"Музика, която прощава и приласкава". Да чуеш грациозния шепот на Арво Пярт

От появата на неговата творба "Tabula Rasa"* през 1984 г. той се е превърнал в най-широко изпълнявания жив съвременен композитор. На 11 септември навърши 90 години.

А от музикалния лейбъл, който издава творбите му - ECM Records, съобщиха, че естонският композитор Арво Пярт има и нов албум "And I Heard a Voice".

Пярт е роден през 1935 г. в Пайде, Естония, която през 1944 година е окупирана от Съветския Съюз. Учи в музикалните училища в Раквере и Талин при Вельо Тормис. Започва да пише музика още в младежките си години. Първата му вокална композиция е кантатата "Нашата градина" за детски хор и оркестър от 1959 година.

След като отбива военната си служба Авро Пярт постъпва в Консерваторията в Талин, където учи композиция при Хайно Елер и завършва обучението си през 1963 година. От 1957 до 1967 г. работи като продуцент за Естонското национално радио.

Творбата му "Credo" от 1968 година е повратна точка в кариерата му. Той преминава през творческа криза, след която се отказва от някои техники и изразни средства.

През следващите години Авро Пярт пише сравнително малко и се фокусира върху изучаването на средновековната и ренесансовата музика в търсене на нов музикален език.

Преминава от лутеранството към православното християнство. Така през 1976 г. Пярт показва различен композиционен стил и създадена от него нова техника, която нарича "тинтинабули". Клавирната пиеса "На Алина" бележи началото на тази промяна. Това е първото произведение, което Пярт представя публично след дългата си творческа пауза.

"На Алина" е дълбоко лично произведение. То е кръстено на дъщерята на близък приятел на Арво и Нора Пярт, която расте разделена от майка си заради Желязната завеса. Арво Пярт дарява това произведение с посвещение към майката, на която се надява то да донесе утеха, пише БНР.

Музиката на Пярт е изчистена, медитативна и духовна. Служи си с прости хармонии, вдъхновени от църковната музика и грегорианския хорал. Пярт използва тишината като важен музикален елемент в своите произведения.

Втората част на една от най-популярните му творби - "Тabula Rasa" - се казва "Silentium" ("Тишина"). В нея "слушателят е привлечен към дълбините на басовия регистър, към границите на нечутото, които само тишината може да надмине", гласи описанието към тази част от произведението.

Заради авангардния дух на ранните си творби и религиозния аспект на неговата музика през 70-те Пярт е критикуван постоянно от официалната съветска власт и музикалните институции. През 1980 г. той и семейството му са принудени да напуснат СССР. Преместват се първо във Виена, а след това в Берлин, където остават почти 30 години.

"Музиката е приятелят, който ме разбира и проявява своята емпатия спрямо мен. Музиката, която прощава и приласкава. Тя е копринената кърпа, която ще избърше сълзите на тъгата ми, тя е и изворът на сълзите ми от щастие. Музиката е тази, която ме кара да се чувствам свободен и да продължавам да се боря. Моят трънен венец, впит в плътта и душата ми", се казва в документалния филм "Дори да изгубя всичко", посветен на 80-ата годишнина от рождението на Пярт.

Арво Пярт

Сред най-известните му и изпълнявани творби са "Кантус в Памет на Бенджамин Бритън", "Табула раза", "Фратрес" І,ІІ и ІІІ, "Огледало в огледалото", "Плачът на Адам" и др.

"Популярността на Пярт не е размила интензивността на неговата визия. Ако не друго, тя подчертава глада, който мнозина изпитват към това, което предлага музиката му: убежище от шума, пространство за размисъл", пише Гардиън по повод рождения ден и новия албум на Арво Пярт - "And I Heard a Voice". Той е изпълнен от Vox Clamantis под диригентството на Яан-Ейк Тулве.

"В епоха на разсейване и криза, творчеството на Пярт кани слушателите в интимна среща с тишината. Това не е бягство от реалността, а фокусирано внимание – музика, която отваря душата за нещо отвъд нея. На 90 години музиката му все още говори – тихо, ясно и с непоколебима грация", пише още Гардиън.

Арво Пярт

Музиката на Пярт е част от филми, театрални и танцови постановки.

*Табула раза - Tabula rasa е латински израз, който се отнася до идеята, че индивидите се раждат "празни", без умствено съдържание и следователно всяко знание при тях идва от опит или възприятие (бел авт.).