоубил, но неговият внук казва пред RFE/RL, че фотографът е починал от естествена смърт в резултат на „доста трудния, много тежък живот, който е водил“.
Когато Иран и Израел бяха най-добри приятели