Столичната община ще продължи спешната процедура за избор на нова обслужваща банка, въпреки че Агенцията за обществени поръчки (АОП) оспорва мотивите за това. Това стана ясно от отговор на пресцентъра на общината на въпрос от Свободна Европа.
Новината идва два дни, след като в понеделник Столичният общински съвет (СОС) единодушно упълномощи кмета Васил Терзиев да избере нова банка за парите на София.
До това се стигна, след като през юни Терзиев и екипът му поискаха да бъде сменена „Общинска банка“, която обслужва общината от 30 години. Предложението срещна отпор, дори в ПП-ДБ – коалицията, която издигна кмета.
Вижте също Парите на София са в "Общинска банка". Защо опитът тя да бъде сменена доведе до напрежение в ПП-ДБВ края на юли „Общинска банка“ сама каза, че прекратява едностранно договорите си със Столичната община. Заради това решение общината започна бърза поръчка за избор на нова банка, която да обслужва нея и разпоредителите ѝ с бюджетни средства.
Покани бяха изпратени до четирите най-големи банки в България – „Банка ДСК“, „Обединена българска банка“, „Уникредит Булбанк“ и „Юробанк България“. Срокът за подаване на оферти изтече в понеделник, а във вторник стана ясно, че и четирите банки ще участват.
Прогнозната стойност на поръчката е 2,5 млн. лева без ДДС, а периодът на изпълнение е до 5 години.
Тъй като тя е обявена за спешна, това предвижда по-кратки от обичайните срокове за избор. Според общината това се налага, защото без банка тя не може да си върши работата.
През обслужващата банка минават всички плащания на местната власт, включително заплатите, местните данъци и такси и т.н.
Но според становище, публикувано от АОП във вторник, няма причина изборът на нова банка да се провежда спешно. Въпреки че сроковете на предизвестията по два от договорите на Столичната община с „Общинска банка“ изтекоха в понеделник.
В отговор на въпрос от Свободна Европа от общината казаха, че изборът все пак ще продължи. След оценката на АОП общината на свой ред е публикувала „разширени и детайлизирани мотиви, с които потвърждава позицията си, че са налице основанията за провеждане на процедурата“.
Становището на агенцията не е задължително за изпълнение, но може да стане причина за проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Освен това може да даде силен довод за евентуално обжалване на крайното класиране от някой от загубилите кандидати, коментираха юристи.
Защо АОП не вижда спешност
Според АОП Столичната община не е спазила законовите изисквания, за да обяви спешна обществена поръчка. Агенцията посочва няколко елемента, които според нея правят „спорно“ решението:
- не става въпрос за „изключителни обстоятелства“ като кризи и бедствия или такива, които застрашават живота и здравето на хората, околната среда или националната сигурност;
- няма доказателства, че Столичната община е направила всичко възможно, за да не бъдат прекратени договорите с „Общинска банка“;
- заради периода от 5 години за изпълнение, който предвижда поръчката, може да се стигне до трайно, а не само временно решение на въпроса, а това изисква процедура, която да премине по общите правила.
АОП също така казва, че решението на общината да изпрати покана до четирима участници ще доведе до забавяне на избора.
Вижте също "Доста неубедително". Защо ПП-ДБ все има проблеми, когато управляваВъпреки това агенцията признава, че има основание да се търсят съкратени срокове заради изтичането на предизвестията на договорите, прекратени от „Общинска банка“.
Ще продължи ли спешният избор
Столичната община не е длъжна да се съобрази с отрицателното становище на АОП. Тя може да продължи със спешната процедура или да я прекрати и да обяви нова със стандартни срокове.
Свободна Европа попита пресцентъра на Терзиев какво ще направи общината. Оттам отговориха, че процедурата продължава.
Във връзка със становището на АОП „СО е публикувала становище с разширени и детайлизирани мотиви, с които потвърждава позицията си, че са налице основанията за провеждане на процедурата“, казаха от общината.
От отговора стана ясно още, че сега предстои офертите на четирите банки да бъдат оценени от комисия, в която влизат общински съветници и представители на администрацията. Ще има и преговори с банките „в кратки срокове“.
„Общинска банка“ обслужва Столичната община още от създаването си през 1996 г. Към онзи момент финансовата институция е собственост на общината и още няколко местни власти, но вече е частна.
Сагата със смяната ѝ предизвика напрежение в ПП-ДБ. Доклад по въпроса беше внесен в СОС в средата на юли, но по предложение на общинската съветничка от ПП-ДБ Благовеста Кенарова и с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и отцепници от други партии той отпадна от дневния ред.
Зам.-кметът по финанси Иван Василев тогава разкритикува Кенарова и каза, че над „Общинска банка“ тегне „сянката на [лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян] Пеевски“, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.
Общинската съветничка отговори, че е поискала отлагане, защото в доклада не е имало достатъчно аргументи за смяната на банката. В него действително липсваше подробен анализ - пишеше, че смяна банката се налага „с цел предоставяне на по-добри услуги и по-високо качество на обслужване“.
Зам.-кметът Василев, който беше основен защитник на предложението за смяна, каза, че ще напусне поста си след разрешаването на този казус. Терзиев е приел оставката му, но и двамата казват, че оттеглянето няма общо със смяната на банката.
Вижте също Въпроси и отговори: Как се разви корупционният сюжет в София, който разтресе "Продължаваме промяната"