Защо САЩ напуснаха Парижкото споразумение за климата и какво следва от това

Едни от първите действия на президента на САЩ Доналд Тръмп след встъпването му в длъжност през януари бяха няколко решения, които ще отдалечат САЩ от глобалните усилия за справяне с климатичните промени.

Най-значимото от тях е оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, заедно с обещанието, че страната ще увеличи добива на изкопаеми горива за сметка на възобновяемите източници на енергия.

„САЩ няма да саботират собствените си индустрии, докато Китай замърсява безнаказано", каза президентът. Тръмп постави цел за повече добив на петрол и газ и по-ниски цени, които да помогнат на американската индустрия.

Решението на Тръмп не отказа останалия свят от поставените общи климатични цели. Някои се опасяват, че напускането на САЩ може да окуражи и други страни да се откажат от общите усилия. Други обаче припомнят, че производството на слънчева и вятърна енергия в САЩ расте, независимо от участието в глобалното споразумение.

Какво е Парижкото споразумение

Парижкото споразумение за климата предвижда на всеки пет години държавите, които са го подписали, да определят цели за намаляване на собствените си емисии на парникови газове от изгарянето на въглища, нефт и природен газ. То има за цел да ограничи дългосрочно глобалното затопляне до най-много 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, като идеалната цел е затоплянето да е под 1,5 градуса.

Международният документ влезе в сила през 2016 г., когато президент на САЩ е демократът Барак Обама. Година по-късно, в началото на първия си мандат в Белия дом, републиканецът Тръмп оттегли страната от Парижкото споразумение, а след това през 2021 г. президентът демократ Джо Байдън отново я присъедини.

Сега, след второто си оттегляне, САЩ стават една от общо четири държави в света, които не са част от споразумението. Другите три са Иран, Либия и Йемен. Всички други близо 190 държави са го подкрепили.

Според агенциите за мониторинг на климата 2024-та е била най-топлата година в историята и за първи път е бил превишен прагът на затопляне от 1,5 градуса. Според европейската климатична служба Коперник между 2015 г. и 2024 г. глобалните температури са били с около 1,28 градуса по-високи от тези в края на 19 век.

Споразумението предвижда още по-богатите страни да помагат на по-бедните с финансиране за адаптиране към изменението на климата и преминаване към възобновяема енергия. Очаква се с времето целите да станат по-строги, пише Асошоиейтед прес, като тази година е крайният срок за изготвяне на нови 5-годишни индивидуални планове.

Защо позицията на САЩ е ключова

САЩ са втори в света по отделяне на въглеродни емисии след Китай, който ги изпревари преди няколко години. Те също така са отговорни за най-голяма част от общите емисии в света от края на XIX в. насам. Въглеродният диоксид се задържа в атмосферата в продължение на векове.

От 1950 г. досега САЩ са отделили близо 22% от въглеродния диоксид, изхвърлен в атмосферата, според данни на Глобалния въглероден проект.

Защо Вашингтон пак се оттегли

Изказванията на президента Тръмп за климатичните промени през годините не са били еднозначни и варират от "измама" до "сериозен проблем".

Сега той казва, че неговата основна цел в тази област е да засили енергийното производство и влиянието на САЩ на световния енергиен пазар. При подписването на заповедта си за оттегляне от Парижкото споразумение на 20 януари Тръмп каза, че „САЩ няма да саботират собствените си индустрии, докато Китай замърсява безнаказано".

В заповедта Тръмп казва, че подобни споразумения „не отразяват ценностите на нашата страна или приноса ни в преследването на икономически и екологични цели“ и „несправедливо обременяват [финансово] Съединените щати“.

Тръмп вече спря финансирането от страна на САЩ, обещано в рамките на преговорите на ООН за климата. Формално оттеглянето на Вашингтон от споразумението ще отнеме една година.

Какво още нареди Тръмп

Тръмп обяви „извънредна ситуация в енергетиката“ и подписа още редица решения, които ще отслабят производството на възобновяема енергия и ще увеличат добива на изкопаеми като петрол, природен газ, уран, въглища.

Правителството му спря всички федерални одобрения за вятърни инсталации, както и по-малките проекти за слънчева енергия, и замрази отпуснатите средства от 7 млрд. долара за соларни инсталации за общности с ниски доходи. Администрацията се отказа и от задължителните цели в производството на електрически автомобили, поставени преди това от Байдън.

Как реагира светът

До момента няма държави, които да последват примера на Вашингтон. Световните лидери потвърдиха готовността си да се придържат към поставените в Парижкото споразумение цели за справяне с изменението на климата.

Ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл каза, че „вратата остава отворена“ за САЩ.

„Светът е в процес на енергиен преход, който не може да бъде спрян. Само през миналата година в прехода (към чиста енергия) са инвестирани над 2 трилиона долара. И това е в сравнение с един трилион в изкопаеми горива“, каза той.

Според Стийл в момента се наблюдава „умора от кризите". „Поликризисната среда, в която се намираме през последните няколко години, изтласка климата надолу в списъка с приоритети“, но науката все пак доказва, че човешкото въздействие става все по-опасно за околната среда.

Какво следва

Основно притеснение на учени и активисти е, че решението на САЩ може да се отрази и на други държави, много от които нямат достатъчно ресурси, за да посрещнат климатичните промени.

„В световен мащаб решението на Тръмп подкопава колективната борба срещу изменението на климата (...) Най-трагичните последици обаче ще се усетят в развиващите се страни“, каза Харджет Сингх от Договора за неразпространение на изкопаемите горива.

"Тези уязвими нации и общности, които са допринесли най-малко за глобалните емисии, ще понесат основната тежест на засилващите се наводнения, покачващите се морета и осакатяващите суши.“

Някои експерти се опасяват също, че други държави, сред които и Китай, биха могли да използват изтеглянето на САЩ като претекст да намалят собствените си усилия за ограничаване на въглеродните емисии.

Организацията „We Mean Business“, подкрепена от технологичните гиганти "Амазон" и "Мета", казва пред Ройтерс, че отдалечаването на САЩ от възобновяемата енергия може да доведе до инвестиции в зелени технологии в други страни, както и да „отвори вратата за други големи икономики да привлекат повече инвестиции и таланти“.

Други трима инвеститори казват пред агенцията, че според тях преходът към зелена енергия, включително в САЩ, ще продължи независимо от политиката на президента.

Някои щати в САЩ казаха, че ще продължат самостоятелно да работят за справянето с климатичните промени. Независимо от федералната политика, по време на първия мандат на Тръмп е имало скок в производството на чиста енергия, включително и в Тексас - там през 2020 г. е имало рекордно за страната производство на слънчева и вятърна енергия.

През последните няколко години производството на възобновяема енергия в САЩ нарасна значително, като през 2024 г. вятърната и слънчевата енергия за пръв път задминаха въглищата - най-замърсяващия енергоизточник.