С грандиозно светлинно шоу с образи на древни богове и пирамиди в небето, в събота беше открит Големият египетски музей – огромен и дългоочакван проект, чиято цел е да представи богатото наследство на Египет в модерна светлина.
В колекцията на музея, открит след 20 години подготовка, влизат десетки хиляди артефакти. Най-привлекателни са огромният колос на Рамзес Велики и гробницата на Тутанкамон, която за пръв път е представена в пълния си вид.
Големият египетски музей
Музеят е разположен близо до пирамидите в Гиза и Сфинкса и е централен елемент в опитите на египетското правителство да стимулира туризма и затруднената икономика на страната.
Египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси се опита да придаде международен мащаб на грандиозното откриване и призова присъстващите да „превърнат този музей в платформа за диалог, дестинация за знания и фар за всички, които обичат живота и вярват в ценността на човечеството“.
Церемонията по откриването на Големия египетски музей, 1 ноември 2025 г.
Известни египтолози твърдят, че създаването на музея ще засили исканията за връщане в Египет на ключови артефакти, които се намират в други страни – включително Розетския камък, изложен в Британския музей.
Дългата история на един музей
Историята на Египет отдавна го е превърнала в популярна туристическа атракция. Но страната също така от години се бори да организира и покаже огромното си количество артефакти – от малки бижута и цветни стенописи в гробници до високи статуи на фараони и богове с животински глави.
Египетски статуи в музея през юни 2025 г.
Големият египетски музей е предложен за първи път през 1992 г., по време на управлението на тогавашния президент Хосни Мубарак, а строителството започва през 2005 г.
Работата обаче е прекъсната от размириците около Арабската пролет през 2011 г., която свали Мубарак и беше последвана от години на нестабилност. Проектът е засегнат и от финансови кризи, пандемията от коронавирус, както и от регионални войни.
Според някои оценки завършването на проекта на обща стойност от над 1 милиард евро е отнело почти толкова време, колкото изграждането на Великата пирамида.
Планираното тържествено откриване през лятото на тази година беше отложено след избухването на 12-дневната война между Израел и Иран през юни.
Светлинно шоу представя саркофага на Тутанкамон по време на церемонията по откриване на музея, 1 ноември 2025 г.
Така се стигна до грандиозното откриване на 1 ноември. Редици от актьори, облечени в древноегипетски костюми, се подредиха около музея, пирамидите и Сфинкса, а светлинно шоу със стотици дронове показа образите на известни египетски богове като Изида и Озирис.
Президентът Сиси се снима с делегати от над 70 страни, включително членове на кралските семейства на Белгия, Испания, Дания, Йордания, арабските страни от Персийския залив и Япония, както и редица европейски президенти и министър-председатели. На церемонията беше и българският президент Румен Радев.
Президентът Румен Радев на церемонията по откриване на Големия египетски музей. Зад него е унгарският премиер Виктор Орбан. 1 ноември 2025 г.
Египетското правителство очаква новият музей да привлича над 5 млн. посетители всяка година. Това би го поставило в редиците на най-популярните музеи в света. За сравнение, през 2024 г. Лувърът в Париж е привлякъл 8,7 млн. посетители, Британският музей – 6,5 млн., а Музеят за изкуство „Метрополитън“ в Ню Йорк – 5,7 млн.
Рамзес Велики и Тутанкамон. Какво има в музея
Големият египетски музей е промотиран като най-големия музей в света, посветен на една древна цивилизация. Той има висока триъгълна фасада от стъкло, която имитира близките пирамиди, и площ от 500 хил. кв. м.
Вътре са изложени около 100 хил. артефакта, които обхващат цели 7 хилядолетия от историята на Египет.
Музеят отвън
Когато влязат в него, посетителите са посрещнати от огромен гранитен колос на Рамзес Велики, един от най-могъщите фараони на древен Египет.
В 12-те основни галерии на музея, които бяха открити още миналата година, са изложени антични предмети от праисторически времена до римската епоха, подредени по епохи и теми.
Статуята на Рамзес Велики
Две зали са посветени на цялата колекция от 5000 артефакта от гробницата на прочутия фараон Тутанкамон. Неговата гробницата е открита от британския археолог Хауърд Картър през 1922 г. в южния град Луксор, а колекцията от нея сега се показва в пълния си вид за първи път.
Тя включва трите погребални легла и шестте колесници на Тутанкамон, златния му трон, покрития със злато саркофаг и погребалната му маска.
Банер рекламира златната статуя на Тутанкамон, част от колекцията на Големия египетски музей.
„Надяваме се, че Големият египетски музей ще отбележи началото на нова златна ера за египтологията и културния туризъм“, казва Ахмед Седик, екскурзовод и египтолог, цитиран от Би Би Си.
Надежди за връщане на египетски артефакти от Европа
„Това беше моята мечта. Наистина съм щастлив, че този музей най-накрая е отворен“, казва пред Би Би Си и Захи Хавас, археолог и бивш министър на туризма и антиките на Египет.
По думите му музеят показва, че египтяните са равни на чуждестранните египтолози, когато става въпрос за разкопки, съхранение на паметници и кураторска работа.
„Сега искам две неща: първо, музеите да спрат да купуват откраднати артефакти и второ, да се върнат три предмета: Розетският камък от Британския музей, Зодиакът от Дендера от Лувъра и бюстът на Нефертити от Берлин.“
Бюстът на Нефертити в Новия музей в Берлин
Хавас е създал онлайн петиции със стотици хиляди подписи, които настояват за връщането на предметите.
Розетският камък, открит през 1799 г., дава ключа към разшифроването на йероглифите. Той е открит от френската армия и конфискуван от британците като военна плячка, затова е изложен в Британския музей в Лондон.
Французи пък изрязват Зодиака от Дендера – древна египетска небесна карта, от храма на Хатор през 1821 г. За цветния бюст на Нефертити – съпруга на египетския фараон Акенатен, Египет обвинява германски археолози, че са го изнесли контрабандно от страната преди повече от век.
Друга водеща египтоложка – Моника Хана, посочва пред Би Би Си същите предмети, „взети под колониалистки претекст“, като такива, които трябва да бъдат репатрирани. Според нея Големият египетски музей отправя посланието, че „Египет е свършил много добра работа, за да поиска официално предметите“.
Вижте също Бижута от времето на Наполеон. Какво задигнаха крадците, които ограбиха Лувъра за 7 минути