Някои местни го приветстват като "историческа стъпка" към бъдещето, но в Русия гневно го осъждат като "дерусификация". Става дума за демонтирането на десетки паметници и смяната на имената на стотици улици, квартали и цели села в Киргизстан.
Това лято страната продължи с кампанията. През юни властите в южния град Ош премахнаха извисяващата се 25-метрова статуя на съветския лидер Владимир Ленин - най-високата в Централна Азия. Няколко дни по-късно друг паметник на Ленин беше свален от пиедестала си и в съседния регион Джалал Абад.
През юли улица „Ленин“ в центъра на Ош беше преименувана на името на Алъмбек Датка, виден киргизстански политик от 19-ти век. Местните власти съобщават, че статуята на Ленин, която беше основната забележителност в Ош в продължение на 50 години, ще бъде заменена от 95-метров пилон с националния флаг.
Освен това киргизстанското правителство предложи всички улици „Ленин“ в страната да бъдат преименувани и названията им да бъдат заменени с препратки към Манас - легендарен киргизки герой.
Войници преминават край паметника на Ленин в Ош през 2010 г.
Имаше предложение да се преразгледат и имената на села и други географски забележителности, които сега са кръстени на комунистическия идеолог.
Днес, повече от три десетилетия след като Киргизстан обявява независимостта си от Съветския съюз, страната все още има вероятно най-големия брой топоними и статуи от съветската епоха от всички централноазиатски страни.
Столицата Бишкек например се състои от четири района, всеки от които носи име, препращащо към комунистическата епоха: "Ленин", "Свердлов" (кръстен на съветски политик), "Биринчи Май" (1 май) и "Октябър" (октомври, в чест на Октомврийската революция).
Човек гледа към статуята на Ленин в Бишкек през 2021 г.
Какво мислят хората
Повечето киргизи подкрепят кампанията за замяна на топонимите от съветския период с киргизки такива. Но има и критици, както сред официалните лица, така и сред гражданите – особено от по-старото поколение – които се противопоставят на инициативата.
Жителят на Ош Нуржигит Ажибеков казва пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че подкрепя решението на властите да премахнат статуите и да преименуват улиците.
„Време е да оставим [съветската идеология] зад гърба си“, казва той.
„Времената се менят, хората се менят и във всяка страна се случват някои исторически промени. Трябва да продължим напред“, казва и Роза, местна учителка, която се представя само с малкото си име.
Жени вървят край статуя на Ленин в град Орловка, на 90 км от Бишкек, 11 март 2025 г.
Но друг жител на Ош, Сидик Мамитов, е сред тези, които се противопоставят на кампанията. Той казва, че вярва, че Ленин и Съветският съюз са изиграли важна роля за киргизкия народ, който „придоби официална държавност за първи път под съветско управление, с определени граници и институции“, въпреки че суверенитетът тогава остава твърдо в ръцете на Москва.
Кадър от социалните мрежи показва демонтирането на паметника на Ленин в Ош през юни 2025 г.
Какво казват властите
Общинският съвет на Ош приветства преименуването на улица „Ленин“ като „историческа стъпка“.
Кметът на града Женишбек Токторбаев по-рано тази година призова за преименуване на множество училища в Киргизстан, които все още носят имената на руски и съветски личности като космонавта Юрий Гагарин, писателя Максим Горки и болшевишките революционери Сергей Киров и Михаил Калинин, както и много други.
В Бишкек заместник-председателят на парламента Нурбек Сидигалиев призова за премахване на статуя на Ленин от Стария площад на столицата.
Но критиците казват, че Киргизстан не трябва да се опитва да заличи съветското си минало, което е част от историята на нацията. Местният политически наблюдател Амантур Манапбаев предупреждава, че националната кампания за преименуване е дълбоко „разделящ“ въпрос и „загуба на публични средства“. Лидерът на Комунистическата партия Ишак Масалиев също осъди кампанията като „голяма грешка“.
Съветски паметник, изобразяващ основателя на СССР Владимир Ленин в град Каджи Сай близо до езерото Исик-Кул, на около 290 км от Бишкек, 2 август 2024 г.
Реакциите в Русия
Призивите на киргизстанските власти за преименуване разгневиха и някои руски политици. Те осъдиха случващото се като опасна първа стъпка в „много негативен процес“, който трябва да бъде спрян „в най-ранен етап“.
В Москва руският депутат Сергей Обухов поиска руското външно министерство да предприеме мерки срещу Киргизстан за това, което той определи като „неприятелски действия“ на властите в Ош по отношение на Русия.
Част от язовирната стена на Кировскя язовир в Северозападен Киргизстан
Обухов, високопоставен член на Руската комунистическа партия, отбеляза значителното влияние, което Москва има върху Киргизстан. Русия е приела стотици хиляди работници от бедната и зависима от паричните преводи на хиляди киргизки имигранти страна.
„Русия не само приветства киргизстанските граждани, но и предоставя на децата им правото на безплатно образование“, написа Обухов в Телеграм на 15 юли. Той каза, че около 111 000 деца на киргизстански мигранти учат безплатно в руски училища.
По думите му Киргизстан повтаря „украинския сценарий: първо декомунизация, а след това дерусификация“.
Междувременно властите в Ош подчертаха, че въпросът „не трябва да се политизира“ и омаловажиха премахването на статуята на Ленин. Те заявиха, че това е част от рутинното градско планиране, „насочено към подобряване на архитектурния и естетически вид“ на района.
В изявление властите казаха, че паметникът предстои да бъде преместен в друга част на града.
Вижте също "Сто години да стои, пак нищо няма да му стане". Къде са фигурите от съветския паметник