Престолонаследник без корона. Защо в Иран отеква гласът на Реза Пахлави

Бурното начало на 1979 г. го заварва далеч от родния Иран. Тогава той е на 17 години и се намира в САЩ - обучава се за пилот на изтребител.

Научава отдалеч за Ислямската революция в страната му, която сваля от власт баща му - шах Мохамед Реза Пахлави. Шахът дълго се бори да намери убежище в друга държава и в крайна сметка умира от рак в Египет.

Синът - Реза Пахлави, остава да живее в САЩ без гражданство, зависим от помощта на кръг монархисти и доброжелатели в изгнание, и никога не успява да се възкачи на престола, за който се е готвил.

Но днес гласът му се чува най-силно от десетилетия насам.

На фона на едни от най-големите и най-смъртоносни протести против ислямисткия режим в Иран, именно Пахлави е най-често споменаваното име и най-често каненият опозиционен представител в западните медии.

Пахлави обаче е противоречива фигура в собствената си страна. Много анализатори казват, че той няма достатъчно поддръжници в Иран, а членове на опозицията го обвиняват, че дискредитира движението срещу режима с някои от действията си.

Нобеловата лауреатка Наргес Мохамади, която лежи в затвор в Иран, дори го нарече "опозиция на опозицията".

Кой е той и какво знаем за него?

Как така Иран има монарх

До средата на миналия век Иран е конституционна монархия, оглавявана от шах и управлявана от правителство, избирано на избори.

Монархическата династията, която към този момент е на власт, е династията Пахлави. Тя застава начело на страната след преврат през 1925 г., подкрепен от Великобритания.

През 1953 г. обаче следват нови турбуленции, при които с помощ от американските и британските служби монархът Мохамед Реза Пахлави сваля от власт тогавашния премиер. Това се случва, след като премиерът национализира "Англо-персийската петролна компания", днес известна като BP.

Пахлави - бащата на днешния престолонаследник, управлява страната авторитарно, а разузнавателната му служба SAVAK става известна с репресиите си и изтезанията на политически дисиденти.

"Учтивото лице на иранската опозиция"

Много иранци и до днес свързват тогавашното управление с откъснат от хората елит и бруталност, която в крайна сметка спомага за подхранването на Ислямската революция.

Това са събитията през януари и февруари 1979 г., при които шахът е свален, а монархията е премахната. Религията става основа на целия политически и икономически живот, а на власт се възкачва т. нар. режим на аятоласите, които налагат своето крайно тълкуване за исляма.

След революцията синът на тогава сваления монарх - Реза Пахлави, остава да живее в изгнание в САЩ. През последните 47 години нито веднъж не стъпва на иранска земя, но посвещава времето си на лобиране за промяна в Иран.

Говори за ненасилствена съпротива, която да доведе до светска демокрация в Иран, и през годините се превръща в едно от най-разпознаваемите опозиционни имена на Запад.

Заради подхода му Ал-Джазира го нарича "учтивото лице на иранската опозиция в изгнание".

Реза Пахлави говори за плановете си да обедини всички иранци в опит да освободи Иран от управлението на аятолах Хомейни и неговия теократичен режим във Вашингтон, 14 февруари 1989 г.

"Вечният шах"

Миналата седмица, когато настоящите протести срещу режима набираха сила, Пахлави публикува серия от призиви в социалните мрежи - насърчавайки хората да излязат на улицата. Поддръжници му казват, че тези призиви са помогнали за мобилизирането на протестното движение.

Едно от основните му послания беше към хората, които работят за силите за сигурност. Призова ги да дезертират и да подкрепят протестиращите.

"Аз също се готвя да се завърна в родината си, за да мога да бъда до вас в момента на победата на националната ни революция", каза той.

Но не е ясно каква е в действителност подкрепата, която семейството на покойния шах има вътре в Иран, въпреки че на много от видеата от протестите, разпространени в социалните мрежи, могат да се чуят призиви в подкрепа на монархията.

