Не участваме в тези удари, но настояваме за край на ядрената програма на Иран и въздържаност. Така може да се обобщят позициите на много от европейските държави, включително България, след третия ден на военни удари между САЩ, Израел и Иран.
Мнозинството от европейските лидери призоваха за деескалация, след като военните удари обхванаха почти целия Персийски залив, а ирански дронове достигнаха и до Кипър.
Вижте също От Персийския залив до Кипър. Докъде се разрасна конфликтът между САЩ, Израел и ИранПо-рано те публикуваха общо изявление, в което призоваха за спазване на международното право и "максимална сдържаност".
Но в отделните им национални позиции има редица различия - докато Великобритания каза, че ще продължи да предоставя военните си бази за целите на САЩ, страни като Испания остро осъдиха американо-израелските действия.
Какво каза България
Министерството на външните работи на България изрази тревога от действията на Иран и призова за прекратяване на ескалацията. Според българската позиция е нужно Иран да се върне към диалога за прекратяване на ядрената му програма.
“Вместо да покаже въздържаност, като нанася удари по страни в региона, Техеран днес разширява обхвата на опасната военна ескалация, за която носи отговорност”, казаха от министерството.
След свикване на Съвет за сигурност на 28 февруари служебният премиер Андрей Гюров отрече да има данни за заплаха за българската сигурност.
Държавният глава Илияна Йотова от своя страна призова за “връщане на масата на преговорите” и “спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН”.
Как реагира Брюксел
Председателката на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен зае внимателна позиция, като каза, че ЕС твърдо подкрепя правото на иранския народ да определя сам собственото си бъдеще.
В същото време тя посочи, че "трябва да направим всичко възможно, за да деескалираме и да спрем разширяването на конфликта".
"Стабилността на региона е от първостепенно значение. Единственото трайно решение е дипломатическото. Това означава надежден преход за Иран, който включва спиране както на ядрената, така и на балистичната програма, както и прекратяване на дестабилизиращите действия в региона", написа Фон дер Лайен в Екс в понеделник.
Председателката на ЕК заяви и твърда подкрепа за Кипър, където бяха прехванати два ирански дрона.
Франция, Великобритания и Германия с обща позиция
Франция, Великобритания и Германия излязоха с обща позиция в неделя и изразиха подкрепа за съюзниците си в региона.
Трите най-големи военни сили в Европа изразиха готовност за “отбранителни мерки” в защита на своите интереси и тези на съюзниците им. Мерките ще попречат на Техеран да “изстрелва ракети и дронове”.
“Ние не участвахме в тези удари, но поддържаме тесен контакт с нашите международни партньори, включително САЩ, Израел и партньорите ни в региона. Подчертаваме отново ангажимента си към регионалната стабилност и защитата на цивилния живот”, се казва още в позицията.
Как иранците празнуват и как скърбят за смъртта на Хаменей
Великобритания
Най-силна позиция в подкрепа на САЩ и Израел изрази Великобритания. Във видео обръщение в неделя британският министър-председател Киър Стармър обяви, че Обединеното кралство се е съгласило САЩ да използва техни военни бази за “отбранителни” удари по ирански ракетни обекти.
Въпреки това Стармър добави, че Великобритания е научила своите уроци от “грешките в Ирак” и посочи, че Лондон не се е включил в атаките и засега няма да участва в офанзивни действия.
Британското правителство не е заявило директно дали намира ударите срещу Иран за съобразени с международното право.
Вижте също Досега САЩ и ЕС ѝ помагаха. Сега Украйна ще помага за прехващането на ирански дроновеФранция
В неделя президентът на Франция Еманюел Макрон каза, че страната му ще засили своето военно присъствие в региона, след като дрон порази хангар на френска военноморска база в Обединените арабски емирства. След атаката тонът в Париж се промени от първоначалната позиция на Макрон, призоваваща за дипломация и деескалация.
Франция ще “засили своята позиция и отбранителна подкрепа, за да застане до държавите, с които има договори за взаимна защита и ще адаптира позициите си спрямо развитията от последните няколко часа”, каза Макрон в неделя.
Германия
По-сдържана остава позицията на Германия, чийто външен министър наблегна на факта, че страната му няма бази около Иран, които САЩ да могат да използват.
“Заедно със САЩ и Израел споделяме обща цел- да сложим край на терора, упражняван от подобни режими“, каза германският канцлер Фридрих Мерц, но въпреки това постави под съмнение дали военни действия от външни сили могат да доведат до политическа промяна отвътре.
Мерц отказа да коментира статута на атаките над Иран в международното право. “Сега не е моментът да поучаваме нашите партньори и съюзници. Въпреки нашите съмнения, ние споделяме много от техните цели”, каза той.
Испания и Норвегия
Най-силно критика към действията на САЩ и Израел изразиха Испания и Норвегия. Лидерите и на двете страни - норвежкият министър на външните работи Еспен Барт Ейде и испанският премиер Педро Санчес, казаха, че атаките срещу Иран не съответстват на международното право.
"Израел определи атаката като превантивен удар, но тя не съответства на международното право. Една превантивна атака предполага съществуването на непосредствена опасност", каза Еспен Барт Ейде в писмо, изпратено до редакцията на АФП.
В същото време те осъдиха и ударите на Иран и призоваха за деескалация.
Дотук се стига, след като в събота САЩ и Израел предприеха мащабна атака срещу Иран, при която беше убит върховният лидер на страната аятолах Али Хаменей и редица други високопоставени държавни ръководители.
Иран отговори с комбинирани удари с ракети и дронове срещу над 10 страни в региона, в които са разположение американски военни бази.
Your browser doesn’t support HTML5
Израел и САЩ срещу Иран. Какво става в Близкия изток