Народното събрание да избира председателя и заместник-председателя на Националния статистически институт (НСИ), вместо това да прави министър-председателят, както е сега. Това приеха депутатите на първо четене в петък. Предложението за промяна е на депутати от ГЕРБ, БСП и ИТН, но получи подкрепа и от ДПС-Ново начало.
С промените в Закона за статистиката на практика се цели предсрочна смяна на настоящия председател на НСИ Атанас Атанасов. Той беше назначен след конкурс през 2022 г., а действащият закон пречи на управляващите сега да го сменят лесно преди края на мандата му. Той изтича през 2029 г.
Ако законът бъде приет окончателно, в рамките на месец парламентът ще трябва да избере нов ръководител на националната статистика.
Вижте също Костадинов срещу статистиката. Защо лидерът на "Възраждане" нападна НСИДен преди гласуването на законовите промени самият Атанасов съобщи, че е получил заплахи и ги обвърза с действията на парламентарното мнозинство.
На първо четене 96 депутати от управляващите партии гласуваха "за" промяната в закона, а 38 от ПП-ДБ, "Възраждане", "Величие" и МЕЧ гласуваха "против".
По време на обсъждането в пленарната зала законопроектът беше критикуван от опозиционните партии - с аргументи, че целта е смяна на процедурата, за да се смени председателят на НСИ.
Нито един от депутатите от мнозинството, които са вносители на поправките, не ги защити от трибуната. Но всички ги подкрепиха. Законопроектът не е минавал през обществено обсъждане, няма и становище на Министерският съвет, въпреки че засяга правомощие на премиера.
"Така възниква една диктатура, всички неудобни започват да се сменят без аргументи. Във вашите мотиви нямате нито една думичка, че шефът на статистиката не се е справил", каза Мартин Димитров от ПП-ДБ.
Депутатът цитира становище на служители на НСИ, членуващи в синдикат КТ "Подкрепа", в което те изразяват опасения, че промените в дългосрочен план може да доведат до "нестабилност, несигурност и непредвидимост в професионалното управление и развитието на националната статистика".
По-рано в четвъртък настоящият председател на НСИ Атанас Атанасов съобщи във Фейсбук, че е получил заплаха. "Случайно ли е, че утре в Народното събрание първа точка е гласуване на промяна в Закона за статистиката, която цели да бъде прекратен предсрочно мандатът ми", написа Атанасов.
Според екранна снимка, публикувана от Атанасов, заплахата е заради "измамата с инфлацията". Не става ясно кой е авторът и в какво се състои предполагаемата измама.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов неколкократно е обвинявал НСИ, че манипулира данните за нивото на инфлацията, което беше ключов фактор за приемането на България в еврозоната.
НСИ отхвърли обвиненията и каза, че данните, които публикува, са обосновани в стотици страници документация и че са верифицирани от Евростат – статистическата служба на Европейския съюз (ЕС).
През последните месеци ръководството на НСИ беше подложено на атаки и от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Първо КЗК с председател Росен Карадимов каза, че институтът отказва да ѝ предостави данни за пазара на основни храни в България и така я възпрепятства да осъществява контрол при въвеждането на еврото в България. НСИ тогава отговори, че става въпрос за индивидуални данни, които му предоставят отделните търговски вериги, и по закон той няма право да ги разпространява.
През август КЗП с председател Мария Филипова обвини НСИ за забавянето на портала, на който трябва да се публикуват цените на основни стоки преди и след въвеждането на еврото. Той трябваше да бъде създаден от КЗП, но комисията твърдеше, че има нужда от одобрение от НСИ. Институтът отрече това.
По закон НСИ осъществява независима статистическа дейност. Сред задачите му е да координира статистическата дейност на държавата, да събира, обработва и съхранява индивидуални и лични данни и статистическа информация, да провежда статистически изследвания.
Промени в начина, по който се назначават началници на ключови институции управляващото мнозинство предвижда и за Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) - само че там се отнема право на президента да одобравя финално кандидатите, предложени от кабинета.
По-рано Българският хелзинкски комитет (БХК) критикува промените, които отнемат правомощията на президента, включително при избор на шеф на НСИ, и ги определи като "стъпка към отслабване на демокрацията".
"Това не е законодателен процес в правова държава. Това е демонстративно подчиняване на институции, включително на цената на националната сигурност, и заличаване на баланса между властите", пише още организацията.