Хижа "Амбарица" с нов стопанин. Има ли риск за бъдещето на това място

На 15 години Стефани за пръв път се качва на хижа „Амбарица“. Още тогава е запленена от това труднодостъпно място над родния ѝ Троян, познато като „перлата на Стара планина“.

Няколко години по-късно се качва пак и остава цяло лято. Тийнейджърка е, но помага на тогавашната стопанка Ема Гатева с цялата работа по хижата. После организира състезание по дебати, изрисува част от стените, доброволства на емблематичния фестивал „Боровинкови нощи“.

„Веднъж доброволец на „Амбарица“, винаги доброволец на „Амбарица“, каза Стефани пред Свободна Европа.

Но се оказва, че „винаги“ има краен срок. Той е свързан със стопанина на хижата. От края на декември 2025 г. това вече не е Гатева. На нейно място Българският туристически съюз (БТС), на който „Амбарица“ и много други хижи са дадени за ползване, избира нов хижар – Светослав Друмев.

След неговия избор в публичното пространство се появиха опасения, че „Амбарица“ вече няма да бъде място за културни събития и туризъм.

Хижата е била занемарена и известна като гостоприемна за бракониери, преди Гатева да я поеме през 2013 г. Други съмнения идват от информация на разследващия сайт BIRD, че бащата на новия хижар – и съдружник в друга негова фирма, е съден за разпространение на наркотици.

Появиха се и критики към БТС, че конкурсът е бил непрозрачен. На сайта на съюза още няма официално съобщение за избора на хижар и протокол от заседанието, на което е взето решението. Не са публикувани офертите, нито критериите за оценка.

„Когато нещо целенасочено се крие, значи има някакви съмнителни намерения“, каза Гатева пред Свободна Европа.

Според Друмев и БТС няма повод за притеснения. Новият стопанин каза пред Свободна Европа, че има „много идеи“ за хижата. Васил Николов от туристическия съюз каза, че Друмев е спечелил доверието му.

Въпреки това Стефани, която от 8 години активно доброволства за „Амбарица“, сега се притеснява да се качи там.

„Работата не е чиста. Смятам, че всичко е абсолютно нагласено с цел тази хижа отново да стане едно място, което туристите да подминават, и да се развиват дейности в разрез със закона“, казва тя.

Хижа „Амбарица“

На този фон областната администрация в Ловеч, на която хижата е поверена за управление, признава, че няма законово основание да контролира сериозно дейността на БТС и избрания от него хижар.

Как се стопанисваше хижата досега

Хижа „Амбарица“ се намира на 1520 м височина в Троянския балкан. Преходът до нея трае няколко часа и не е от леките. През повечето дни в годината условията в района не са особено благоприятни, което значи и че хижата не може да печели много от нощувки. Няма път за автомобили и всичко нужно се носи на гръб или с кон.

„Амбарица“ е публична държавна собственост. Предоставена е за управление на областната администрация в Ловеч. Но с постановление на Министерския съвет от 1957 г. е дадена за безвъзмездно ползване на БТС, става ясно от отговор на областната управа до Свободна Европа.

Днес БТС е частна организация, наследила много от хижите след 1989 г. Тя определя фирма, която да стопанисва „Амбарица“ и да плаща на БТС наем за нея. Стопанинът развива инвестиционна програма за хижата и поема всички разходи.

Дълго време „Амбарица“ е в лошо състояние. Туристите я избягват, защото е известна с неприветлив хижар и като място за бракониери. През 2012 г. БТС установява, че не е ремонтирана, няма вода и ток, и прекратява отношенията с тогавашните стопани.

Тогава се появява Ема Гатева. Тя е от Троян и целият ѝ живот е свързан с туристическото движение, планината и пещерите.

Ема Гатева и конят Борко

През 2013 г. БТС избира Гатева за стопанка и тя връща живота в „Амбарица“. С помощта на доброволци и на коня Борко прави ремонт, възстановява водоподаването, монтира соларни панели, за да има ток.

„Имаше нужда от страшно много работа и пари, за да се възстанови. Първата година качихме 10 тона строителни материали. Направихме чудеса от храброст“, каза Гатева, която покрива всички ремонти, обзавеждането и оборудването.

„Ема направи изключително много за тази хижа“, добави Стефани.

От 2014 г. на „Амбарица“ се организира фестивалът „Боровинкови нощи“, който привлича много млади хора. Преди фестивала има двуседмичен доброволчески лагер - участниците помагат за поддръжката на хижата.

„Подготвяхме дърва за зимата, изчиствахме основно, перяхме одеяла, боядисвахме, освежавахме“, каза Стефани. По думите ѝ през годините се включват поне 150 души.

Стефани в хижата

Въпреки че хижата е държавна, областната управа няма достатъчно правомощия да контролира как се стопанисва имотът.

