Трактори пред Триумфалната арка в Париж. Шествия в във Варшава. Гневни земеделци трупат камари с картофи в центъра на Брюксел. Образуват живи вериги пред Европейския парламент в Страсбург, а сред тях има и недоволни български представители на бранша.
Ключовата дума е Меркосур, а в тази история има и немалко пропаганда. Резултатът може да е ново отлагане на историческо за Европейския съюз (ЕС) търговско споразумение, което се обсъжда от четвърт век.
В събота в столицата на Парагвай Асунсион официално беше сключена една от най-мащабните търговски сделки в историята на Европейския съюз (ЕС). Тя - ако влезе в сила, ще позволи на страните от ЕС и южноамериканския икономически блок Меркосур да улеснят значително търговията помежду си. В блока участват Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай и заедно със страните от ЕС ще оформят една от най-големите търговски зони в света с пазар от около 700 млн. потребители.
Земеделцски производители стовариха трактори пред Триумфалната арка в Париж. Те протестират срещу историческата търговска сделка между ЕС и Меркосур.
"С това печелившо партньорство и двете страни печелим – икономически, дипломатически и геополитически", каза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в Асунсион. "Нашият сигнал към останалия свят е ясен: ЕС и Меркосур избират сътрудничеството пред конкуренцията и партньорството пред поляризацията".
Но в сряда Европейският парламент (ЕП) гласува резолюция, с която иска преди Споразумението за партньорство между ЕС и Меркосур (EMPA) да влезе в сила, да го ревизира Съдът на ЕС. Вотът мина с едва десетина гласа. Зад опита за отлагане застанаха крайната десница, крайната левица и представители на страни, в които има недоволство. Българските евродепутати гласуваха шарено.
Лидери на страните от Европейския съюз и Меркосур по време на церемонията по подписването на споразумението за свободна търговия в Асунсион, Парагвай, 17 януари 2026 г.
Преговорите за сделката с Меркосур продължиха 25 години. И до сега няколко членки на ЕС се противопоставят, най-вече заради опасенията на селскостопанския бранш. Те са, че евтини южноамерикански стоки може да залеят европейските пазари и да подкопаят местното производство. Такива гласове се появиха и в България, въпреки че в подписаните документи има ясни гаранции срещу това.
Какво е Меркосур, защо сделката е историческа, кой може да я блокира отново и къде е Бългаария в пъзела?
Какво е Меркосур
Меркосур е южноамерикански търговски съюз, създаден през 1991 г. Негови пълноправни членки са Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. Предстои да бъде ратифициран и договорът за членство на Боливия. Венецуела също се присъединява през 2012 г., но пет години по-късно членството ѝ е временно преустановено заради диктаторския режим там.
Страните от блока сформират шестата по големина икономика в света и имат общо население от около 270 милиона души. За сравнение Европейският съюз е втората най-голяма икономика в света и има население от около 450 млн. души.
ЕС е и вторият по големина партньор на Меркосур, докато южноамериканският блок е десетият по големина партньор на ЕС в търговията със стоки.
Според официални данни на ЕС през 2024 г. търговията между двата блока възлиза на над 111 млрд. евро с приблизително равенство между износ и внос. Над 80% от търговския поток е бил между ЕС и Бразилия.
Основните стоки, които ЕС изнася за страните от Меркосур, са машини и уреди (28% от общия износ за 2024 г.), химически и фармацевтични продукти (25%), както и транспортно оборудване (12,1%).
Стоките, които Меркосур внася в ЕС, са най-вече селскостопански продукти (близо 43%), минерали (30%), и целулоза и хартия (6,8%).
Какво предвижда сделката
Най-значителната промяна, която ще последва от споразумението, е поетапното и почти пълно премахване на митата върху стоките, които двата съюза обменят. Това на практика значи отваряне към нови пазари в ситуация, в която отношенията между ЕС и традиционен партньор като САЩ са напрегнати, включително по отношение на търговията след заплахите на Доналд Тръмп за високи мита върху европейската продукция и очаквания ответен удар от ЕС.
