Победа за Кишинев, но и победа за Брюксел. Какво донесе успехът на проевропейските партии в Молдова

Партията за действие и солидарност (PAS) на президентката на Молдова Мая Санду спечели решаващите парламентарни избори в страната. Това се случи въпреки изглеждащата като координирана дезинформационна кампания от Кремъл.

Но истинският победител може да се окаже Брюксел.

PAS, прозападната партия в една от най-бедните държави в Европа, се сблъска със сериозно предизвикателство от страна на най-големия си съперник - Патриотичния блок, алианс от проруски партии, воден от бившия молдовски президент Игор Додон.

Резултатът на PAS, която се очаква да спечели мнозинство от най-малко 54 от 101 места в парламента, е изненадващ. Той дойде, след като според много проучвания двете фракции бяха равни, а Кремъл положи значителни усилия, за да наклони везните в своя полза.

С Молдова, затисната между Украйна и членката на НАТО и Европейския съюз Румъния, Брюксел беше на ръба на нервите в седмиците преди гласуването на 28 септември.

Победа на проруските сили можеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, в който Москва изглежда окуражена да тества решимостта на Запада, докато воюва в Украйна.

Сега изглежда, че ЕС може да си отдъхне с облекчение, че Молдова ще остане извън обсега на Кремъл, поне засега.

„Проевропейската победа на Молдова е урок за цяла Европа как да се защити от руската намеса“, каза Зигфрид Муресан, член на Европейския парламент и вицепрезидент на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на проевропейския път. Добра новина за народа на Молдова! Добра новина за Европа!“, каза още той.

Крайният резултат е и политически хеттрик за Санду. Победата на парламентарните избори идва по-малко от година след като тя спечели втори мандат в президентския дворец, както и референдумът за членство в ЕС, който беше спечелен с минимална преднина.

Залогът беше наистина огромен в гласуването, което беше възприето като избор между Брюксел и Москва. И никоя от страните не криеше кого подкрепя.

В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО се готви да „окупира“ Молдова, въпреки че не предостави доказателства и многократно обвини правителството в Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и други обвиниха Кремъл, че „излива стотици милиони евро“ в страната, за да разпространява дезинформация.

През последните седмици молдовските власти последваха тези обвинения, като проведоха полицейски рейдове в цялата страна, насочени към това, което те наричаха „подготовка на масови безредици и дестабилизация, координирани от Руската федерация чрез престъпни елементи“.

Две проруски партии – „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“ бяха изключени от участие в гласуването през уикенда след обвинения в подкупване на избиратели, незаконно финансиране на партии и пране на пари. За „Велика Молдова“ окончателното решение беше взето на 28 септември, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено е строго неутрален по отношение на изборите в държавите-членки и страните кандидатки, не се опита да скрие подкрепата си за PAS, като говорител на Европейската комисия (ЕК) отбеляза, че Русия „се намесва дълбоко в изборния процес“.

Но това не беше всичко.

Много европейски лидери се появиха в Кишинев в последно време, за да се снимат с Санду. Заедно с това през последните две години бяха наложени и разширени санкции срещу проруски политици, а в началото на 2025 г. беше представен план на стойност 1,9 млрд. евро (2,23 млрд. долара) за следващите три години за финансиране на инфраструктурни и енергийни проекти в страната.

Може би последният удар беше нанесен само три дни преди гласуването, когато Гърция разреши екстрадицията на олигарха Влад Плахотнюк.

Образът на главния заподозрян в дългогодишното разследване на изчезването на около 1 милиард долара от банки през 2014 г., пристигнал с белезници в Кишинев, беше точно това, от което се нуждаеше Санду, която е изградила цялата си кариера в борбата с корупцията.

Факт е, че ЕС просто не можеше да си позволи да загуби този вот.

Откакто „Грузинската мечта“ се задържа на власт след парламентарните избори в Грузия миналата есен, Тбилиси се оттегли от преговорите за членство в блока, въпреки че страната все още номинално е кандидат.

И без край на войната в Украйна Молдова остава единствената страна в източната част на клуба, която има реална възможност да стане член.

Целта да се постигне това през настоящото десетилетие остава и след тези избори.

Кишинев и Брюксел са готови да започнат преговори по всички 33 глави за разширяване. Това може да стане бързо, тъй като ЕС е заинтересован да добави поне още няколко членове както от Западните Балкани, така и от изток преди следващите европейски избори през 2029 г.

Досега нищо не се е променило, тъй като Молдова и Украйна са свързани в процеса, а Унгария блокира пътя на Киев към ЕС поради проблеми с правата на малцинствата.

Много е вероятно Молдова да продължи напред без Украйна, потенциално дори по-късно през тази година.

Победата на PAS е и победа за Украйна.

Като важен център за разкъсваната от война страна, Киев не може да си позволи да има още един враждебен съсед, този път на запад.

Сега е напълно възможно Молдова да бъде локомотивът, който ще повлече Украйна към ЕС.

Това са имали предвид служителите на ЕС, когато преди три години и двете страни получиха зелена светлина да се присъединят към блока. Победата на проевропейските сили поне гарантира, че тази възможност все още е реална.