"Никоя история не е малка". Бану Муштак, която разказва за битките на жените

Нейните героини са жените, които са принудително поставени в подчинена позиция. Но въпреки това се борят всеки ден – дори с привидно малките избори, които правят.

Индийската писателка Бану Муштак получи тазгодишната международна литературна награда “Букър” за сборника с разкази “Сърце лампа” (Heart Lamp). Това се случи на церемония, която се състоя в галерията Тейт Модърн в Лондон на 20 май.

Преводач на “Сърце лампа” на английски език е Дийпра Бхасти. В оригинал разказите са на каннада – майчиният език на над 65 милиона души в Югозападна Индия.

Бану Муштак и Дийпра Бхасти

“Сърце лампа” е първата книга, написана в оригинал на каннада, отличена с “Букър”. Освен това е и първият сборник с разкази, който печели приза.

Журито оцени героите на Муштак като “изумителни портрети на оцеляването и устойчивостта”.

Писателят Макс Портър, който беше председател на журито, определи разказите като “красиви, динамични, жизнеутвърждаващи истории”.

“Те разказват за живота на жените, репродуктивните права, вярата, кастата, властта и потисничеството”, каза той. “Това беше книгата, която журито наистина обикна от първото прочитане.”

Написани между 1990 и 2023 г., 12-те разказа в “Сърце лампа” описват живота на жените и момичетата в патриархалните общности в Южна Индия – живот, който самата Муштак е живяла. Много от тях са вдъхновени от разказите на жени, които идват при нея в търсене на помощ и разбиране.

“Тази книга се роди от убеждението, че никоя история не е малка. Че в гоблена на човешкия опит всяка нишка носи тежестта на цялото”, каза тя при приемането на наградата, цитирана от Би Би Си.

Бану Муштак е родена през 1948 г. в южния индийски щат Карнатака. Израства в мюсюлмански квартал в малък град.

Като повечето момичета около себе си, Бану изучава Корана на езика урду в училище. Но баща ѝ, който е държавен служител и иска по-добро образование за дъщеря си, я записва в училище, в което се преподава на каннада – официалния език на щата.

Бану Муштак получава наградата "Букър"

Това става, когато Муштак е на осем. В следващите години тя учи усилено, за да овладее този чужд за нея език свободно. По-късно Муштак избира именно каннада за езика на книгите си.

Тя продължава образованието си в колеж – нещо, което по онова време е необичайно за момичетата като нея, които на тази възраст вече се омъжват и раждат деца. Още от малка Бану Муштак има интерес към писането.

“Откакто научих азбуката като дете, започнах да пиша”, казва тя в интервю, публикувано на сайта на наградите “Букър”.

Но за първи път нейни творби са публикувани години по-късно, и то в много труден момент от живота ѝ.

Муштак се омъжва по любов, когато е на 26 години. Но това не я спасява от трудностите, с които се сблъскват много жени в патриархалните общности.

“Винаги съм искала да пиша, но нямаше за какво, защото след един брак по любов изведнъж ми казаха да нося бурка и да се посветя на домакинска работа. На 29 години станах майка, страдаща от следродилна депресия”, казва тя пред списание Вог.

Тогава Муштак стига на крачка от самоубийство.

“Веднъж, в пристъп на отчаяние, се залях с бензин, като възнамерявах да се подпаля. За щастие, [съпругът ми] се усети навреме, прегърна ме и прибра кибрита. Той ме молеше, като постави бебето ни в краката ми с думите: “Не ни изоставяй”, разказва тя пред списание Уик.

Малко след този случай за първи път неин разказ е публикуван в местно литературно списание.

Муштак работи като репортерка в местен таблоид в продължение на десетилетие. След като напуска журналистиката, започва работа като адвокат, за да издържа семейството си.

През цялото това време сътрудничи на движението Бандая, което цели преодоляване на социалната и икономическата несправедливост чрез литература и активизъм.

Муштак е авторка на шест сборника с разкази, роман, сборник с есета и стихосбирка.

За нея литературата е “едно от последните свещени пространства, където можем да живеем в умовете на другите, дори само за няколко страници”.

“Моите разкази са за жените – как религията, обществото и политиката изискват от тях безпрекословно подчинение и по този начин ги подлагат на нечовешка жестокост, превръщайки ги в обикновени подчинени”, казва тя.

“Ежедневните инциденти, отразени в медиите, и нещата, които съм преживяла лично, са моето вдъхновение. Болката, страданието и безпомощният живот на тези жени предизвикват в мен дълбока емоционална реакция.”

Чрез своите произведения и чрез активизма си Муштак се превръща в разпознаваема защитничка на правата на жените. Но това я прави и мишена на омраза.

В интервю за вестник „Хинду“ тя разказва как през 2000 г. е получила заплашителни телефонни обаждания, след като се е изказала в подкрепа на правото на жените да се молят в джамиите.

По-късно едва се спасява и от нападение с нож на улицата.

Но тези инциденти не разколебават Муштак, която продължава да пише.

“Непрекъснато съм оспорвала шовинистичните религиозни тълкувания. Тези въпроси са в центъра на моето писане дори и сега. Обществото се е променило много, но основните проблеми остават същите. Въпреки че контекстът се развива, основните борби на жените и маргинализираните общности продължават”, казва тя.