Връзки за достъпност

Извънредни новини

Из тайния дневник на Корнелия Нинова (28 януари 2019 г., София)


Корнелия Нинова

Мило Дневниче,

Отдавна не съм ти споделяла нищо, обаче много задачи ме налегнаха. Освен това то лесно ли е – хем да викаш, че си опозиция, хем да правиш всичко възможно да не си. Не е живот това моето, казвам ти... То кози ли не прегръщах, речи пламенни ли не държах, на пенсионери ли не обещавах да плащам сметките – само и само близо до народа да седя, и да не преча много на Бойко. Щото с него като се разбирахме, той ми каза: ако искаш председател на парламента вземай, ако искаш не вземай; ако щеш всеки ден вот на недоверие вкарвай, ако искаш по пет пресконференции на ден давай, само не барай съдебната система и прави кворума в парламента, че ако не сме ние на пангара – вие ще сте. И то какво ми останаха – кози и пенсионери... Ама нищо, ангажиментите са си ангажименти.

Но добре че е Елена – сега преди изборите тамън ми идва това обвинение, нейното. Даже Киро пратих по телевизията да говори против корупцията, ти представяш ли си майтап. И после „всички сме Елена Йончева“. Ама това аз, Добрев, Овчаров, Гергов... Всички до един сме Елена, спор няма. То верно, че като тръгна да пита и да се вре – там в договорите за строителството на магистралите, аз им викам на мойте тихичко, та само четирима депутати подписаха искането за проверка в началото, ама сега кой ли ти помни. И за къщата в Барселона като се разшава пак само тя си остана. Ама сега виж как хубаво ми се върза с речта на Конгреса. Той Борисов няма да ми се сърди много, надявам се. В кампания е вече, позволено е, а и миналата седмица нали вика, че сме били провалени политици – значи може. Па и да не може - те ми лепнаха прякора „Госпожа Лъжа“, не че не е вярно, де, но не е добре да се говори така пред хората.

Отплеснах се обаче. С Елена много добре се получи, ти казвах. Ние досега все като стане дума за съд, прокуратура и т.н. се спотайваме. Ето, помогнахме им на ГЕРБ с избора на ВСС; помогнахме и за бюрото за контрол на СРС; мълчахме си по ЦУМ-гейт, само ползвах случая да разкарам Гергов, но срещу Цацаров нищо не казахме. Иначе и по Яневагейт си затраяхме. Обаче сега е моментът - ще станем борци срещу репресията. Даже още по-добре звучи: Активни борци срещу репресията, така и пенсионерките ще увлечем. (Жалко че козите не могат да гласуват, иначе и там вече имам позиции!)

Да, добре се получи. Добре, че е Елена. Сега ще им пусна на журналистите и мухата, че заради нея слагаме (ако изобщо го турим) Сергей назад в листата за ЕП и то направо си заспа стратегията. Той няма да се оплаква много, че не е възпитано, аз ще съм съвсем непричом в тая работа, а Елена ще вика, че е репресирана. А пък те нека си я репресират ако искат, на мен няма да посегнат, щото кой после ще им прави мнозинството да им гласува...

Така и патриотичния електорат ще обхвана. Ще им кажем, че Сергей е откъм джендърите, а ние воюваме с тях. Даже като си писах речта гледах няколко пъти да ги спомена, та хем нищо не казвам, хем звучи войнствено. Аз затова и за Истанбулската конвенция поговорих – никой нищо не разбира, ама звучи като да браним рода български...

Разбира се, много фино ми се получи и с пакта за мигрантите. Никой не го е чел (включително и аз), ама като кажем, че бие по суверенитета на държавата, и изглеждам героиня. С гола гръд спирам бежанците.

Хубаво се получи с речта. Мисля, че хем успях да обясня колко е кофти Европа, хем да ги мотивирам да гласуват на европейските избори. Само една грешка допуснах: казах „Гледайте Германия – мислете за България“ и започнах да обяснявам как леви и десни са се прегърнали и колко зле е това, защотото е довело до възход на националистите. Първо – то ние съвсем националистически идеи изповядваме и второ, ако наистина направят сравнение между Германия и България – жална ни майка. Ама като се усетих какво казах, веднага за руските санцкии заговорих и те се успаха.

Обаче успехът ни с такава кампания е гарантиран: идват мигрантите, ние ги спираме; идват джендърите – и тях ги спираме. В тоя ред на мисли – след речта ми звъннаха приятели и викат: Абе, що говориш глупости къде са тия мигранти и джендъри? Е, хубаво – ама ако кажа, че дори и такива няма тук, то ми останаха само козите, а тя чумата мина – няма с какво да плаша. Малко като поговоря против Макрон, малко като кажа за рода български, малко като вкарам за „традиционното семейство и българския род“ (това много добре ми се получи – съвсем на християндемокрация го ударих, ама много им разбират главите какво е това). После малко Русия – да умилим електората и то готово.

Накрая и за демокрацията се изказах. Викам си – сега ще им припомня колко много ни е отнела, ама после се сетих, че няма как да ги накарам да гласуват ако не им припомня, че всичко е в техни ръце. Така че – преди избори за демокрацията само хубаво. След избори пак тя ще е виновна...

И наистина, пак да кажа – добре че беше тая Елена, че иначе на Конгреса и оставката можеха да ми поискат. А сега – всички сме Елена.

Хайде, приключвам, че като казах за Йончева и се сетих, че ми звъня нашия човек в АПИ Дончо Атанасов и трябва сега да свършим някои неща с него. Иначе вика „спрете с тия магистрали, че ако вземем да се върнем на власт откъде ще захлебваме и ние“. Ама го успокоих, де – ще я пратим Елена в европарламента, ние ще се разберем с Цацаров и Борисов и всичко ще е шес‘. Какво толкова се е разтревожил, не разбирам...

"Мило дневниче" е авторска сатирична рубрика на Полина Паунова.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG