Барут, снаряди и памук. Как Борисов и Радев мерят влияние пред „Райнметал“

Райнметалът ми е по-добър от райнметала ти. В песента на Ицо Хазарта думите бяха други, но пък тези тук приличат на реплики, разменени между двама души - лидера на управляващата партия ГЕРБ Бойко Борисов и президента Румен Радев.

Повод е заявеното намерение на германския концерн „Райнметал“ да участва в изграждането на оръжейни заводи в България, а Радев и Борисов влязоха в спор кой има най-големи заслуги за това.

Германският концерн „Райнметал“ ще участва в строителството на два завода в България, съобщи директорът му Армин Папергер в понеделник. Той каза, че единият ще бъде за производство на барут, а другият – за снаряди.

Новината беше съобщена по време на среща с лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов в Дюселдорф. Визитата дойде дни преди посещение на президента Румен Радев в Германия.

„В началото на годината успях да убедя стратегически инвеститор като „Райнметал“, за който управляващите могат само да мечтаят, не само да посети България, но и да инвестира тук огромен финансов ресурс и върхови технологии в нашата отбранителна индустрия“, каза Радев.

От месеци Борисов и Радев са в публична надпревара, която да демонстрира контактите им с директора на „Райнметал“. Те говорят за инвестиции, заводи, държавно участие, разпределение на акционерен капитал.

В тази ситуация обаче отсъстват хората, от които на практика зависят решенията – премиерът и министрите.

Първо да видим фактите.

Как се появиха „Райнметал“

„Райнметал“ е най-големият германски оръжеен производител и една от най-големите компании в Европа.

В началото на март президентът Румен Радев намекна, че има заявен интерес от германски фирми, които да инвестират в отбранителната промишленост в България. В края на март той се срещна с директора на „Райнметал“ Армин Папергер.

Тогава от президентството съобщиха, че „по инициатива на българския президент изпълнителният директор на „Райнметал“ Армин Папергер е на посещение в България за определяне на конкретни проекти на сътрудничество с българската отбранителна индустрия и наука“.

В същия ден Папегер се срещна поотделно и с премиера Росен Желязков и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

В средата на април стана ясно, че Борисов е летял с частен самолет до Дортмунд. Тогава Медиапул съобщи, че по неофициална информация целта на посещението е да гледа на живо мача Борусия (Дортмунд) – Барселона. От пресцентъра на ГЕРБ казаха, че Борисов отива на работна среща с Армин Папергер.

Така стигаме до понеделник, 24 август, когато от президентството съобщиха, че „по покана на изпълнителния директор на най-големия отбранителен концерн в Европа „Райнметал“ Армин Папергер президентът Румен Радев ще участва в официалната церемония по откриване на високотехнологичен завод“ в средата на седмицата.

Реакцията на Борисов не закъсня. Два часа по-късно стана ясно, че той вече е в самата централа на „Райнметал“ в Дюселдорф. „България и най-големият европейски отбранителен концерн „Райнметал“ ще изградят съвместно два военни завода на територията на страната ни. За това постигнахме съгласие с главния изпълнителен директор на „Райнметал“ Армин Папергер“, каза Борисов.

Нито от съобщението във Фейсбук, нито от изявлението на Борисов стана ясно с какъв мандат лидерът на ГЕРБ поема тези ангажименти.

Къде е премиерът Желязков

Покрай състезанието между Борисов и Радев на заден план остава отсъствието на правителството в разговорите за съвместна дейност с "Райнметал". Премиерът и министрите са тези, които могат да договарят конкретни проекти и детайли, но до този момент представители на кабинета „Желязков“ не са коментирали плановете за работа с „Райнметал“.

В изявленията си Борисов говори за два завода, единият от които - за барут, споменава и участие на държавата, както и срокове за договаряне. От думите му не става ясно в какво свое качество говори това.