„Между областния управител на Ловеч и БТС няма сключен договор по отношение на хижа „Амбарица“, с който да се уреждат взаимоотношенията между страните, както и задълженията им“, казаха от областната администрация.

През 2024 г. правят оглед на „Амбарица“. Резултатът е, че „имотът е в добро състояние и тогавашният наемател е положил сериозни усилия за поддръжката му“.

Споровете

Гатева е стопанка на „Амбарица“ почти 13 години, но през това време е в спор с БТС. В 5-годишния ѝ договор пише, че за първата година няма да плаща наем за хижата заради големите разходи по възстановяването ѝ. Гатева казва, че с БТС са имали уговорка това да се удължава всяка година. Според съюза споразумението е било само за 12 месеца.

„След първата година решиха, че не искат да работят с мен. Започнаха да ме изнудват за висок наем, който беше нереалистичен“, каза Гатева.

Стефани рисува стена в хижа „Амбарица“

Според Николов уговорката е била след първата година Гатева да плаща наем. БТС ѝ завежда дело. То се точи години, а през януари 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) реши, че Гатева не дължи пари на БТС.

Междувременно през 2018 г. договорът на Гатева изтича и БТС не го удължава за още 5 години. Съюзът завежда второ дело, в което твърди, че Гатева няма основание да стопанисва хижата, защото вече няма договор. На втора инстанция съдът решава в полза на БТС. Гатева обжалва и окончателното решение още се чака.

Макар че след 2018 г. няма договор, Гатева остава до края на 2025 г. „Просто от моя страна проявен инат да продължа да работя там, въпреки усилията да ме махнат“, обясни тя.

„Тя приемливо стопанисваше хижата. Нямахме особени проблеми от гледна точка на стопанисването, с изключение на това, че няма кой знае какво грандиозно развитие. Хижата е запазена, в сравнително добро състояние“, каза Николов.

Конкурсът за нов хижар

На 19 ноември 2025 г. БТС обяви процедура за избор на нов хижар със срок 10 декември.

„Още преди първото дело имахме желание да проведем конкурс и щяхме да го направим, ако Ема Гатева се беше съгласила да освободи обекта“, каза Николов. По думите му Гатева се е съгласила да освободи хижата след решението в полза на БТС по второто дело.

В обявата за конкурса са описани изискванията за кандидатите – да не са в съдебни спорове с БТС (като Гатева), да имат опит в стопанисване на туристически обекти и др. Но не са посочени критериите за избор на победител.

За Свободна Европа от БТС казаха, че имат „вътрешна точкова система“, която включва инвестиционната програма, предложената наемна цена и др. Твърдят, че парите не са най-важният критерий, но имат „съществено значение“.

Според Гатева БТС избира хора с „лични уговорки“.

На сайта на БТС още няма съобщение кой е новият хижар на „Амбарица“, нито мотиви за избора му. Според Николов това не е проблем и БТС няма законово изискване да качва веднага протоколите от събранията си.

Областната управа не е била уведомена за конкурса, нито за победителя. Не е проверявала и за законосъобразност на избора.

Кой спечели

На 8 януари БТС съобщи във Фейсбук, че два дни по-рано хижата е предадена на новия стопанин. Спомена само първото му име – Светослав. Няма го и името на фирмата, с която е кандидатствал – „Друмеви-2018“ ЕООД.

„Договорът беше сключен с фирма, която няма капитал и дейност“, каза Гатева. Избраният за хижар Светослав Друмев отговори, че това е „пълна лъжа“ и „откакто е регистрирана фирмата, не е спирала да работи“.

Фирмата е регистрирана през 2018 г. с капитал от 2 лв. Финансовите отчети на дружеството за 2023 и 2024 г., подадени към Търговския регистър, показват, че към края на първата година приходите от продажби са 58 000 лв., разходите плюс данъци - 31 000 лв., а задълженията са 3000 лв. След това няма данни за оборот и печалба, а финансовият баланс сочи по 44 000 лв. в дълготрайни и краткотрайни активи, 47 000 лв. стойност на собствения капитал и 42 000 лв. задължения.

На въпрос защо е решил да участва в конкурса, Друмев каза: „Защото ми е хубаво в природата. Харесва ми, интересно е, красиво е.“

В момента той не е в хижата заради снега и трудните условия, но смята „напролет да започнем да я стягаме“. В плановете му влизат „да се направи осветление, въжена линия до хижата, ски пистата да възстановим“.

На въпрос каква е общата сума на инвестиционната му програма, Друмев казва, че няма точно число, но „няма да е малко“. В социалните мрежи се появиха суми от порядъка на 400 хил. лева за 10 години. Потвърждение няма, защото БТС не споделя информацията.

За наема Друмев също казва, че „не е малък“, но точната сума е търговска информация. БТС все пак потвърди, че Друмев е бил кандидатът, предложил най-висок наем.

„Ние основно правим тази хижа за туристите. Нашата идея – моята и на БТС, е каквото се изкара от тази хижа, да се влага в нея“, добави новият хижар.

