Те са изградени и използвани в разгара на Студената война и надпреварата за ядрено въоръжаване между Съветския съюз и Запада. Днес са отдавна забравени, но има ентусиасти, които продължават да ги посещават. Това са изоставените уранови мини в чешката историческа област Бохемия.
Дълбоко в изоставена мина в Крушне хори (Рудни планини) в Северозападна Чехия, радиационният уред на Якуб Кристек сигнализира за високи нива на радиация, докато той вдига камък с размерите на юмрук.
"Уранова руда", казва той, посочвайки петънцата зелени минерали, блестящи под челника му, преди да върне камъка обратно на мястото му.
Скали, осеяни с радиоактивен отунит, в изоставена съветска уранова мина. Минералът свети под UV фенерче, използвано за идентифициране на радиоактивни находища.
Кристек е един от малкото аматьори минералолози, чиито експедиции са разкрили редица тайни мини, останали от епохата на Съветския съюз, когато е имало трескаво търсене на уран заради надпреварата със Запада в ядреното въоръжаване.
Якуб Кристек се провира между скалите в частично срутена уранова мина в южната част на Чехия, изоставена около 60-те години на миналия век.
След ядрената бомбардировка на САЩ над Япония, сложила край на Втората световна война 1945 г., съветското ръководство определя урана като "най-важната стратегическа суровина" на новата ера.
През ноември същата година Съветският съюз подписва тайно споразумение с Чехословакия за разширяване на добива "на руди и концентрати, които съдържат радий и други радиоактивни елементи" в богатите на минерали планини на Бохемския масив.
Товарна количка в уранова мина в Южна Бохемия, изоставена в началото на 60-те години на миналия век.
Съвместният добив на уран започва с изпращане на консултанти и тонове храна от Кремъл за чехословашките миньори. След като подкрепяните от Москва комунисти завземат властта в Прага през 1948 г., сталиниският режим получава свободата да действа с по-твърда ръка. Чехословашките миньори, на които се плаща щедро, за да копаят уран, скоро са превъзхождани числено от престъпници и политически дисиденти, принудени да правят същото безплатно.
Възстановена табела на мястото на трудов лагер в Яхимов, на която личи познатият от нацистките концлагери надпис "Трудът ще ви направи свободни".
Томаш Буска е основател на Politicti vezni (в превод от чешки език - политически затворници), организация, която съхранява спомените на чешките политически затворници.
Той разказва пред Радио Свободна Европа, че по време на "урановата треска" в Съветския съюз историческият миньорски град Яхимов е бил недостъпен за всеки без официално разрешение за влизане. Година след идването на власт на комунистите, те превръщат мястото в "истинска колония на ГУЛАГ".
Кристек използва Гайгеров брояч, за да търси радиоактивни минерали в Рудните планини на Севернобохемския регион.
Десетки хиляди затворници са изпратени в мините на Яхимов, където са се трудили сред облаци радиоактивен прах.
"Нямаше вентилация и нямахме респиратори или маски", спомня си един от оцелелите, "така че всеки ден си тръгвахме сиви или червени в зависимост от урановата руда, която се преработваше".
Кристек се промъква през входа на изоставена уранова мина в Южна Бохемия.
Няколко бивши затворници описват прословутите "руски автобуси", които илюстрират условията в лагерите. Преди смяна в мините стотици затворници са се събирали в затворническия си двор, след което, както описва един оцелял: "Трябваше да се скупчим, опирайки бедрата и телата си. След това [охранителите] стягаха около нас стоманено въже, дебело около 5 милиметра, и го заключваха с катинар." Групата от мъже след това се е придвижвала като един към входа на мината.
Частично наводнено машинно отделение в шахта на уранова мина, изградена изцяло под земята в Рудните планини.
Затворниците са използвали ръчни инструменти, както и експлозиви, за да извадят парчета радиоактивна руда. В мината в Рудните планини Кристек посочва бетонен сейф, където според него са се съхранявали детонатори, "за да не могат затворниците да имат достъп до тях".
Насилието в мините е било нещо обичайно и някои затворници си спомнят как са ограбвали от платени миньори техни находки от радиоактивна руда, за да достигнат дневните си квоти.
Кристек казва, че този сейф в мината е бил използван за съхранение на детонатори за експлозиви.
За Кристек изследването на уранови мини от ерата на Студената война не е свързано толкова с разкриването на съветската инфраструктура, колкото с уникалните условия вътре. Радиоактивните подземни пещери могат да създадат нови минерали в рамките на няколко десетилетия.
Част от изоставена уранова мина в Южна Бохемия, където кристали отунит светят под ултравиолетова светлина.
Кристек, чиито открития на минерали са публикувани в четири научни статии, познава от първа ръка опасностите в изоставените мини. Една от тях едва не го смачква, когато е бил тийнейджър.
Останки от инструкции за използване на минни машини.
"Бях сам и копаех, за да стигна до стара мина, а входът се срути върху мен", спомня си той. "Главата и едната ми ръка бяха свободни, така че успях да се изкопая, но беше наистина страшно."
Днес той вече е баща и по-рядко рискува със самостоятелни експедиции: "Пространството и тишината ме плашат. Понякога пея на глас, когато съм там долу."
Гайгеров брояч засича високи дози радиация върху респиратор, който е бил използван в продължение на два часа в уранова мина, замърсена с радонов газ.
Пазарът за минерали в Чехия е малък, но Кристек казва, че е известно, че някои криминални елементи работят под земята.
"Хората буквално добиват в някои изоставени мини и са много враждебни към други групи."
В историческия миньорски град Крупка в северозападната част на страната, казва той, "все още е имало голямо находище на калай и тези [незаконни миньори] са го добивали".
Табела сочи към изхода в изоставена уранова мина в Северна Бохемия.
Не е известно дали все още има незаконен добив на уран в Чехия, но Кристек казва, че предвид големите изисквания при обработка на радиоактивния материал, това е много малко вероятно.
Радиоактивни отунитови кристали светят под UV фенерче в изоставена уранова мина в Южна Бохемия.
Откриването на входовете на мините, които в някои случаи наподобяват големи животински дупки, става възможно след задълбочено изучаване на карти и исторически въздушни снимки, както и знания, предадени от бивши миньори.
Знак, нарисуван върху стената на изоставена уранова мина в Рудните планини.
До началото на 60-те години повечето трудови лагери около урановите мини в Чехословакия са затворени и след това разрушени. Много от мините са изоставени. След управлението на Сталин Кремъл решава, че принудителният труд няма особен икономически смисъл. Затворниците е трябвало да бъдат настанявани, хранени и охранявани денонощно и са били по-малко мотивирани от платените работници.
Тенекиена кутия, пълна с неизвестно вещество.
В изоставените мини е пълно с дървени подпори, които отдавна са изгнили. На много места могат да се видят следи от срутвания, което прави изследването им днес изнервящо преживяване, дори за хора с опит.
"Срутването е най-лошото нещо, защото няма какво да се направи по въпроса", казва Кристек, визирайки случай на един чехословашки изследовател, който е бил погребан под падащи камъни в мина в Яхимов и чието тяло никога не е било открито.
Кристек върви по дере, някога използвано от уранова мина в Рудните планини.
"Колкото повече време минава, толкова повече от тези мини ще се срутят и ще бъдат изгубени завинаги", добавя той, подчертавайки, че е доволен, че вече е имал възможност да изследва много от изоставените мини.
Вижте също Ако немислимото се случи. Как би изглеждала ядрена война в Европа