От "нямаше смисъл" до "повече страх". Какво е различно година след забраната на ЛГБТ теми в училище

Рада, Боряна* и Кристиян* са ученици в София. Тази година ще бъдат съответно в 12., 11. и 10. клас.

Те са в различни училища, но споделят едно мнение – година след като депутатите забраниха в училище да се обсъждат теми, свързани с ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транс хора), се вижда, че това е било безсмислено и дори вредно.

Попитахме ги какво се е променило в училище след промяната в закона от 7 август 2024 г. С нея се забрани „пропагандата“ в училище на „нетрадиционна сексуална ориентация“ – т.е. различна от хетеросексуалната. Не беше уточнено какво точно се има предвид под „пропаганда“.

Преди година преподаватели и експерти, както и от международни организации се обявиха против измененията в закона. Те предупредиха, че може да се стигне до липса на всякакви образователни разговори, свързани с ЛГБТ. Казаха, че „пропаганда“ в училище няма, а новият закон само ще увеличи случаите на тормоз.

Сега учениците казват, че той е внесъл стрес в училищата, без да решава никакви реални проблеми. За някои не се е променило нищо, защото ЛГБТ теми не са били обсъждани и преди. За други притеснението да изразяват себе си е още по-голямо.

За една година Министерството на образованието и науката (МОН) не е получило сигнали за нарушения, с изключение на въпрос на депутат от „Възраждане“ – партията, която инициира промяната в закона.

Няма представително проучване как тя се е отразила в училищната среда досега. Не се събират данни колко разтревожени са учениците и дали учителите си налагат цензура. Ние също не можем да проверим ситуацията във всяко училище в България.

Въпреки това потърсихме ученици и учители, за да се опитаме да разберем какво става година след като обсъждането на ЛГБТ теми в училище стана незаконно.

На места има повече страх. На други е все същото

Откакто е на 13, Рада знае, че харесва момичета. В предишното си училище се е чувствала „нарочена“, но в гимназията вече не е така. Забраната на разговора по ЛГБТ теми не променя това, че учители и съученици я приемат. Но Рада все пак я смята за „малоумна и безсмислена“.

„Никога не е имало случай учител да повдигне ЛГБТ тема в час – и преди, и след забраната“, казва Рада. Въпреки това тя се чувства свободна да обсъжда ЛГБТ теми в училище, но разбира, че не навсякъде е така.

Нейни познати от други училища се чувстват застрашени от поправката. Забраната им е показала, че нямат друг избор, освен да се крият, казва Рада.

Боряна* също е против промяната. Тя самата не е част от ЛГБТ общността и смята, че такива теми нямат място в класната стая. Въпреки това казва, че поправката в закона е безсмислена и е ограничила свободата на словото, а освен това е обидна към училището като институция.

„Не съм виждала пропаганда по отношение на ЛГБТ общността. Нищо не е насаждано в умовете на учениците“, казва Боряна.

Въпреки забраната учениците продължават да коментират ЛГБТ теми помежду си, но гледат да не „предизвикват“ учителите, казва още тя. И добавя:

„Всеки си има мнение, но вече не е толкова прието да го изразяваме. За мен това не е свобода на речта.“

Кристиян* пък харесва момчета и заради това среща тормоз и обиди в клас. За пръв път разговаряхме с него в началото на изминалата учебна година. Тогава той каза, че се чувства притеснен да се върне в училище, а от съучениците си чува, че „вече е забранено да си гей“. Сега това продължава.

„Тази година отново бях подложен на подигравки и обиди“, казва Кристиян. След забраната той избягва ЛГБТ теми и се страхува повече.

Например, имал е задача да направи презентация за Европейския съюз и е искал да включи темата за ЛГБТ в частта за човешките права. Отказал се е, за да не рискува това да се възприеме като „пропаганда“. Случвало му се е и учителка да прекъсне обсъждане на ЛГБТ тема между ученици в час с аргумента, че това ще ѝ навлече проблеми.

„Това ме нарани, защото потвърди, че в училище няма място за откритост и приемане. Това създава още повече страх“, казва ученикът.

Как подхождат учителите

Галина Калчева е учителка по български език и литература от 10 години. През последната преподава в частното Прогресивно училище в София, а преди това в държавни училища. Миналото лято тя се присъединява към подписка на стотици учители против забраната на ЛГБТ теми в училище.