Досега високите мита на страните от Меркосур оскъпяваха значително вноса на европейски стоки. Споразумението предвижда да бъдат премахнати митата за над 91% от стоките от ЕС. Ставките за някои продукти ще спаднат постепенно, за да имат достатъчно време компаниите в страните от Меркосур да се адаптират.
Най-високите мита върху стоки от ЕС са за автомобили (35%), дрехи и текстил (35%), алкохол (20-35%), машини (14-20%), авточасти – (14-18%), химикали (до 18%) и фармацевтични продукти (до 14%).
Протестиращи хвърлят картофи близо до Европейския парламент по време на протест на фермери в Брюксел на 18 декември.
След споразумението се очаква се приблизително 39% увеличение на годишния износ от ЕС за Меркосур, който към момента е на стойност около 49 милиарда евро.
По различен начин стоят нещата със селскостопанските продукти, които страните от Меркосур внасят в ЕС и които също досега бяха подложени на високи мита, достигащи 30-40% в зависимост от продуктите.
За да не бъде застрашено местното производителство, за внос на определени продукти в ЕС са предвидени митнически квоти – максимално количество, което ще бъде внасяно безмитно или с намалено мито, а след превишаване на това количество ще се прилагат по-високи ставки. Това се отнася най-вече до продукти като говеждо и птиче месо, мед, ориз, млечни продукти.
Към момента митата на ЕС за някои видове месо и млечни продукти от Меркосур достигат до 40%, а за вино и други видове алкохол варират между 10% и 35%.
Нови спънки и какво предстои
На 17 януари бяха подписани два документа - Споразумение за партньорство между ЕС и Меркосур (EMPA) и временно търговско споразумение.
На 21 януари обаче с едва 10 гласа превес Европейският парламент реши да прати сделката за оценка в Съда на ЕС по искане на крайната левица и крайната десница. С тях гласуваха и национални делегации от страни, в които има недоволство - като Франция и Полша - държави с голям аграрен сектор.
Българските евродепутати се разделиха. В подкрепа на споразумението с Меркосур гласуваха представителите на ГЕРБ, двама от ППДБ - Радан Кънев и Никола Минчев, представители на фракцията на Ахмед Доган и БСП. За отлагане на сделката бяха хората на Делян Пеевски в ЕП, Христо Петров (ПП), ИТН и "Възраждане".
Резолюцията на ЕП, приета с много крехко мнозиство, на практика може да значи ново отлагане, освен ако ЕК не реши да допусне предварително изпълнение на временното споразумение, докато Съда на ЕС вземе решение по същество за историческата сделка.
Споразумението с Меркосур - преди гласуването в ЕП, трябваше да мине и през Съвета на Европейския съюз. Предстои решение дали темата ще остане в дневния ред след гласуването в ЕП.
Ако споразумението мине и пред Съвета на ЕС, ще влезе в сила временното споразумение, което ще действа до пълното ратифициране на EMPA на национално ниво от всички държави членки на двата съюза.
Целта на временното търговско споразумение, което предвижда и намаление на митата, е да осигури икономическите ползи от договорените търговски ангажименти възможно най-скоро.
Защо има протести и къде е пропагандата
Сделката има силна опозиция в ЕС, макар и опасенията да засягат основно само един бранш - земеделския. От години споразумението предизвиква недоволство заради тревога, че южноамерикански стоки ще залеят местния пазар и ще са на по-ниски цени от местните продукти.
През януари протести се проведоха в няколко държави със силен агранен сектор, включително Франция, Ирландия, Полша, Белгия, Гърция и Испания.
Полски фермери държат транспарант по време на протест срещу търговското споразумение с Меркосур в центъра на Варшава, Полша, 9 януари 2026 г.
На 9 януари Съветът на ЕС даде зелена светлина на споразумението. Тогава Франция, Полша, Австрия, Унгария и Ирландия гласуваха "против", а Белгия се въздържа. Техните гласове не бяха критични, тъй като на този етап беше необходимо квалифицирано мнозинство, а не пълно единодушие. България подкрепи сделката с Меркосур.