Хижата през зимата

BIRD публикува информация и за друга фирма, в която Друмев е съдружник с баща си Христо – „Бивкон ХСС“ ООД. Друмев-баща е осъден за производство и разпространение на наркотици и се очаква да излезе от затвора през лятото. Сметките му са запорирани, пише още изданието.

Светослав Друмев каза, че общата фирма с баща му няма нищо общо с конкурса за „Амбарица“. „Тя се занимава с туризъм, имаме си други обекти, които стопанисваме“, добави той.

Но според Гатева „това показва как БТС си избира наематели“ и е знак за „абсолютно безхаберие“.

Според Николов е достатъчно, че бащата на Друмев няма връзка с фирмата победител. „Не мисля, че бих се притеснявал от нещо такова. Моите впечатления от Светослав бяха много добри, спечели ми доверието“, добави той.

На въпрос как са установили дали победителят има опит с туристически обекти – едно от изискванията, Николов отговори, че кандидатите трябва само да декларират това, а не да представят доказателства. „В разговор с [Друмев], докато вървяхме, каза, че има хотел, къща за гости. Личеше си, че има опит“, каза Николов.

Свързахме се и с Кристиян Александров, който е участвал в конкурса заедно с мрежа от учени и планинари. Пред Свободна Европа той разказа, че екипът му е измерил редица данни, които показват колко трудна е поддръжката на „Амбарица“ – потокът от туристи, соларният потенциал, разположението, логистичните проблеми.

„Целта ни беше да покажем, че знаем с какво се сблъскваме и имаме идея как да се справим“, каза Александров.

Изглед от „Амбарица“

Той и колегите му предлагат „реалистична програма, която да издържа хижата и хижаря и да има пари за инвестиции“. „Тази хижа няма и няма да има голяма възвръщаемост. Ние не сме хора, които търсеха с нея да правят големи пари. Човек трябва да е отдаден на планината и да иска да го направи в името на туризма“, добави Александров.

Неговият план е „Амбарица“ да стане „научно-образователен планински център“ за конференции, лекции, културни събития. Екипът се среща с БТС предварително и получава отношение, но после Александров научава резултата от конкурса по телефона.

„БТС бяха казали, че търсят най-адекватните хора, които могат да стопанисват високопланинска хижа, а не най-високата финансова оферта. Разбрах, че е спечелила най-високата, което беше в разрез с това“, казва той.

Гатева поставя под въпрос нуждата БТС изобщо да събира наем за хижи. Александров казва, че е нормално да има наем, но той трябва да е съобразен с трудността на хижата.

Какви са съмненията

Освен съмненията, че БТС търси печалба за сметка на качество, почитатели на хижата се притесняват, че тя може пак да привлече бракониери. В района на „Амбарица“ живеят стада кошути, елени, диви прасета. А тя е част от Национален парк „Централен Балкан“ и е защитена територия.

„Като се замислите колко е труден достъпът дотам, какво го бърка човек да си бракониерства“, каза Стефани.

„Няма как да се качи някой турист да бракониерства. Това са някакви фантастики“, отговори Друмев и добави, че в началото на пътя към хижата има бариера и камери.

„Аз че съм ловец, съм ловец, но не всеки ловец е бракониер. Повечето ловци се грижим за дивеча“, каза новият хижар.

БТС контролира стопаните на хижи, като ги проверява минимум веднъж в годината, най-вече за инвестиционната програма. Не е работа на БТС да следи за бракониерство, каза Николов. Ако получи такава информация, ще реагира, но досега не се е случвало.

В постановлението, с което на БТС се дава право на ползване на хижата, няма механизми за контрол от страна на областната администрация. По думите на Николов БТС не се отчита пред никоя държавна институция.

Хижа „Амбарица“

За Свободна Европа от Националния парк „Централен Балкан“ казаха, че осъществяват „охранителна и контролна дейност“ в целия парк с проверки, акции и наблюдения, включително спрямо собствениците и ползвателите на обекти като хижа „Амбарица“. Ако намерят нарушения, имат право да образуват административно-наказателно производство, а при престъпления сигнализират МВР и прокуратурата.

На този фон Гатева е сигурна, че нейното време в „Амбарица“ е приключило. Но се надява да има „нормален конкурс“ и хижари да станат хора, които „имат истинско желание да развиват тази хижа“. За бившата стопанка тя не е „комерсиално място или туристически обект, а планински дом“.

„Много хора усещаха това и затова участваха в доброволческите инициативи, фестивалите. Създадохме много приятен дух на усмихнати хора, които искат да опазват планината“, каза още Гатева.

На въпрос дали има намерение да продължи културните събития в хижата, Друмев каза да – ако туристите имат желание.

Но Стефани по-скоро мисли, че на „Амбарица“ повече няма да има „Боровинкови нощи“. За нея „хижар не е просто професия, а титла, и няма как да я носи някой случаен човек“.