България получи 1,47 млрд. евро от третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Министерският съвет в понеделник.
Новината дойде дни след като стана ясно, че Европейската комисия е приела решение да плати част от третия транш и да задържи друга част заради недовършени реформи.
Временно задържана е сума от близо 153 млн. евро, а причината е, че страната не е изпълнила две от общо 50 етапа и цели, необходими за извършване на плащането, съобщи БТА преди седмица, като се позова на отговори на Европейската комисия.
Става дума за липсата на реформа, която да гарантира независима комисия за борба с корупцията. Такъв орган и в момента съществува, но Европейската комисия не приема, че той отговаря на изискванията за независимост.
Освен това Комисията не приема за завършени реформите, които целят да гарантират отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор.
България има срок от шест месеца да завърши реформите, за да получи остатъка от задържаните средства, но не е ясно дали това ще се случи.
България подаде третото искане за трето плащане в размер на 1,619 млрд. евро на 1 октомври тази година.
Вижте също Пет дни след като Пеевски поиска. Правителството преговаря с Брюксел за закриване на КПК, каза БорисовПрез ноември България получи частично второ плащане по Плана за възстановяване в размер на 438,6 млн. евро. Тогава отново част от сумата беше задържана заради липсата на реформа на антикорупционната комисия, която е заложена за изпълнение в плана на България.
В съобщението си правителствения пресцентър посочва, че получените през календарната година средства по Плана за възстановяване са на обща стойност 1,9 млрд. евро. Следващата година предстои страната да изпрати искания за финалните четвърто и пето плащане.
Първото плащане в размер на 1,37 млрд. евро беше получено през декември 2022 г.
Пълнят размер на средствата, от които България може да се възползва срещу приемането на определени реформи е 6,17 млрд. евро. Крайният срок на механизма е август 2026 г.
По-рано през годината вицепремиерът Томислав Дончев каза, че част от планираните инвестиции ще отпаднат, защото не могат да бъдат завършени навреме.
ПВУ е част от механизъм на ЕК за икономическо възстановяване, който подпомага държавите членки на ЕС след пандемията от COVID-19. Той предвижда превеждане на безвъзмездни средства срещу извършване на конкретни реформи.
България на няколко пъти променяше националния си план, като първата му версия беше изготвена от последният кабинет с премиер Бойко Борисов, но по-късно беше преработвана от няколко от правителствата, които се смениха между 2021 и 2025 г.
Вижте също Ефективна работа и реални реформи. Какво очаква Брюксел от съдебната система в България