Във Франция крайнодясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен инициира неуспешен вот на недоверие срещу правителството на Себастиан Льокорно, тъй като според Льо Пен то не е направило достатъчно, за да предотврати сделката с Меркосур. Групата в Европейския парламент (ЕП), в която участва и "Национален сбор" - „Патриоти за Европа“, инициира и вот на недоверие срещу Фон дер Лайен, който ще се състои по-късно тази седмица.
Появиха се заплахи, че ще бъде внесено искане в ЕП споразумението да бъде изпратено за проверка в Съда на Европейския съюз. Точно това се случи при гласуването в сряда в Страсбург в сряда по темата. Това може да забави сделката с повече от година.
Съществена част от пропагандата срещу сделката с Меркосур е, че в ЕС ще влезе земеделства продукция, която не отговаря на европейските стандарти за качество и неизползване на ГМО. Това не е вярно - вносът от Южна Америка подлежи на високите стандарти за качество и състав и без, и със споразумението.
В България най-активен противник на сделката е антиевропейската партия "Възраждане". Лидерът ѝ Костадин Костадинов лансира и в националния парламент неверните твърдения за опасност от внос на южноамерикански стоки с ГМО, неотговарящи на стандарти за качество и т.н.
Хора държат знамена на основния синдикат на фермерите във Франция FNSEA до Европейския парламент в Брюксел по време на протест на 18 декември 2025 г.
С цел да успокои опасенията на земеделците през последните години ЕС добави към споразумението различни гаранции, включително квоти и двустранни предпазни мерки, които позволяват на всяка от страните временно да възстанови по-високите мита, ако рязкото увеличение на вноса причини сериозни вреди на местните индустрии.
Сделката предвижда и двустранно съгласуване на производствените стандарти, тъй като ЕС има едни от най-високите санитарни и фитосанитарни стандарти за безопасност на храните в света.
Брюксел отговаря на критиките и с това, че вследствие на сделката може да се увеличи износът на хранителни продукти от ЕС към Меркосур с до 50%, което всъщност ще подпомогне европейските производители.
Брюксел прибегна и до директна финансова подкрепа. Успехът на гласуването на 9 януари беше гарантиран от Италия, която наскоро се съгласи да подкрепи сделката, след като ЕК предложи щедра субсидия от близо 45 млрд. евро за фермерите.
„Това е значителен подкуп“, каза пред Асошиейтед прес Якоб Фънк Киркегор от Института за международна икономика „Питърсън“. „Лидерите на ЕС решиха, че сделката е толкова важна в този момент, че си заслужава [да дадат тези средства].“
Протест на земеделци пред Еворпейския парламент в Страсбург на 20 януари 2025 г. Той беше подкрепен и от български производители. Натискът свърши работа и ЕП - с много крехко мнозинство, реши да прати на Съда на ЕС сделката с Меркосур за ревизия.
Как сделката засяга България
В България също се появиха няколко критични позиции. Освен от проруската партия "Възраждане", която се заиграва политически с темама, позиция дойде и от Българската Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ). Според нея сделката носи "реален риск от сериозни икономически, социални и структурни последици" за земеделския сектор. Български селскостопански производители се включиха и в протестите в Страсбург.
Министърът на земеделието в оставка Георги Тахов каза, че не очаква споразумението да повлияе драматично на пазара в България. По думите му износът на страната за държавите от Меркосур е почти незначителен, а прекият внос възлиза на по-малко от 1%.
Анализатори посочиха, че всъщност сделката на ЕС с Меркосур е изгодна за европейските икономики, в това число и българската, особено за отрасли като автомобилостроене, машиностроене, транспорт, фармация и др.
ЕК посочи, че споразумението ще помогне дори на българските фермери да увеличат износа си към този Южна Америка , като в същото време са предвидени мерки за защита на интересите на местните производители и пазари.
"Комисията е готова да окаже своевременно и решително съдействие на фермерите в малко вероятния случай на значителни пазарни смущения, свързани със споразумението", пише ЕК.
А сега на ход е тя - ЕК може да прецени дали ще поиска сделката с Меркосур да се изпълнява предварително, докато Съдът на ЕС я оценява и преди да се премине към ратификацията ѝ във всеки от националните парламенти.
Вижте също Приближава ли се ЕС към "военен Шенген"