"Арктически щит". Може ли съвместна мисия на НАТО да разсее напрежението около Гренландия

Може ли съвместна военна мисия на НАТО в Гренландия да разсее напрежението между Съединените щати и останалите страни от алианса за статута на острова?

Такава идея има, а името възможната бъдеща мисия е „Арктически щит“.

Въпросът беше обсъден, когато посланиците на военния алианс се срещнаха в Брюксел на 8 януари по повод изразеното от администрацията на Доналд Тръмп намерение да поеме контрола над Гренландия. Той казва, че САЩ се нуждаят от острова „заради национална сигурност“ и не изключва Вашингтон да използва военна сила, за да поеме контрола над него.

Островът е самоуправляваща се територия на Дания и по този начин е част от НАТО, както и САЩ.

През 2025 г. НАТО започна две подобни мисии в други зони – първо „Балтийски страж“, която е в отговор на многобройните подводни саботажи в Северна Европа, а след това „Източен страж“, която започна, след като руски дронове нахлуха в Полша.

И двете мисии още продължават, а страните от НАТО ги смятат за успешни, казаха пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) представители на алианса, които говориха при условие имената им да не се публикуват.

Може ли подобна мисия да се проведе и в Гренландия?

Белгийският министър на отбраната Тео Франкен публично подкрепи идеята. Лондон и Берлин също я приемат все повече. На срещата в Брюксел всички се съгласиха, че НАТО трябва да засили присъствието си в Арктическия регион.

„Канада от години настоява за необходимостта да се засили присъствието в Далечния Север, така че във Вашингтон не са първите, които повдигат този въпрос“, каза пред RFE/RL европейски дипломат, пожелал анонимност.

Седем от осемте арктически държави са членки на НАТО. Единственото изключение е Русия. И макар водите около Гренландия да не гъмжат от руски и китайски кораби в момента, това може да се промени с топенето на арктическия лед и отварянето на нови морски пътища.

Върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа Алексъс Гринкевич каза преди дни на военна конференция в Швеция, че руските и китайските кораби „не изучават тюлените и полярните мечки“, а „се опитват да разберат как могат да противодействат на способностите на НАТО на и под водата“.

„Това е нещо, което може да се развие много бързо, и ние трябва да сме наясно с това и да сме подготвени“, каза още той.

По думите му обаче в момента е рано да се говори за мисия на НАТО в региона.

По-рано тази седмица германският министър на отбраната Борис Писториус също каза, че подобно начинание е все още далеч в бъдещето.

Въпреки това генералният секретар на НАТО Марк Рюте обсъжда с Вашингтон как алиансът може да засили присъствието си в Арктика.

Как може да изглежда „Арктически страж“

Европейски дипломати казаха пред RFE/RL, че евентуално провеждане на мисия „Арктически страж“ би могло да обезсили аргумента, че САЩ се нуждаят от Гренландия.

„В много отношения тук става въпрос и за разпределение на тежестта”, каза един от дипломатите. И добави, че възможен сценарий може да включва европейските членки на НАТО да се занимават с въздушното и морското наблюдение, докато САЩ увеличават присъствието си на войски в Гренландия.

В момента САЩ имат на острова около 200 офицери, които се грижат за ранното предупреждение за балистични ракети и космическото наблюдение. По време на Студената война обаче в Гренландия има до 10 000 войници, разпределени в 17 бази.

Това се основава на споразумение от 1951 г. между Копенхаген и Вашингтон, което позволява на САЩ да разполагат на острова военни активи, включително бази, докато съществува НАТО. Този договор остава в сила и не поставя ограничения на военното присъствие на САЩ, въпреки че Дания ще трябва да даде съгласието си.

Европейските страни от своя страна биха могли да поемат охраната на въздушното и морското пространство, включително в обширната зона между Гренландия и Ирландия и Обединеното кралство. Тази зона може да е вход за актьори като Москва и Пекин, които могат да я използват като отправна точка за всичко – от подводни саботажи до завземане на потенциална територия, каза пред RFE/RL източник, запознат с военното планиране.

Страните, които вероятно ще участват в такава мисия, са Обединеното кралство и Франция, а също и Дания, Италия, Норвегия, Нидерландия и Испания, които разполагат с военноморски ресурси.

Това, разбира се, ще изисква кораби, по-специално крайцери и фрегати, но също и подводници и ледоразбивачи. Общо алиансът разполага само с около 40 от последните, по-малко от Русия, въпреки че има натиск да се произвеждат повече.

Очаква се шефовете на отбраната на алианса да обсъдят въпроса по-подробно, когато се срещнат в Брюксел следващата седмица, а след това ще бъде повдигнат отново, когато министрите на отбраната на НАТО се съберат на 12 февруари.

Осъществима ли е такава мисия

В алианса съществува колебание дали операция „Арктически страж” е осъществима. Има много практически пречки. Например, за да се покрие такава обширна територия, ще са необходими стотици кораби.

Освен скандинавските страни и Канада има малко страни с опит в операции в суровите арктически условия.

Това беше посочено като причина за провеждащото се в момента учение „Арктическа издръжливост“ в и около Гренландия, ръководено от Дания. В него участват малък брой военни от Канада, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия и други страни.

Макар че не всички страни от НАТО трябва да участват в операция „Арктически страж“, всички трябва да са съгласни, за да има такава мисия.

Основният въпрос е ще се съгласят ли САЩ.

„Фундаменталните различия“ между Вашингтон и Копенхаген по въпроса за Гренландия остават, стана ясно от думи на датския външен министър Ларс Льоке Расмусен след среща между него и външните министри на Гренландия и САЩ по-рано тази седмица.

Той каза също, че ще бъде създадена работна група на високо равнище с участието на американски и датски представители, която ще обсъди въпроса през следващите седмици. В Брюксел това се разглежда като знак, че може да бъде постигнато съгласие, което да удовлетвори всички и да разшири ролята на НАТО в Арктика.