НАТО реагира остро на прелитането на руски изтребители над Естония. Москва отрича

Руски изтребител МИГ-31 (илюстративна снимка).

Съюзниците от НАТО осъдиха нарушаването на въздушното пространство на Естония от страна на Русия. Това е третата поредна подобна провокация срещу алианса през последните дни, след като руски дронове нахлуха над Полша, а след това и над Румъния.

България също осъди случая, заявявайки, че "този модел на дестабилизиращи действия трябва да приключи".

Заради задълбочаващата се криза НАТО насрочи среща на своя Северноатлантически съвет. Това стана, след кето като Полша и Естония поискаха задействане на член 4 от НАТО, който предвижда свикване на консултации между членовете на алианса.

Вижте също Ами ако руски дронове влетят в България, както стана в Полша? Ето какво може да се направи

Говорителят на Върховния щаб на съюзническите сили на НАТО в Европа полк. Мартин О'Донълзаяви, че италиански изтребители, базирани в Естония, веднага са били вдигнати в небето, за да реагират на руската провокация.

"Швеция и Финландия също вдигнаха в свои самолети за бързо реагиране", добави О'Донъл.

По-късно руското Министерство на отбраната отрече три изтребителя МиГ-31 да са нарушили естонското въздушно пространство. Москва твърди, че те са извършвали "планиран полет в строго съответствие с международните правила за въздушното пространство".

"Реакцията на НАТО... беше бърза и решителна", написа в Екс генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който веднага е провел телефонен разговор с естонския премиер Кристен Михал.

Естонските военни заявиха, че самолетите са останали в националното им въздушно пространство в продължение на 12 минути в района на остров Вайндуло без разрешение.

"Изтребителите не са имали полетни планове и транспондерите им са били изключени“, заявиха военните. "По време на нарушаването на въздушното пространство изтребителите не са имали двупосочна радиовръзка с естонския контрол на въздушното движение."

Премиерът Михал каза, че "противовъздушната отбрана на НАТО е проработила – самолетите са напуснали, [...] но да да бъдеш в естонското въздушно пространство толкова дълго време е, разбира се, поне злонамерено, ако не и планирана операция".

Вижте също "Тест за единство" на НАТО. Какво цели Русия с изстрелването на дронове над Полша

В началото на следващата седмица се очаква да се проведе свиканата среща на Северноатлантическия съвет на НАТО. Това е основният орган за вземане на политически решения в рамките на алианса. Конкретна дата все още не е обявена.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред репортери, че скоро ще бъде информиран за съобщеното нарушение на въздушното пространство от Русия.

"Не ми харесва... Не ми харесва, когато това се случва. Може да е голям проблем, но ще ви уведомя по-късно", каза той.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас нарече действията на Русия "изключително опасна провокация".

На 12 септември НАТО обяви действия по укрепване на отбраната в т.нар. източен фланг, кръщавайки ги "Източен страж". Те включват разполагане на допълнителна военна техника от Великобритания, Дания, Франция и Германия, за да възпре потенциална руска агресия.

Украинският президент Володимир Зеленски също осъди Русия за ескалацията на напрежението, определяйки нарушаването на естонското въздушно пространство като "скандално" и "дестабилизиращо".

"Това не са случайности. Това е систематична руска кампания, насочена срещу Европа, срещу НАТО, срещу Запада. И тя изисква системен отговор", написа Зеленски в социалните мрежи. Зеленски за пореден път призова "да се предприемат решителни действия".

Българското Министерство на външните работи също излезе с позиция в Екс, определяйки прелитането на руски изтребители над Естония като "провокация".


Your browser doesn’t support HTML5

Кой изпраща войски в Украйна