Съединението, което бележи разделения
След 9 септември 1944 г. Съединението заглъхва като масова тема за българите. То се връща към живот едва половин век по-късно, но тогава пък става един от белезите на политическото разделение. Вижте какво става през 1994 г. От едната страна са привържениците на Съюза на демократичните сили (СДС), които отбелязват 140 години от рождението на Стефан Стамболов и с това дават тласък на все по-широкото обсъждане на Съединението. Но от другата страна са привържениците на Българската социалистическа партия (БСП), за които е важна съвсем друга годишнина - половин век от 9 септември 1944 г., когато властта е превзета от доминирания от комунистите Отечествен фронт и за България започват десетилетия на диктатура.
Вижте откъс от новата книга на Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)“, която излиза в издателство „Жанет 45“.
През 1994 г. се провеждат ярки възпоменания на Съединението.
За това спомага свободната издателска дейност в началото на 90-те, появата на редица премълчавани в миналото книги, както и шумното честване - през януари 1994 г. - на 140 години от рождението на Стефан Стамболов. Всичко това си казва думата за промяна на историческия фокус и все по-голямото насочване на вниманието към Съединението.
Вижте също Съединението и фактическото начало на българската независимостЕто защо през 1994 г. определено тържествата навлизат в нова фаза. Те са по-шумни и са първите след промените от 1989 г., в които се загатва отчетливо потенциалът, който притежава 6 септември, за да се превърне в официален празник.
Видимо по-голямата мобилизация на силите на десницата в честването на 6 септември може да се потърси и в символната борба с отбелязването на 50-годишнината на 9 септември 1944 г., на която в края на управлението на Любен Беров и на старта на предстоящата предизборна кампания БСП отделя подобаващо място.
Това води до заостряне на езика в средите на СДС, както и до придвижването му в още по-голяма степен към речника на едновремешния стамболовизъм. Ето защо на страниците на вестник „Демокрация“ можем да прочетем следното: „Сега, когато коминтерновската завеса над славата и героизма от Сливница се повдига, човек немее пред безочието на безродници, които гузно мълчат за 6 септември, а лъскат и ближат съветския шмайзер в центъра на София.“
В случая става дума за отглас спрямо една от поредицата прояви, които се организират около отбелязване на 50-годишнината от 9 септември 1944 г. В неделя, на 4 септември 1994 г., пред паметника на Съветската армия в София се провежда тържество на председателстваното от Любомир Коларов Сдружение за приятелство с народите на Русия и ОНД. То е посветено на „славянското единство и 50-годишнината от победата на антифашистката съпротива“.
Вижте също "Вие сте вече загубени за вашата майка". Как българи се бориха против Съединението и за РусияЗа по-масовия характер на възпоменанието през 1994 г. дял имат и нарастващият брой обществени организации, някои от тях и партийно пристрастни, които се включват в проявите. Сред тях са офицерската легия „Раковски“, комитетът „Съединение“, сдружението „Мати Болгария“, Съюзът на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, ШЗО и родолюбивото запасно войнство и т.н.
Повечето от тях симпатизират на СДС или на националистически политически сили и са склонни към идеализация на преддеветосептемврийското минало и царска България.
Особено подчертана е ролята на симпатизиращия на СДС комитет „Съединение“. Негов говорител е Васил Станилов, главен редактор на вестник „Анти“. Учредители на комитет „Съединение“ са проф. Георги Марков, в качеството му на председател на съюз „Истина“, както и председателят на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, ШЗО и родолюбивото запасно войнство Дянко Марков.
Комитетът организира събрание на 6 септември в залата на ВИАС. Кратък доклад изнася многократно споменаваната до тук историчка от БАН Елена Стателова. Подкрепа за проявата дава и СДС, като лидерът му Филип Димитров лично присъства на нея.
* Книгата на Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)“ излиза в издателство „Жанет 45“. Тя ще бъде представена на 29 октомври, сряда, от 19.00 ч. в книжарница „Умберто и Ко.“ на ул. „Славянска“ 14 в София.
** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Вижте също "Съединението срещу Задкулисието". Дългата мъка на свалените от власт в Източна Румелия