Управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало окончателно прие в петък в парламента отнемане на правомощията на президента да назначава ръковдителите на Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) и Държавната агенция "Технически операции" (ДАТО), която се занимава с подслушване и проследяване.
Преди седмица управляващите направиха същото и с Държавната агнция "Наципонална сигурност" (ДАНС). Така кадруването по върховете на службите за сигурност изцяло остава под контрола на изпълнителната власт. Единствено главният секретар на МВР все още се назначава с указ на президента.
Това стана, след като Румен Радев отказа да назначи за титулярен председател на ДАНС предложения от правителството на Росен Желязков Деньо Денев. В отговор управляващите инициираха въпросните законодателни промени.
Вижте също "Няма да стане". Защо номинацията на Деньо Денев за шеф на ДАНС скара правителството и президентаЗаседанието на парламента започна с изненадващо включване на извънредна точка за ДАР и ДАТО от председателката на Наталия Киселова Така гласуването мина още преди редовния парламентарен контрол на министрите. По време на дебата от опозицията остро критикуваха отнемането на поредните президентски правомощия.
Петър Петров от "Възраждане" ги определи като "извънредни" и се закани партията му да инициира събиране на подписи за сезирана на Конституционния съд по темата.
"Да имаме един политически зависим ръководител на ДАНС, един политически зависим ръководител на ДАТО, един политически зависим главен секретар на МВР, това е целта. За да може, когато говорим за корупция по високите етажи, за рекет и изнудване, тези зависими лица да могат да не прилагат специални разузнавателни средства и да скрият тежки престъпления", каза Петров.
Бившият вътрешен министър Бойко Рашков от ПП-ДБ предупреди, че по този начин се създават предпоставки за политическо ограничаване на човешките права.
Колегата му Атанас Атанасов добави, че би подписал конституционна жалба за тези промени, независимо от кого е инициирано събирането на подписи.
"Публично е известно, че не съм привърженик на президента, но това няма никакво значение. Тук говорим за институциите и необходимостта от политически неутралитет. Как ще се осигурява той, като те ще избират с обикновено мнозинство в най-политическия орган в държавата - Народното събрание? Това е юридически абсурд", каза Атанасов.
Дебатите обаче не продължиха дълга, след като управляващите си гласуваха предложение за тяхното прекратяване и преминаха към гласуване на поправката.
Вижте също "Ранният Борисов", който "почва да пречи". Какъв е ефектът от скандала с Пеевски пред парламента