Над 110 университетски преподаватели и представители на академичната общност в България призоваха министъра на образованието Красимир Вълчев „незабавно да се откаже“ от инициативата си за въвеждане на задължителен предмет „добродетели и религии“ в училище.
В свое отворено писмо те остро разкритикуваха предложението на министъра. Според тях предметът не носи образователна стойност и застрашава светския характер на българската образователна система.
В началото на май Министерството на образованието (МОН) представи концепцията си за бъдещия задължителен час по "Добродетели и религии". МОН предвижда учениците и родителите да могат да избират между три варианта: „религия – православие“, „религия – ислям“ и „добродетели/етика“.
Вижте също "Обратен ефект". С час по религия и оценка за дисциплина ли се възпитават "добри хора"Според Красимир Вълчев основната цел на предмета е възпитание в добродетели, но критиците отбелязват липса на яснота за редица ключови аспекти – от това как ще се вмести новият предмет в учебния план до въпроса кой и как ще го преподава.
„Въвеждането на задължителен учебен предмет „добродетели и религии“ не добавя никаква образователна стойност към съществуващите вече възможности в българското училищно образование“, се казва в писмото на академичната общност. „Извеждането на преден план на тази инициатива изглежда цели отместване на общественото внимание от необходимите реформи.“
В писмото се посочва, че учениците, които желаят, и в момента могат да изучават религия.
Преподавателите добавят и че култивирането на ценности и добродетели вече е част от целите на образователната система и не може да се постигне чрез отделен предмет. „Ако можеше да стане така, има дълъг списък от важни хоризонтални образователни цели, за всяка от които следва да въведем по един нов предмет.“
Подписалите подчертават, че въвеждането на задължително религиозно обучение би си противоречало и с принципите на светското образование, включително и със забраната за налагането на идеологически и религиозни доктрини.
Освен това добавят, че в сегашната програма на избираемия предмет по религия „под прикритието на познания за православната вяра се прокарва евразийска идеология, свързана с президента на Руската федерация и негови любими идеолози.“
Сред подписалите отвореното писмо са представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и БАН.
МОН планира предметът „Добродетели и религии“ да започне да се изучава от учебната 2026/2027 г. За целта трябва да се гласуват и промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Планира се обучението да започне първо за учениците в първи клас и да се въвежда поетапно. В концепцията на МОН се посочва, че в началния етап предметът ще се води от началните учители, които ще "преминат през краткосрочни обучения".
Първата дискусия, организирана от МОН по въпроса задължителен час по религия в училище, се проведе на 24 април.
Вижте също "Децата учат за Зевс, защо не и за Исус". Без концепция и програма МОН започна дискусия за обучението по религия