"Съединението срещу Задкулисието". Дългата мъка на свалените от власт в Източна Румелия

България отбелязва 140 години от Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Обикновено на този ден всяка година се изтъква как целият народ, всички политици и политически сили са подкрепили стореното на 6 септември 1885 г. и как са били загърбени всички разногласия и несъгласия.

Новата книга на историка Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)" припомня позабравени факти за голямото разединение, настъпило след 1885 г. До този момент Източна Румелия е автономна област, която все още е в рамките на Османската империя. Тя се управлява от директорат - т.е. директорите са били на практика министри.

Новата книга на Стефан Дечев предстои да излезе в близките дни от издателство "Жанет 45".

Публикуваме кратък откъс от нея, който разказва за съпротивата срещу Съединението на трима директори от Източна Румелия, известни с проруските си позиции:

Дългата мъка на румелийските директори

В продължение на години след Съединението, включително и в началото на XX в., бившите източнорумелийски директори и членове на тамошната Народна партия открито изразяват своята неприязън и враждебност спрямо датата 6 септември 1885 г. – от художествени произведения на депутата от Областното събрание Ивaн Вазов, през вестникарски статии, до спомени на Михаил Греков.

В годините след края на Първата световна война обаче към растящия позитивен консенсус спрямо Съединението в страната видимо се придвижват и някои среди около бившата Народна партия, както и последвалата я концентрация под формата на Обединена народнопрогресивна партия.

Ала видимо пълният консенсус около 6 септември 1885 г. все още не е постигнат. Макар гласовете им през годините прогресивно да заглъхват, все пак свалените през 1885 г. от власт в Източна Румелия Михаил Маджаров, Данаил Юруков и Стефан С. Бобчев продължават упорито да проявяват особеното си и дори негативно отношение към акта на Съединението.

И през 20-те и 30-те години на XX в., често спорейки с печелещия симпатии далеч отвъд стамболовистите автор на „Строители на съвременна България“ Симеон Радев, те продължават неотклонно да представят извършеното преди десетилетия като ненавременно „пронунциаменто“ (военен преврат - б.ред.), „авантюра“, донесло единствено бедствия и влошаване на отношенията с Русия.

Всички те продължават все още да оправдават и довелия до свалянето на княз Александър I Батенберг преврат на 9 август 1886 г., извършен от военните и подкрепен от Русия. За това могат да бъдат дадени множество примери и тук ще посочим само някои от тях.

През 20-те години Михаил Маджаров публикува книгата „Източна Румелия“. В нея той акцентира с оглед на случилото се на 6 септември 1885 г. главно върху ролята на източнорумелийската войска, която той определя като „истинската физическа сила“, осъществила Съединението. Маджаров упорито нарича акта „държавен преврат“, който бил ненавременен и донесъл единствено бедствия за българския народ и край на „първата българска република“.

Партизанското разбиране на народняци и бивши съединисти от Източна Румелия за стореното на 6 септември 1885 г. и тяхната неприязън към княз Александър I, тогавашния премиер Петко Каравелов, дейците по Съединението и като цяло към надделелите тогава, може да се види и в мемоарите на Данаил Юруков.

И след толкова години за бившия съединист и народняк отношенията с Русия са явен приоритет, дори ако залогът за това е Съединението. В този смисъл увъртанията му как той и съпартийците му били също за Съединението, ала не точно за осъщественото, не променят твърде нещата по същество.

Данаил Юруков определено се стреми чрез разказа си да създаде внушение за някаква неизбежност и оправданост на преврата от 9 август 1886 г. и отстраняването на княза от българския престол. Той дори не крие, че на 9 и 10 август 1886 г. заедно с приятелите си в Пловдив са гледали позитивно на случилото се в София.

През 1935 г. и Стефан С. Бобчев пише по случай 50-годишнината на събитието непубликувани тогава спомени за Съединението. Макар и невидели бял свят, те са определено свидетелство за нагласите и след половин век на свалените от власт със Съединението едновремешни съединисти и членове на румелийската Народна партия.

Негативното отношение на Стефан С. Бобчев към делото на 6 септември 1885 г. е повече от видимо. Според неговата гледна точка агитацията за Съединение през 1885 г. „спечели почва не в средите на населението, не в масите, а в някои недоволни, които бяха изгубили по една или друга причина своите топли места при Алек-пашовото правителство.“ Крайният извод на Бобчев, и то въпреки дистанцията на времето, е следният:

„От тези посочвания се вижда, че военните са играли най-видната и най-съществената роля при подготвяне и прогласяване на съединението (да, написано с малка буква - бележка на автора). Ясно е, че са прави онези, които наричат румелийския преврат военен и даже военно пронунциаменто (акцентирано е в оригинала - бележка на автора)“.

Давайки списъка на самите съзаклятници, чиито имена днес обикновено слушаме по време на вечерната заря-проверка, Бобчев пише:

„Почти всички лица, които се брояха в редиците на съзаклятниците, бяха или бивши чиновници, или кандидати за служба, неудовлетворени“.