Чуват се включително скандирания "джавид шах" - "вечният шах", а много хора развяват предреволюционното знаме на Иран с лъва и слънцето вместо флага на ислямската република.

Протестиращ в Париж носи плакат с надпис "Крал Реза Пахлави в изгнание", 4 януари 2026 г.

По време на демонстрации на иранци в чужбина много от хората също скандираха името му и носеха плакати с негови снимки и надписи с искания той да застане начело на страната.

Но въпреки всичко това много наблюдатели казват, че той далеч няма нужната мрежа от поддръжници вътре в самия Иран, която да може да окаже отпор на въоръжените репресивни сили на режима.

"Да помогнеш на една нация да се освободи"

Самият Пахлави в миналото е казвал, че смяната на режима трябва да бъде извоювана от самите иранци и не трябва да идва заради военната намеса на външни сили като САЩ и Израел.

След началото на новата вълна протести обаче той промени позицията си. Сега Пахлави не отхвърли заявките на американския президент Доналд Тръмп да използва включително и сила, за да защити мирните протестиращи в Иран.

По думите на Пахлави когато режимът използва военни средства срещу мирни протестиращи и беззащитни цивилни, "е нужна малко допълнителна помощ".

"Не го виждам като агресия към дадена страна, а като това да помогнеш на една нация да се освободи, като ѝ дадеш подкрепа, която иначе сама не може да си осигури", каза Пахлави в интервю за Фокс нюз във вторник вечерта.

А какъв е начинът, по който вижда бъдещето на Иран след едно евентуално успешно сваляне на режима?

Пахлави каза, че в оптимален план ще бъде определено преходно правителство, което да организира демократични избори.

"Единственият начин да определим бъдещето си е чрез демократичen процес на свободни избори, формирането на конституционен парламент, в който бъдещата форма на демократична, секулярна система да бъде обсъдена", посочи той пред Фокс нюз.

Какво мисли иранската опозиция за него

В други свои изказвания той е казвал, че е готов да оглави едно потенциално преходно управление.

"На Пахлави се гледа като на лидер на прехода до един референдум, на който хората да се произнесат какъв тип управление искат", каза пред БНТ и иранската журналистка Файе Ешкевари, която живее в България.

Но някои от най-изявените фигури от иранската опозицията като Нобеловата лауреатка Наргес Мохамади категорично отхвърлят легитимността на Пахлави да представлява протестиращите.

Той е "опозиция на опозицията", смята Мохамади. Самата тя излежава 10-годишна присъда по множество обвинения, сред които и "разпространяване на пропаганда срещу политическата система". Към 2023 г., когато получи Нобеловата награда за мир, тя имаше присъди за общо 31 години затвор и 154 удара с камшик заради борбата си за права и промяна в Иран.

Алиреза Надер, експерт по Иран, също твърди в скорошна статия, че политическата дейност на Пахлави е предизвикала разединение. Критиците обвиняват кръга му, че атакува други видни дисиденти, като например самата Мохамади, като ги нарича "левичари" или "терористи".

Освен това Пахлави е критикуван заради положителното си отношение към Израел - държавата, която много иранци смятат за неприятелска - независимо от мнението им за режима в самия Иран.

През април 2023 г. Пахлави посети Израел и се срещна лично с израелския премиер Бенямин Нетаняху, без да разкритикува израелските политики спрямо палестинците, които както правозащитници по света, така и и много иранци определят като политика на етническо прочистване.

Заради тези и други фактори експертите казват, че е трудно да се прецени нивото на подкрепа в Иран за Пахлави.

По думите на Санам Вакил, изследователка в Chatham House, няма достоверни данни за доверието към някогашния престолонаследник, а спомените за репресиите на неговия баща все още са ярки в съзнанието на много иранци.

Но най-важното е, че "той няма политически опит и не е изградил инклузивна опозиционна организация", обобщава Вакил.

Защо има протести в Иран