Свободна Европа изпрати въпроси до премиера и министъра на икономиката за това какво, къде и как ще се строи в България, но не получи отговор.

В отговор до Свободна Европа от президентството припомниха хронологията на събитията, но не отговориха знаят ли какви и колко завода ще строи "Райнметал" в България.

Известното до момента

Стенограма от правителствено заседание през юли дава частична информация за действията на българското правителство. От нея става ясно, че правителството ще заяви желание за заем от около 3 млрд. евро по програмата „Превъоръжи Европа“.

В този контекст икономическият министър казва: „през изминалите месеци интензивно се водеха преговори с „Райнметал” за трансфер на технологии и изграждане на съвместно предприятие на територията на България“. По думите му първоначалната концепция е „създаване на съвместно дружество между [„Вазовските машиностроителни заводи“ (ВМЗ)] и „Райнметал”, което съгласно проектното предложение следва да управлява завод за производство на енергетични материали и заряди, и завод за производство на 155-милиметрови боеприпаси“.

За тези два завода България ще кандидатства за заем от близо 1 млрд. евро. По време на правителственото заседание финансовият министър Теменужка Петкова предупреждава, че трябва да се внимава с размера на дълга .

От изявлението на Борисов след срещата му с директора на „Райнметал“ в понеделник става ясно, че „сме гарантирали парите от страна на българската държава“. През април пак той каза, че в съвместното дружество българската държава ще има дял от 49 на сто, а германската компания – 51 на сто.

Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, „идеята [за съвместна работа с „Райнметал“] е добра, но е важно да видим изпълнението“. По думите им все още има много въпроси, които нямат отговор.

Българският завод за барут

Активните действия на българските политици и държава по отношение на германската инвестиция са в контраст с бездействието им по отношение на българския проект за завод за барут. Той стои блокиран повече от година заради бездействието на няколко правителства и след едно телефонно обаждане на санкционирания за корупция лидер на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски.

Въпросът с изграждането на завод за барут за първи път стана публичен с интервю на бившия министър на отбраната Бойко Ноев за Свободна Европа. Той каза, че бизнесменът Емилиян Гебрев има проект за такъв завод, който е спрян с намесата на Делян Пеевски. Проверка на Свободна Европа потвърди думите му, като се оказа, че непосредствено след обаждането случаят е споделен от тогавашния министър на икономиката Богдан Богданов по време на изслушване в парламента.

Радев, Борисов и Пеевски за българския проект

След като проблемът с изграждането на изцяло български, частен завод за барут стана известен, първите мъже в държавата реагираха по различен начин.

В началото на март Радев попита защо управляващите блокират изграждането на завода за барут на Гебрев. Той каза, че проектът се натъква на „пълен блокаж" при няколко правителства.

Пак през март, на въпрос за спряната инвестиция на Гебрев, Борисов каза, че „България трябва да има държавна фабрика [за барут]“, а земеделското министерство „трябва да субсидира отново памука".

Памукът е основна суровина в производството на барут.

“Вие сте млади, но едно време имахме огромни блокове с памук и тогава имахме и барутни фабрики“. По време на срещите си с „Райнметал“ Борисов не е коментирал необходимостта от засаждане на полета с памук. От известното до момента става ясно, че българо-германския завод за барут няма да е с преобладаващо държавно участие.

Два дни след изказването на Борисов Пеевски каза, че „държавен завод за барут във „ВМЗ“ трябва да има. Държавен. Подчертавам“. С това Пеевски за първи път посочи мястото, което се коментира в съвместния проект с „Райнметал“.

Според експерти, с които Свободна Европа разговаря, „в района на ВМЗ няма място за завод за барут - не могат да се осигурят условията за сигурност, отстояния от населени места, вода и какво ли не още“.

След началото на войната в Украйна барутът стана дефицитна стока на глобално равнище. Българските оръжейни компании са зависими от вноса на барут. До този момент нито една институция не е отговорила защо се блокира българският проект за завод за барут.