„Възраждане“ събра в „черен списък“ част от учителите, подписали тази петиция. Прокуратурата започна проверка, но не откри в това нищо нередно.

„Законът създаде силен стрес в училищата и отне обществен и политически ресурс, от което изобщо нямаше смисъл“, казва Галина. ЛГБТ ученици са ѝ споделяли, че се затварят в себе си, за да не бъдат нападнати от съучениците си.

Според нея учениците вече не се тревожат толкова. Галина продължава да обсъжда ЛГБТ теми с тях, когато са част от учебния материал. Например, при анализа на творбите на Сафо – поетеса от Античността, която пише за любов между жени.

„Първата реакция обикновено е, че това не е нормално. Правим дискусия и обсъждаме дали сексуалността е избор. Не им налагам моите виждания“, казва Галина. Тя не се притеснява от забраната, защото ръководството на училището и родителите я подкрепят.

„Освен това децата показват нужда да обсъждат такива теми дори да не са част от учебната програма“, казва Галина. Интересуват се от актуалните новини по темата, а ЛГБТ учениците често търсят подкрепа от учители.

Понякога децата използват думи като „джендър“, „педал“ и „гей“ като обиди едни към други и Галина насърчава това също да се обсъжда. Но казва, че много нейни колеги се замислят и нарочно избягват такива теми или „ги поднасят възможно най-заобиколно“. Свободна Европа потърси и други учители, които да разкажат за това, но никой не откликна.

Допитахме се и до Емил* – ЛГБТ студент по английска филология, който тази година е имал практика в училища в Пловдив и Ямбол. Той е срещнал тормоз и обиди от някои ученици заради начина, по който изглежда. Други пък са искали да го питат за половата му идентичност и сексуалната му ориентация, но той ги е спрял от притеснение, че е забранено.

„Чувства се репресията от тези откровени глупости, които приеха. Старая се да избягвам такива теми“, казва Емил.

За краткото време, в което преподава, той винаги проверява дали урокът не включва ЛГБТ тема, за да знае какво да пропусне. Споделя, че се страхува от „социалното изключване, което идва с този закон, и ограничаването на свободата на словото“.

Въпреки това Емил харесва работата с ученици по време на практиката си. Но ЛГБТ забраната го отказва от идеята да стане учител. „България не е държава, в която бих преподавал“, казва той.

Поправката едва ли ще се отмени

За учителите сега по-актуална тема са новите промени, които се обсъждат в същия образователен закон – най-вече заради планирания задължителен предмет „Добродетели и религия“. Но забраната на ЛГБТ теми продължава да си стои.

Свободна Европа попита МОН дали през последната година са получени сигнали за нарушения, свързани с нея. От МОН отговориха, че за този период само един депутатски въпрос има отношение към поправката.

През декември 2024 г. Ангел Янчев от „Възраждане“ е попитал тогавашния образователен министър Галин Цоков какви действия ще предприеме срещу софтуер, който се ползва в часове по компютърно моделиране и при регистрация дава опция да се отбележи „небинарен“ или „друг пол“. По-късно на този въпрос отговаря настоящият министър Красимир Вълчев, според когото няма причина да се ограничава използването на софтуер и не ученици, а учители правят регистрации, ако са нужни, при които не се изисква идентификация по пол на учениците.

Седмици след приемането на поправката от ПП-ДБ казаха, че ще се задействат за нейната отмяна. От ГЕРБ казаха, че са готови на „прецизиране“ на текстовете, но след парламентарните избори през октомври 2024 г., които към онзи момент предстояха.

Попитахме двете формации за позицията им по въпроса сега. От ГЕРБ не върнаха отговор. Бившият премиер Николай Денков от ПП-ДБ отговори, че многократно е предлагал на ГЕРБ поправката да се отмени, „но те не искат и да чуят“. Сега ПП-ДБ предлага с новите промени в същия закон да се въведе дефиниция за „пропаганда“. Засега няма подкрепа от другите партии да се дефинира неясното понятие в закона.

* Имената са променени с цел запазване на анонимност.

"Да си ЛГБТ човек не е пропаганда". Валентин, който мечтае просто да бъде приет