"Украйна не губи, Русия не печели". Как изглежда бойното поле след близо четири години война

На кратко разстояние югоизточно от обсадения украински град Купянск в Харковска област се намира по-малкият град с подобно име Купянск-Възлови.

През ноември 2025 г. висшият военен командир на Русия Валери Герасимов каза, че Купянск е бил отвоюван от украинските войски. Това не беше вярно. Украинските войски всъщност предприеха контраофанзива и в момента изглежда унищожават останалите руски бойци в града.

Миналата седмица същият командир каза, че руските сили са поели контрол и над Купянск-Възлови. Но по това време руските сили дори не са били в селото, а на около 10 километра от него, камо ли да са поели контрол, отбелязват руски и украински военни анализатори.

Седмици преди началото на петата година от пълномащабната си война, Русия има по-голям успех с ударите по електропреносната мрежа и отоплителните централи на Украйна, които принуждават цивилните да търпят минусови температури в домовете си, отколкото в осигуряването на каквато и да е решителна победа на бойното поле.

Руските сили смазват украинската отбрана на няколко места по 1100-километровата фронтова линия. Но това се случва по-бавно спрямо всяка война след Втората световна, според ново проучване – и то на висока цена.

„Целият фронт може да бъде описан най-добре като „динамична стагнация“, което означава интензивни боеве с незначителни географски промени“, казва Иван Торес, пенсиониран майор от американската армия и настоящ анализатор на руските въоръжени сили за полската изследователска група Rochan Consulting.

„Украйна не губи, Русия не печели“, написа Кралският институт за обединени служби, британски мозъчен тръст.

Купянск

Една от най-горещите точки на бойното поле в момента е Купянск – град с важен железопътен възел, сменял владението си два пъти от началото на войната. Русия го превзе малко след началото на инвазията през февруари 2022 г., а през септември същата година украинските сили превзеха зле подготвени руски позиции, като си върнаха града и стигнаха чак до минаващата през него река Оскил.

Войници на Украинската национална гвардия, охраняващи артилерийска батарея близо до Купянск.

Вече повече от година руските сили, които са по-многобройни, имат повече оръжия и са по-склонни да понасят големи загуби, се придвижват към Купянск от източните брегове на Оскил и от север. През септември руските части се промъкнат покрай украинската отбрана в северните покрайнини на града, което им даде значителна опора – малки групи войници се инфилтрираха и се укриха в мазета и руини.

Местните офицери вдигнаха тревога, а украинските командири преместиха в района специализирани роти с дронове и по-способни части, които преди Нова година отблъснаха руските линии в покрайнините, затрудниха снабдяването им и започнаха да атакуват отделни позиции.

Но студеното време през последните осем седмици забави усилията на Украйна, въпреки че снегът улеснява проследяването на следите на противника.

„Понякога не виждаме самия враг, но виждаме следите му. Вървим по тях и разбираме къде се намира. Но сега метеорологичните условия силно влияят на пехотинците: трудно е в сградите, много студено е“, каза командир на рота от 13-а Хартийска бригада пред украинската служба на RFE/RL. Той се представи с псевдоним – „Боре“, в съответствие с изискванията на армията.

Украински офицери съобщиха, че към 26 януари около 60 руски пехотинци са се укрили в центъра на Купянск.

Руските сили не са се отказали, казват украински военни, като ежедневно изпращат взводни части в опит да пробият блокадата на украинците.

„Пълното разчистване на [Купянск] изглежда трудно, но руснаците са загубили инерция в района“, каза Емил Кастехелми, военен анализатор от Black Bird Group, финландска изследователска организация.

„Не бих очаквал много съществени промени в района в близко бъдеще“, каза той пред RFE/RL. „Възможно е Украйна да загуби позиции източно от река Оскил в даден момент, но това няма да позволи на руснаците да напреднат много по-далеч незабавно.“

Константиновка

Друг важен кръстопът за железопътни и автомобилни доставки, Константиновка, е под нарастваща заплаха, откакто руските войски успяха да изтласкат украинските от Часив Яр, на североизток, миналата година. Това даде на Русия предимство във височината: Часив Яр е разположен на по-висока надморска височина, което дава възможност на руските сили да обстрелват и бомбардират отбранителни позиции отгоре.

Руските войски сега заплашват две ключови пътни артерии, една от които води до близкия град Краматорск. Този град, заедно със Славянск, са ключови за защитата на останалите под украински контрол територии в Донецка област.

