Съд в Лос Анджелис присъди 6 млн. долара обезщетение на млада жена, която обвини социалните мрежи Инстаграм и Ютюб в умишленото създаване на дизайн с пристрастяващ ефект на платформите си.
Потърпевшата е на 20 и е известна с името Келси. В решението на съдебното жури се посочва, че политиката на платформите е довела до влошаване на нейното ментално здраве, когато е била още тийнейджърка.
Новината идва, след като ден по-рано Мета, собственик на Инсатграм, загуби друго подобно дело в Ню Мексико във вторник. Съдът там осъди компанията на Марк Зукърбърг на 375 млн. долара по обвинения в недостатъчна защита на непълнолетни потребители срещу експлоатация, съдържание със сексуален характер и дори трафик.
Вижте също "Историческа победа". Съд в САЩ нареди на Meta да плати 375 млн. долара заради провал при защитата на деца“С уважение, не сме съгласни с решението... Психичното здраве на тийнейджърите е комплексно и не може да бъде свързано с едно единствено приложение”, каза говорител на Мета относно делото в Калифорния. Компанията има планове да обжалва решенията и в двата щата.
“Това дело не отразява същността на Ютюб, която е отговорно изградена платформа за стрийминг, а не социална мрежа”, каза говорител на платформата за видеа.
Първоначални обвинения имаше също така към Тик Ток и Снапчат, но те са избрали да сключат споразумение с потърпевшата извън съда за неопределена сума.
Въпреки че деца под 13 години не би трябвало да имат достъп до Инстаграм и Ютюб, по време на съдебния процес адвокатите на Келси излагат доказателства, които сочат към липсата на функциониращи възрастови ограничения. Самата тя твърди, че започва да използва платформите, когато е едва на 6.
Примери за характеристики на софтуера, които водят до пристрастяване, са възможността за безкрайно скролване и алгоритмичните предложения базирани на предишни потребителски предпочитания.
Келси свидетелства за негативните ефекти от употребата на Инстаграм и Ютюб. Когато е в гимназията тя е жертва на подигравки в училище и се обръща към социалните мрежи за валидация. Не харесва начина, по който изглежда, и започва да използва филтри в Инстаграм, създадени, за да прикриват недостатъци.
По-късно е диагностицирана с депресия и телесна дисморфия - състояние, при което човек е обсебен от въображаеми или съвсем малки недостатъци във външния си вид.
В някои дни Келси прекарва 16 часа в социалните мрежи, но Инстаграм и Ютюб отричат възможността за развиване на клинична зависимост в резултат от тяхната употреба.
Аргументът за личната отговорност на компаниите напомня на съдебните процеси срещу големите производители на тютюневи изделия през 90- те години в САЩ, коментират анализатори.
Тогава компании, сред които Филип Морис и Р. Дж. Рейнолдс, са обвинени в прикриването на информация относно вредата от тютюневите изделия.
Тютюневите производители постигат споразумение надхвърлящо 200 млрд. долара с 40 щата през 1998 година и спират да рекламират продуктите си на непълнолетни.
Случаят на Келси е част от консолидирана група от общо 1600 дела, включително 250, заведени от училищни райони, срещу Инстаграм, Ютюб, Снапчат и Тик Ток.
Делото е едно от общо 20, които ще се разглеждат в Калифорния през следващите години. Те могат да очертаят правната рамка, касаеща отговорността на социалните мрежи към менталното здраве на потребителите.
Вижте също "Поведенчески наркотик". Защо Австралия забрани социалните мрежи за деца под 16 години