"Те са живи." Юрий Вълковски, който иска да направи българските читалища по-видими

3597. Толкова са читалищата в България.

Те вече ще могат да бъдат видими на интерактивна карта. А това става възможно благодарение на усилията на Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондация „Народни читалища“ и на неговите съмишленици доц. Евгения Сарафова - от Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Адриан Николов и Петя Георгиева - старши икономисти в Института за пазарна икономика и всички технически лица, които са замесени в процеса.

"Те са живи", казва Юрий Велковски. "Читалищата са истински обединяваща институция в България. Те притежават огромен потенциал за развитие."

За тази инициатива Вълковски е бил провокиран от статистиката. Оказва се, че в България има близо 3600 читалища. Разбира се, част от тях остават затворени, но "те са най-широката публично финансирана мрежа в страната", казва той пред Свободна Европа. В миналото те са били основно културно средище както в градовете, така и в малките населени места. И са ценност, която не бива да бъде пренебрегвана.

Конкретният повод за представянето на интерактивната карта на читалищата сега е 170-годишнината от създаването на първото българско читалище. На 30 януари 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови". С това свое родолюбиво дело първооснователите поставят началото на читалищното дело в България.

"Дадох си сметка, че има места [в България], където няма нищо друго, освен читалището", казва той. При своята обиколка из страната Вълковски се среща с хиляди хора и е убеден, че особено в селата тези институции отдавна са надхвърлили своята културна дейност. Там те изпълняват много повече информационни функции и много от хората в тези места търсят именно работещите в читалището за помощ и информация как да получат достъп до определени услуги. Разбира се, ако читалището работи.

В по-малките градове читалищата са „прозорец към културата“. В тях се провеждат литературни четения, играят се пиеси на различни актьорски школи.

В големите градове читалищата са дом на актьорски, музикални, арт школи и хората от даден квартал в града могат лесно да станат част от тях.

Каква е целта на интерактивната карта

Първата онлайн карта на народните читалища в България събира на едно място информация за близо 3600 читалища в цялата страна и дава ясен поглед върху тяхното разположение, разпространение и основни характеристики.

Тя е създадена като публичен инструмент за ориентиране, сравнение и по-добро разбиране на мащаба и разнообразието на читалищната мрежа. Всяка точка на картата води към собствена страница с подробна информация за конкретното читалище. Юрий Вълковски описва картата с три думи – достъпност, партньорство и прозрачност.

Държавата и субсидирането на читалищата

"Държавата трябва да осигури стабилен и сигурен базов минимум, под който не трябва да пада субсидирането на читалищата, особено в малките населени места", казва Вълковски.

Според данни на Министерство на финансите общият размер на държавната субсидия за 2025 г. възлиза на близо 152.4 милиона лева.

"Но докато в някои общини субсидията е около 5000 лв. на година, в други тя е 1 млн. лв.", казва Юрий Велковски.

На 22 януари от 11 ч. Българска телеграфна агенция (БТА) ще бъдат демонстрирани в реално време Интерактивната онлайн карта на всички читалища в България, Общински барометър и база данни, и Доклад-анализ на читалищната мрежа.

Те са резултат от обединяването на данни от НСИ, НАП, МФ и Министерство на културата. Целта е да се осигури прозрачност и лесен достъп до информация за състоянието на тези институции в цялата страна, се казва в официалното прессъобщение за събитието.