"Това ми дава надежда". Как пациентка осъди психиатрия за лоши условия

Таня се колебаеше няколко дни, преди да се съгласи да говори. Така, както дълго време е обмисляла дали да се обърне към съда, след като е изписана от психиатрия.

Тя престоява в психиатричната болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево шест месеца. Казва, че през повечето време е оставена в неведение за ключови елементи от лечението ѝ и че често е изпитвала страх заради лошите условия в болницата.

В България е рядкост човек в нейната позиция да се осмели да потърси правата си и да разкаже публично за преживяването си в психиатрично заведение. Още по-голяма рядкост е съдът да отсъди в негова полза. Но през април тази година Таня Петкова спечели дело на първа инстанция срещу най-голямата психиатрия в страната.

"Това ми дава надежда, че хората с психични заболявания в България вече имат достъп до правосъдие", казва Петкова.

Адвокатите ѝ Владимир Мирчев и Елена Кръстева от фондация "НИЕ" казват, че това е прецедент.

"Трудно протичат такива дела и успеваемостта по тях е ниска в българския съд, тъй като обикновено съдът приема, че психиатрията е положила нужните грижи за пациента, докато е бил хоспитализиран", казва Мирчев.

"Но не отчита други проблеми и нарушения, които са се случили в болницата по време на тази хоспитализация и как те са повлияли на самия човек".

Болницата отхвърли всички обвинения и обжалва решението на съда.

"Според нас това решение е абсурдно, немотивирано и необосновано", каза за Свободна Европа директорът ѝ д-р Владимир Трънов. "Това е решение, което се опира на недоказани твърдения, а не на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства".

"Щяхме да пострадаме всички"

Днес Таня Петкова е студентка по право. Тя е от град Севлиево и е посещавала психиатрични клиники няколко пъти, преди да бъде насочена от амбулаторния си психиатър в Раднево през 2019 г. Една от основните причини да потърси психиатрична помощ по начало е свързана с домашно насилие в семейството.

Казва, че в приемния кабинет в болницата е посрещната с “много голям скандал”, свързан с епикриза, която е трябвало да изпрати на болницата.

След това е отведена в така нареченото “остро” женско отделение със затворен режим. Според решението на съда това е станало без информираното ѝ съгласие и против волята ѝ, а болницата не е успяла да докаже необходимостта от тази мярка, тъй като в този момент пациентката не е проявявала агресивно или автоагресивно поведение. “[Случи се] в присъствието на майка ми. И се изплаших”, казва Петкова.

Ден по-късно е преместена в отворено отделение. Там тя казва, че не е срещала лошо отношение от страна на персонала, но и не се е чувствала в безопасност.

"Нощем пациентки пушеха, но не на отворен прозорец или в тоалетната, а в коридора. Там диваните бяха от изкуствена кожа и бяха накъсани, на места имаше дунапрен и това нещо може лесно да се запали", казва Петкова.

"Вратата се заключваше с два ключа. Ако беше станал пожар, щяхме да пострадаме всички."

Неведнъж при пожар са загивали пациенти в психиатрични заведения в България. Такъв случай имаше през 2024 г. в психиатрията във Варна. Година по-рано 25-годишен пациент почина при пожар в психиатрията в Ловеч, докато е бил заключен в изолатор. Същата година изгoря друг пациент в психиатричната болница в с. Церова кория.

Петкова казва, че една от пациентките я е заплашвала, друга я е изнудвала, а трета е вкарала мъж в женското отделение.

Според нея едно там е миришело на пот и урина, а вътре в сградата е имало птичи гнезда. "Нямаше топла вода. [Имаше само] два или три пъти в седмицата. Говорим за елементарна хигиена", казва тя. А всеки четвъртък пациентите е трябвало да участват в почистването на отделението, независимо дали искат.

В съдебното решение пише, че "безспорно се установиха и доказаха доста лошите битови условия" в отделението.

Директорът на болницата отрича да има тежки нарушения и казва, че екипът се стреми да изпълнява изискванията.

"Няма регистрирани груби нарушения при многобройните проверки, на които [болницата] е подложена", казва Трънов. "Смеем да заявим, че условията, в които е лекувана Таня Петкова, са били добри".

Той добавя, че битовите условия в болницата "изцяло зависят от възможностите, които предоставя държавният бюджет".

Психиатриите в България са силно недофинансирани, а държавата продължава да отлага нужната реформа в сектора, който отдавна не отговаря на съвременните стандарти за психиатрична грижа. Много от държавните психиатрични болници и отделения не са ремонтирани от десетилетия, а липсата на средства води до остър недостиг на кадри и ограничаване на лечението до потискане на симптомите с медикаменти.

Липсата на кадри се отразява и при лечението на Петкова. Тя казва, че е разговаряла с психолог веднъж седмично и тези разговори са минавали добре. Но тъй като има история на домашно насилие, по редица български и европейски законодателни норми в нейния случай е необходима помощ от специалисти, квалифицирани за работа с жертви на полово базирано насилие. Според съда такива не е имало.

Петкова е била лекувана предимно с медикаменти, била е рехоспитализирана няколко пъти и не е имала индивидуален план за лечение, съобразен с нейния случай, който да обхваща и лекарствата, и психосоциалните дейности.

Според съдебните експертизи Петкова е била "своевременно, надлежно и документално информирана за всичко, свързано с нейния престой" и подписите ѝ са автентични.

Но Петкова казва, че в повечето случаи не е знаела какво точно подписва. В заключенията си съдът пише, че "простото полагане на нейния подпис (...) не може и не следва да се приравнява на даване на нейно информирано съгласие" за условията на изписванията ѝ, ефектите от лекарствата, и останалите аспекти на лечението.

Какво знаем за болницата

Психиатрията в гр. Раднево, област Стара Загора, е най-голямото психиатрично заведение в България. Много от обвиненията на Петкова са практики, документирани по-рано в официален доклад за болницата.

През 2017 г., две години преди хоспитализацията ѝ, заведението е посетено от представители на европейския Комитет по предотвратяване на изтезанията (КПИ), който всяка година публикува доклади за състоянието на психиатричната грижа в България.

Докладът, публикуван през 2018 г., съдържа остри критики срещу болницата в множество области. В него има дори твърдения, че персоналът е прилагал физическо насилие над пациенти.

КПИ установява и остър недостиг на персонал - в някои отделения в определени дни една медицинска сестра и един санитар се грижат за 60-70 пациенти. Хора от мъжкото отделение, които се лекуват от зависимости, са работили като санитари и са осигурявали "група за спешно реагиране", която да помага за контрола и ограничаването на други пациенти.

В доклада е цитирано писмо на Министерството на здравеопазването, според което "практиката да се наемат пациенти като санитари като форма на трудова терапия има дълга история и е доказала своята ефективност". Имало е и случаи на връзване на пациенти, оставени без постоянен надзор.

Както в случая на Петкова, според КПИ са липсвали индивидуални писмени планове за лечение.

Според комитета също така "в контекста на принудителната хоспитализация (...) значителна част от пациентите, официално считани за доброволни, са били де факто лишени от свобода, без да се възползват от гаранциите, предвидени в съответното законодателство".

Няколко години по-късно, през 2023 г., доклад на българския омбудсман установява, че няма данни за насилие или унизително отношение към пациентите, но условията все още са тежки. Спалните помещения са пренаселени, липсва достатъчно лично пространство, а отделения с капацитет от 30 до 65 души имат средно по 3 тоалетни и душа.