"Страха го няма". Как пламна фитилът в Иран

Как с едно свое действие едновременно да поискаш край на репресивния режим и да покажеш, че времето на страха е отминало?

През последните седмици десетки иранки по света отговарят на този въпрос. Те първо палят портрети на религиозния лидер на ислямисткия режим – аятолах Али Хаменей, а след това си запалват цигара от пламъците.

За първото рискуват живота си, ако се намират в Иран – през ноември млад мъж беше намерен мъртъв в колата си, след като беше публикувал видео, в което подпалва снимка на Хаменей.

За второто – да пушат цигари, рискуват най-малкото осъждане от силно консервативния строй, който налага всевъзможни ограничения на жените.

Сега видеата, много от които на иранки, живеещи извън страната, идват на фона на продължаващите над две седмици огромни протести в Иран.

Граждани съобщават за стотици убити, препълнени морги, струпани едно върху друго тела на протестиращи. Лекари съобщават, че болниците в страната на смогват да помагат да всичките ранени, след като властите опитаха да потушат недоволството със сила.

А активисти казват, че макар че това далеч не са първите големи протести срещу режима, те са най-сериозните за последните години.

Как беше запален фитилът този път?

Как се стигна до протестите

Протестите в Иран започнаха на 28 декември. Хората са възмутени от срива на националната валута, нарастващата инфлация и други икономически проблеми. Те започнаха да се увеличават след поредните санкции срещу страната, наложени от ООН през септември, заради атомната програма на Иран.

Цената на иранската валута падна рекордно – днес 1 долар се равнява на 1,4 милиона риала. В добавка през декември властите въведоха и нова по-висока цена за бензина, който е държавно субсидиран.

Но тези проблеми идват и на фона на дългите години трупано недоволство срещу крайния ислямистки режим, който управлява страната от 1979 г. насам. Той налага на хората правила според ислямските религиозни закони, а всяка критика към властта се преследва.

Сега хората по улиците настояват за социални свободи и политически права. От скандиранията им се разбира, че искат сваляне на настоящото ултрарелигиозно управление и край на религиозния строй.

„Смърт на диктатора“ и „Свобода“ са едни от най-честите викове, които се чуват от видеоклиповете, излизащи от страната. Чуват се и викове в подкрепа на отдавна свалената монархия.

На кадри от погребение на хора, убити по време на демонстрациите, пък се чуват скандирания „Смърт на Хаменей“.

Къде са протестите

Информацията за мащаба на протестите е оскъдна заради цензурата, която налага режимът в Иран. Забранена e и работата на независимите журналисти.

Но базираната в САЩ информационна агенция „Активисти за човешки права“, която събира данните си благодарение на мрежа от активисти в Иран, съобщава, че над 500 протеста са се провели във всички 31 провинции на страната. Данните са от понеделник сутрин.

Видеоклипове също показват, че масови протести с хиляди участници има не само в столицата Техеран и големите градове, но и в по-малките населени места.

Само преди три години в Иран отново избухнаха масови протести след смъртта на младата Махса Амини в ареста, където беше отведена заради „неправилно“ носене на забрадката ѝ. Но по думите на множество иранци като журналистката и активистка Масих Алинеджад, която живее в изгнание извън Иран, сегашната вълна от протести е различна от предишните.

„Виждам, че страха го няма. Хората показват лицата си, пишат в социалните мрежи с истинските си имена, преди да излязат на протестите, защото им е писнало“, каза тя пред британския канал Channel 4.

Колко са убитите

Малко след началото на протестите дойдоха и първите информации, че властите използват сила – палки, сълзотворен газ и бойни патрони, за да потушат недоволството.

Режимът не съобщава данни за ранени и убити, но според данните на правозащитни организации от 28 декември досега са били убити над 500 протестиращи. Други над 10 000 са били арестувани и пратени в затвори.

Самите ирански власти не съобщават какъв е броят на жертвите, но в неделя президентът на страната потвърди, че такива има, като изказа съболезнования на семействата им.

В същото време кадри от Техеран показват дотолкова препълнени морги, че телата на загиналите са оставяни навън пред учрежденията. Лекари съобщават още, че в болниците е хаос, а пациентите се страхуват да се регистрират и да бъдат идентифицирани.

Защо няма интернет

На този фон в страната четири поредни дни достъпът до интернет беше спрян. Данните са на организацията NetBlocks, която съобщи, че прекъсването е започнало в четвъртък, 8 януари, съвпадайки със засилването на протестите в редица ирански градове.

Правозащитни групи и активисти за свободен достъп до интернет казват, че целта е да се ограничи разпространението на информация и да се затрудни документирането на насилственото потушаване на протестите.

Какво казва режимът

Но демонстрациите не спират дори след като върховният лидер аятолах Али Хаменей каза, че „размирницте трябва да бъдат поставени на мястото им“.

Както са правили многократно и при предишни протести, и сега управляващите отхвърлиха гражданските протести с обвинението, че са организирани от външни сили.

В интервю по държавната телевизия, излъчено в неделя, президентът Масуд Пезешкиан обвини САЩ и Израел, че подклаждат „размирици“ в страната му, и каза, че провокатори се опитват „да разрушат цялото общество“.

Какво казаха САЩ и Европа

Европейският съюз осъди насилието срещу протестиращи и каза, че обмисля по-сериозни санкции срещу режима в Иран.

„Изразяваме съпричастие с изключително смелите граждани на Иран, те имат нашата пълна подкрепа“, каза говорител на Европейската комисия в понеделник.

Много по-силна позиция изрази обаче американският президент Доналд Тръмп, който още в началото на януари каза, че САЩ ще се намесят, ако Техеран продължи „да убива“ протестиращи.

В понеделник той добави, че иранските власти са потърсили преговори с Вашингтон в отговор на американските заплахи за военни действия.

„Лидерите на Иран се обадиха. Те искат да преговарят“, каза Тръмп и посочи, че „се организира среща“. Въпреки това американският президент каза още, че се обсъждат „много силни варианти“ за реакция по отношение на Техеран и предстои САЩ да вземат „решение“.

Думите му идват, след като през юни миналата година той нареди въздушни атаки срещу основните ядрени обекти на Иран.

Някои иранци казват, че подкрепят подхода на Тръмп и заплахите му за пряка намеса в подкрепа на протестиращите. По думите на журналистката Масих Алинеджад причината е, че управляващият режим в Техеран не разбира от езика на дипломацията, а само от заплахите със сила.

„Това за Иран е момент, сравним с падането на Берлинската стена за Европа. И Европа трябва да се присъедини към САЩ“, казва тя.

Защо има протести в Иран