През 70-те години на миналия век изгряващият български художник Иван Вукадинов успява да си пробие път през европейските галерии. Така привлича и вниманието на Ватикана, която пожелава да купи негова картина.
Но комунистическата власт в България се намесва тъкмо когато картината му е на прага на това да влезе в един от най-престижните музеи.
Тогава Вукадинов не знае, че ще дойдат други времена и творбата му все пак ще стигне до Ватикана, макар и половин век по-късно. Художникът остава силно огорчен от случилото се. Той се затваря в себе си, а изкуството му остава почти недостъпно за обикновените любители през последните десетилетия.
Вукадинов почина през 2024 г. Чак сега, година след смъртта му, за пръв път може да бъде видяна мащабна експозиция от над 130 негови творби. Ретроспективната изложба "Картина извън картината" се намира в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и ще остане отворена до 23 ноември.
Вукадинов е роден през 1932 г. в село Ломница, Пернишко, и завършва Трета мъжка гимназия в София. Според Иво Димитров, негов близък приятел и колекционер, по време на тригодишната служба на Вукадинов в казармата един от офицерите разбира за таланта му и му помага да влезе в Националната художествена академия.
Димитров казва пред БТА, че "през това време Иван дава частни уроци на ученици, които биват приемани в академията поголовно“. В академията Вукадинов учи при проф. Ненко Балански.
През всички години на социализма в България художникът устоява на натиска да твори в идеологически натоварения стил на социалистическия реализъм. Вместо това той поема по собствен път и черпи вдъхновение от редица съвременни и древни течения в изкуството.
"През годините Вукадинов е изследвал много различни посоки. Той се е вълнувал от история на изкуството, философия, поезия, както и техниките на живописта", казва пред БНР директорката на СГХГ Аделина Филева. Църквата е един от основните мотиви в творчеството му.
Част от по-ранните натюрморти на Вукадинов.
Първоначално през 50-те години на миналия век започва с традиционна европейска живопис в духа на импресионистите и на визуалния натурализъм на Клод Моне, пише изкуствоведът проф. Аксиния Джурова в текста към изложбата. Тя е изследователка на творчеството му и авторка на две монографии за художника.
Иван Вукадинов
През 60-те години картините му стават по-експресионистични, а в края на десетилетието и началото на 70-те той все по-често експериментира с техниките. Произведенията от този период по думите на Джурова напомнят на аскетичните натюрморти на Джорджо Моранди, на стила на Алберто Бури, който съчетава тъкани от чували с гладки цветни петна, както и на Никола дьо Стал с неговите сияещи живописни повърхности.
Интериор, кр. на 70-те години
През 70-80-те Вукадинов вече започва да черпи вдъхновение от древноегипетското, византийското и българското средновековно изкуство.
Тогава той въвежда и специфичната техниката на енкаустиката. Тя е била използвана в Древен Египет за изработката на т. нар. фаюмски мумийни портрети, рисувани върху дървени дъски и прикрепяни към мумии на хора от висшата класа.
През този период цветът вече започва да доминира над формата, която става все по-фрагментирана. Често се появяват и сходни картини в различни палитри.
През този период са създадени най-емблематичните цикли на Вукадинов - "Материя и време", "Българско средновековие - фрагменти", "Магарето/Ослицата" и "Натюрморт".
Джурова определя творбите като "модерни икони, посланици на Византия". По нейни думи те носят особена генетична памет и в този смисъл прехвърлят мостове между египетското изкуство, това на Микена и етруските, на Боянската църква и Капела Скровени на Джото, на Пиеро дела Франческо и Василий Кандински".
През 70-те години Вукадинов прави четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето, които го правят популярен сред италианските колекционери. През 1975 г. има и самостоятелна изложба в София.
Той е известен с това, че допуска много малко хора до себе си както в личен, така и в професионален план.
"Магазините на Каварна", 90-те години на 20 век
"Иван е от художниците, които напомнят монасите, когато правят една картина, като аскеза, той се пречиства преди да започне да я работи, влага цялата си любов и цялото си желание хората да не престават да се замислят за какво са на този свят", казва Джурова.
„Питал съм го защо не дава интервюта, а той казваше „Моите интервюта са по стените“, казва приятелят му Иво Димитров.
Волове нощем, нач. на 21 век
Склонността на Вукадинов да се самоизолира се усилва, след като успехите му в Италия през 70-те години довеждат до конфликт с комунистическата власт в България.
Повод за това става една конкретна картина с над 50-годишна история - "В памет на героите" (Чили), която Вукадинов представя на изложба в Рим през 1973 г.
През същата година папа Павел VI основава престижната Колекция за модерно и съвременно изкуство във Ватиканските музеи. Неговият личен секретар монсеньор Маки прави официална заявка за откупуване на картината на Вукадинов, която да стане част от новата колекция.
Tворбата "В памет на героите" по време на Юбилейната експозиция във Ватиканските музеи през 2023 г. Тя е една от десет подбрани творби от Колекцията за модерно и съвременно изкуство на престижния най-стар музей в света.
"[В тази картина] има както нещо от Египет и мумиите, така и от Византия с интровертността на византийското изкуство. Има нещо, което носи нашето православно изкуство, основното в което е обич, любов между хората и мир", казва Джурова, цитирана от Ватикан Нюз. "И ако има нещо, което ми прозвуча със съвременно послание, това е, че човек се ражда и умира в повои".
Режимът в България забранява предаването на картината с аргумента, че тя е "национално съкровище".
Оттогава Вукадинов рядко показва изкуството си и отказва да прави самостоятелни изложби. Филева казва, че той също така спира да продава свои картини на държавните институции и вече продава предимно на колекционери.
Едва през 2022 г. "В памет на героите" е предадена на Ватиканските музеи по желание на Вукадинов, а през 2023 г. е включена в юбилейната изложба по повод 50-ата годишнина от основаването на Колекцията за съвременно изкуство. Така Вукадинов става първият български автор, представен в нея.
Вукадинов продължава да твори активно и през 90-те и 2000-те години, без да се повлиява от историческите събития, като остава в света на духовното, пише още Джурова.
През 2022 г. той получава най-високото почетно отличие на Министерството на културата - „Златен век“. Година по-рано е награден и със „Златно перо“.
Художникът си отива на 22.09.2024 г. на 92-годишна възраст. "Той се посвети на самотата си", каза писателят Захари Карабашлиев след смъртта му. "Иван Вукадинов завеща на България своето мълчание. Подари ѝ своето отсъствие".
Вижте също Разказвачка на визуални приказки. Текла Алексиева, за която рисуването е като дишането