В нощта на 17 март украински дронове отново атакуваха нефтената инфраструктура в Краснодарска област. Този път сред целите беше нефтопреработвателният завод в Славянск на Кубан.
С това подобните нападения само от началото на месеца в района станаха най-малко пет.
Серията от удари започна в нощта на 12 март, когато дронове атакуваха нефтобазата в Тихорецк. Пожарът сред тази атака обхвана 3,8 хил. кв. метра, а само с потушаването му бяха ангажирани 250 пожарникари и 69 автомобила в операция, продължила няколко дни.
На 14 март друг дрон удари нефтопреработвателния завод в Афипски. По данни на властите там това доведе до запалването на технически съоръжения.
Ден по късно отново беше ударена нефтобазата в Тихорецк , където пожарът беше потушен само денонощия по-рано.
Вижте също Може ли цените на петрола да сринат и Русия, както някога СССРНа 16 март украинските или удариха и запалиха още един завод за гориво.
Според военния експерт Кирил Михайлов увеличаването на броя на атаките може да се обясни с няколко фактора. Той твърди, че засилването на ударите е свързано с подобряването на метеорологичните условия, но също и с разширяването на производството на дронове с голям обсег за Украйна.
„Освен това се увеличава броят на повторните удари по едни и същи обекти – с цел да се удължи времето на тяхното прекъсване“, каза Михайлов пред Кавказ реалий, служба на Радио Свободна Европа.
Военният анализатор Дейвид Шарп счита, че не си струва да се говори за принципно нова кампания от удари по нефтената инфраструктура в южната част на Русия. По думите му по-скоро става дума за развитие на вече съществуваща стратегия.
„Ако погледнем по-широко – не само към юга на страната, но и към ситуацията като цяло – се вижда, че украинската страна е активизирала ударите срещу руската нефтена индустрия. Това е стратегия, към която те прибягват отдавна“, посочва Шарп.
Повторните удари по едни и същи цели, според експерта, също са се превърнали в типична тактика. Безпилотните летателни апарати носят сравнително малки бойни части и не винаги нанасят критични повреди на инфраструктурата.
„Ако обектът остане относително цял и има възможност да се нанесе допълнителна щета, той се атакува повторно. Това е класическа практика – първо да се оцени щетата, а след това да се опита да се довърши целта“, добавя Шарп.
Друг фактор, който той посочва, е свързан с разположението на отделните складове. Обектите в Краснодарския край са разположени относително близо до територията на Украйна, което ги прави уязвими за подобни нападения. Атаките срещу такива обекти могат да имат и сериозни икономически последствия за региона.
Вижте също "Да се простреляш в крака". Как руски удар по нефтопровода "Дружба" води до конфликт в ЕСКубан е един от ключовите центрове за нефтопреработка в южната част на Русия. Тук работят няколко големи предприятия, включително нефтопреработвателните заводи в Афипски, Илски и Славянски. Тук са съсредоточени и нефтобазите и инфраструктурата, осигуряваща доставките на гориво през черноморските пристанища.
Какво е въздействието на ударите по нефтените бази в Русия
Удари по нефтопреработвателните обекти в региона са нанасяни и преди серията от март. Такива имаше и през февруари и около нова година и винаги бяха насочени или към складове за гориво, или към нефтопреработвателни бази.
Пожарите в подобни обекти се гасят с дни, а понякога и по-дълго, като нови удари се случват скоро след ликвидирането на предишните пожари. На този фон възниква въпросът за мащаба на възможните щети за енергетиката.
Атаките срещу предприятия в Краснодарска област едва ли ще окажат системно влияние върху руската нефтена промишленост, но могат да имат забележими последствия на местно ниво, смята енергийният експерт Борис Аронщайн.
„Нефтопреработвателните заводи в Афипски, Ил и Славянск са регионални предприятия. Общият им капацитет възлиза на около 16–18 милиона тона нефт годишно, докато общият капацитет в цяла Русия достига 270–275 милиона тона. Тоест става дума за около седем процента от нефтопреработката в страната, затова на федерално ниво такива атаки не могат да бъдат наречени критични“, казва Аронщайн.
Вижте също "Рових и в спестяванията за погребението". Защо поскъпнаха храните в РусияЗначението на тези заводи, според него е свързано преди всичко с местоположението им и вида на продукцията. Те се намират недалеч от експортния терминал в Новоросийск и произвеждат главно дизел и мазут, към които на международния пазар в момента се запазва високо търсене. Повреждането на такива предприятия може да създаде определени затруднения за руския износ.
Социалната значимост на тези нефтопреработвателни заводи е по-ниска, отколкото при заводите, ориентирани към производството на бензин и авиационно гориво, отбелязва експертът:
„Бензинът е социално чувствителен продукт, от който пряко зависи снабдяването на автомобилите. Същите тези предприятия основно изнасят тежко гориво, затова спирането им не оказва толкова пряко влияние върху вътрешния пазар“.
Според него сроковете за възстановяване след атаките до голяма степен зависят от това кои точно мощности са засегнати като всичко може да варира от няколко седмици до няколко месеца.
Точният мащаб на щетите е труден за определяне, тъй като подробна информация за състоянието на руските нефтопреработвателни предприятия в момента не се разкрива.
Вижте също Атаката на Украйна по Новоросийск. Какво знаем за най-големия нефтен терминал на Русия на Черно море