Краставици или оръжия. Как военната икономика на Русия затъна в проблеми

Хранителните стоки в централния руски град Уфа са поскъпнали значително, което затруднява 63-годишната пенсионерка Вера.

„Всичко поскъпва малко по малко всеки ден“, казва тя пред татарско-башкирската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFL/RL). Добавя, че за да се справи, допълва месечната си пенсия от 25 000 рубли (323 долара) с почасова работа.

Според държавната статистическа агенция Росстат цените са се повишили с 2,1% през първите два месеца на 2026 г.

В навечерието на петата година от пълномащабната война в Украйна, Кремъл се бори с друг упорит враг у дома: високите цени и нарастващото недоволство сред руснаци.

Но въпреки наложените от Запада санкции, икономиката на Русия не се срива, както много експерти очакваха. Последните години на война дори са благодатни за много руснаци.

Правителството отделя много пари за военните и военно-промишления комплекс. Необичайно високите заплати и обезщетения за доброволци, сражаващи се в Украйна, се отразяват добре на много руски региони, особено на по-бедните. Вдовиците и оцелелите също получават големи компенсации.

Тази стратегия върши работа – поне докато потоците от пари не започват да изкривяват икономиката, повишавайки заплатите и в останалите сектори, например за работници, които сглобяват артилерийски снаряди.

Това от своя страна води до повишаване на инфлацията, която достига почти 10% през 2024 г.

Магазин за хранителни стоки, Русия

Руската централна банка повишава лихвените проценти, за да овладее инфлацията и да балансира икономиката. Въпросът е дали промяната ще бъде постепенна или шокова.

„Можем да кажем, че икономиката е в стагнация, дори в стагфлация“, казва Димитрий Белоусов, икономист и зам.-директор на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочни прогнози в Москва.

„Освен ако не настъпи невиждана финансова катастрофа, е малко вероятно икономиката да се срине“, казва Александър Коляндар, бивш банкер и икономически журналист, научен сътрудник в Центъра за европейски анализи.

„Тя ще продължи да се влошава, а възможностите за избягване на проблема ще продължат да се стесняват.“

Стагнация или стагфлация

От месеци политици и икономисти предупреждават, че успехите на военната икономика идват към своя край. Лидери в бизнеса, като Герман Греф, директор на държавната банка, която преди носеше името Сбербанк, предупреждават за стагфлация – когато бавният икономически растеж е съпътстван от висока безработица или висока инфлация.

С одобрението на Путин, директорката на централната банка Елвира Набиулина предприема мерки за ограничаване на инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти по кредитите. Данните, публикувани от Росстат през януари, показват, че усилията са дали резултат, като ръстът на цените се е забавил до 5,6% през 2025 г.

Сега Росстат прогнозира, че икономиката ще нарасне с 1,1% през 2026 г., в сравнение с 4,9% през 2024.

Правителството от друга страна вижда намаляващите приходи, които са необходими за финансирането на военните действия в Украйна. Така държавата увеличава националния данък добавена стойност (ДДС) с два процентни пункта, което оказва допълнителен натиск върху цените.

И за всичко това плаща средностатистическият руснак– като Алексей, 55-годишен работник в сферата на културата, който има къща в предградие на Уфа.

Подобно на Вера, той предпочита да остане анонимен, от съображения за сигурност. „Парите са все по- оскъден ресурс“, казва той пред RFE/RL. „Сметките са скочили до небето. Те се преизчисляват постоянно – и не в полза на потребителите. Храната също е станала много скъпа".

Руските медии обръщат внимание на скока в цените. „Краставици на цената на авокадо“, пише таблоидът „Московский комсомолец“, като използва официалните данни, според които цените на краставиците са се повишили с 43% от 1 януари, а цените на доматите – с 21%.

„Русия е изправена пред все по-сериозни икономически предизвикателства и пренебрегва почти всички цивилни сектори, докато войната в Украйна продължава“, се казва в годишния доклад за оценка на заплахите на военното разузнаване на Естония.

„В резултат на това рискът от икономическа и социална нестабилност ще се увеличи през 2026 г.”

Кризата в банковия сектор

Друг разтърсващ фактор е спадът в приходите от петрол и газ, на които Кремъл разчиташе, за да финансира войната. Новите санкции на САЩ и ЕС започват да дават резултат.

Приходите са спаднали с почти две трети – от 1,12 трилиона рубли (14,5 милиарда долара) през януари 2025 г. до 393 милиарда рубли (5,1 милиарда долара) миналия месец, по данни на руска държавна статистика.

„Това ще има силно въздействие, защото руският бюджет не се състои само от малки държавни харчове или огромните разходи за войната“, казва пред рускоезичната телевия на RFE/RL "Настоящее время" Игор Липциц, руски икономист, който живее извън страната.

Според експерти банковият сектор е в криза заради предприятията, които не могат да изплатят високите задължения по своите кредити.

„Финансовата криза, в която Русия е потънала, бързо ще доведе до огромен брой служители в публичния сектор, които няма да получават заплатите си редовно. След това това тя ще се отрази и на пенсиите“, казва Липциц.

Пенсиите – за застаряващото население на Русия – са основна опора в политиките на Кремъл. Реформите в националната пенсионна система, включително повишаването на пенсионната възраст, предизвикаха национални протести през 2018 г.

Новите данни на Росстат показват, че пенсиите са паднали под 24% от средните доходи – значително под целевия процент на правителството.