Украински военнослужещ в окоп близо до Часив Яр.

„Костянтиновка... сега вероятно е основната цел на руските операции“, каза Торес. „Тези райони остават най-проблематични за Украйна. Руските сили прекараха месеци в опити да обхванат тези логистични центрове. Боевете тук се характеризират с пълзящи пехотни атаки, целящи да изтощят украинските защитници, вместо да постигнат дълбоко проникване.“

„Пълзящите“ пехотни атаки понякога се наричат тактика на „къртица“, добави той. „Поради широко разпространеното присъствие на дронове, и двете страни – особено руската – са възприели стратегията за изграждане на обширни тунелни мрежи и използване на логистика „от окоп до окоп“. Движението над земята е силно затруднено през деня.“

„Нашите защитници са на позиции, отбраната ни работи, градът все още живее“, каза говорител на 19-и армейски корпус в изявление. „Има много информационен шум, особено когато е изгодно за някой да се хвали с „успехи“, които всъщност не съществуват.“

Покровск и Мирноград

Някога основен логистичен център за украинската отбрана в южната Донецка област, Покровск е под постоянен натиск от месеци. В момента руските сили контролират около 80-90 процента от града, а украинските командири се борят да пренастроят отбранителните линии на северозапад.

„Противникът продължава да напредва с малки пехотни групи“, каза генерал Александър Сирски, който пътува до фронтови позиции около града миналата седмица, в публикация във Фейсбук. „Нашата ключова задача е да нанесем максимални загуби на врага, да унищожим резервите му и трайно да намалим настъпателния му потенциал.“

Снимка от дрон показва повредени сгради в Мирноград.

Падането на Покровск под руски контрол според експерти е неизбежно и ще застраши други украински позиции на североизток, около град Мирноград, който също е до голяма степен завладян.

„Руските сили контролират по-голямата част от [двата] града и въпреки че украинската съпротива може все още да присъства на някои места, градовете могат да се считат за загубени“, каза Кастехелми, който скоро се завърна от пътуване до Украйна.

Гуляйполе и Орихов

В Гуляйполе, югозападно от Покровск, украинската отбрана разчиташе отчасти на река Гайчур, която се извива през североизточните квартали на града. Към 28 януари експерти предупредиха, че руските сили са прекосили реката и са консолидирали позициите си, а украинците се борят да осуетят по-нататъшното настъпление.

„Падането на Гуляйполе беше нещастно събитие, но руснаците не са напреднали много отвъд това“, каза Кастехелми.

Изгорял пикап под скъсана мрежа против дронове по средата на път близо до Гуляйполе.

Загубата на контрола над града е проблематична, защото на запад от него има сравнително открита степ, която няма отбранителни линии и може лесно да се преминава от бронирани машини. Това би отворило вратата за руските части да настъпят на запад към Орихив, по-голям град на около 70 километра разстояние.

„Превземането на този град и пробивът на украинската отбрана по поречието на река Гайчур заплашват жизнеспособността на украинската отбрана на Орихив“, каза Торес.

Каменско и Запорожие

Много по-малко внимание е насочено към постепенния напредък, който руските войски са постигнали по магистрала E1015, която минава на север по бреговете на някогашното язовирно езеро Каховка на река Днепър. Стената на язовир Нова Каховка беше разрушена, докато беше под руски контрол през юни 2023 г., източвайки голяма част от огромния резервоар.

В края на декември 2025 г. руските войски успяха да настъпят на север от град Каменско, по магистралата, която води до регионалната столица Запорожие.

„Теоретично те могат да причинят още проблеми през следващите месеци, ако успеят да поставят града в обсега на по-малки дронове“, каза Кастехелми. „В средносрочен и дългосрочен план ситуацията в Запорожие може да се развие в тревожна посока, но сега някои локални, тактически неуспехи все още не означават, че общата ситуация се насочва към по-голяма криза.“

Изтощението на Украйна затруднява подкрепените от САЩ мирни преговори. До момента те са напреднали повече от всички предишни опити за диалог от началото на инвазията, но остават помрачени от разногласия по основни въпроси, включително териториални. Нови разговори са насрочени за 1 февруари в Абу Даби.

"Войната дойде вкъщи". Домът на кореспондент на Радио Свободна Европа е ударен от руски дрон