Връзки за достъпност

Извънредни новини

Намордник за медиите?


Парламентът окончателно прие законови промени по линия на т.нар. GDPR, но според юристи българският вариант на европейския регламент създава предпоставки за цензура

Парламентът окончателно прие в сряда промените в Закона за защита на личните данни, отразяващи изискванията на европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR), определяни от юристи като предпоставка за налагане на цензура над медиите.

Поправките въвеждат 10 критерия, които журналистите трябва да спазват, за да не попаднат под ударите на новия закон. Той предвижда налагане на глоби, ако Комисията за защита на личните данни прецени, че в даден случай свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание.

Глобите за медии, блогове и други субекти, боравещи със словото, са до 5000 лв. за първо нарушение и двойно при рецидив. Когато става дума за фирма, оперираща с лични данни, санкцията е до 4% от оборота ѝ или до 20 000 млн. евро.

Новоприетите критерии дават право на Комисията за защита на личните данни да преценява във всеки отделен случай дали журналистите не са нарушили правата на засегнатите от техните материали. Според адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) обаче така се създава възможност за държавата да сложи „намордник“ на свободата на словото.

Александър Кашъмов коментира новия Закон за защита на личните данни
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:44 0:00

Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов не е съгласен с опасенията, че въвеждането на конкретни критерии може да се използва за цензура.

„В последните дни се появиха искания за тяхното отпадане с твърдения за цензура. Моето лично мнение е, че правилата не само не са цензура, но създават по-голяма правна сигурност за медиите. Тяхното отпадане би довело до обратния ефект, тъй като би създало възможност за субективизъм при разглеждането на жалби с твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни за жиурналистически цели“, коментира Караджов в интервю за в. „24 часа“.

Като допълнителна гаранция срещу евентуална форма на натиск от държавата над медиите той посочва и предвидения в закона двуинстанционен контрол над решенията на комисията.

Александър Кашъмов за медиите като "куче пазач" на демокрацията
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:05 0:00

​Наред с въпроса дали Комисията за защита на личните данни ще може адекватно да тълкува обществената значимост на случаите, за които бъде сезирана, стои и опасението, че новият закон може да повлияе негативно на журналистите – те да започнат да се самоцензурират.

Според специалиста по медийно право от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) Симона Велева заплахата от глоби може да изиграе точно такава роля.

Симона Велева от АЕЖ за опасността от медийна автоцензура заради GDPR
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:13 0:00

​По силата на европейския регламент жалба за нарушение с лични данни може да се подава до шест месеца от момента, в който потърпевшият е узнал за него, но не по-късно от две години от извършването му. Комисията за защита на личните данни няма да събира такси за разглеждането на такива жалби.

Българските депутати обаче предвидиха в новия закон по-дълъг срок за сезиране на комисията за нарушения, когато нарушението е отпреди влизането в сила новоприетите промени – до една година от узнаването за нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Комисията ще има три месеца, за да информира подателя за напредъка или резултата от разглеждането на жалбата му, а когато тя е „очевидно неоснователна или прекомерна“, да я остави без разглеждане. Въпросните законови поправки бяха гласувани на второ четене без нито едно изказване в пленарната зала на парламента.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG