Връзки за достъпност

Извънредни новини

Враговете на народа - преди надеждата и след това


Враговете на народа - преди надеждата и след това
please wait
Embed

No media source currently available

0:00 0:01:08 0:00

Диана Станчовска изпитва ужас от хора в униформи и въпреки че са минали повече от 50 години от първия й сблъсък с комунистическия режим, спомените от онези дни все още са ярки. "Идваше човек с униформа и ние вече знаехме, че трябва бързо да приготвим багажа си, да го съберем в една каруца и да се преместим", разказва Диана в апартамента си в столицата. Нарича мястото свой дом, но идеята, че може изобщо да има такъв, била непостижим лукс във времето, когато семейството й многократно е било изселвано, носейки навсякъде със себе си клеймото "враг на народа". Черно-бялата снимка на баща й, лулата му и "Престъпление и наказание" на Достоевски върху рафта в библиотеката са най-здравият мост към миналото.

Пилот на царя

Добри Станчовски е работил като летец. Бил е един от пилотите на борда на самолета, който връща в София цар Борис III след срещата му с Хитлер. Говорил е шест езика. И до днес дъщеря му не е разбрала конкретната причина за задържането му от Държавна сигурност през 1946 година:"Майка ми дори не е знаела къде е. Минало е доста време преди да разбере, че е закаран в подземията на "Московска" 5. Шест месеца е бил там и когато тя го открива, той е пълзял, защото през всичките тези 6 месеца са го пребивали, биели са го с пръчки по краката. На баща ми краката са били огромни, не е можел да стъпва на тях и е пълзял, лазел е по земята." Прекарал е следващите две години в лагер "Куциян". Съпругата му е трябвало да се подписва в милицията всяка сутрин. Останало без софийско жителство, семейството му се мести от село в село. Диана Станчовска си спомня, че при едно от преместванията, заедно със сестра си и майка си, били закарани в колиба в гората. Използвали кал, за да замажат дупките между прътите, от които били направени стените на бараката. "Ние бяхме прокажени - в пълния смисъл на думата. Хора, които ни познаваха, минаваха на другия тротоар"

Островът на враговете

Въпреки мъченията и тормоза, летецът никога не се съгласява да сътрудничи на Държавна сигурност. Бързо става известен сред останалите задържани със силния си дух и непримиримост, които му дават сили да направи опит за бягство. Пътят към бленуваната свобода обаче отново го отвежда към несвободата. Малко преди сръбската граница е заловен и върнат в "Куциян". Наказанието за това престъпление е било двуседмичен престой в карцер и бой. През 1949 година малкият, безлюден и спокоен остров Персин се превръща в най-големия лагер за противници на режима. С откриването си "Белене" събира на едно място повече от хиляда селяни, полицаи, офицери, банкери, духовници - всички обявени за "врагове на народа". Общо четири години от живота на Добри Станчовски минават на това място. Излиза за няколко месеца заради влошеното си здравословно състояние. "Тежал е под 40 килограма и не е можел да се движи от глад и от бой. Обадили са се на майка ми към края на 1950 година да си го прибере. Била е толкова потресена, че се е вглеждала в някои черти, за да познае, че е той. До такава степен не е приличал на себе си", разказва дъщеря му. След като се възстановява, събитията отново се повтарят с невъобразима точност: "идват, не казват нищо, качват го на камионетка и го връщат в лагера."

Никога повече на самолет

През всички години, прекарани между надеждата и телените огради, между ограничаващата реалност и желанието за свобода, Станчовски всеки път впервал поглед над телените огради при звука на самолетен

Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт.
Виктор Франкъл

двигател или машина, минаваща наблизо, разказват хора, които споделяли съдбата му по онова време. След като излиза от лагера, семейството му започва да води нормален живот според представите за 50-те години - домът е на различни места, библиотекарката и приятелите са и доносници, а двете дъщери нямат право да участват в официални събития в училище. Станчовски никога вече не се качва на самолет. "От пилот в небето - копач в мините под земята", споделя дъщеря му Диана, докато връща лулата и черно-бялата снимка на мястото им. "Баща ми се самоуби, така завърши тази история. Той просто е събрал сили да ни отгледа, да можем да учим. И когато това приключи, той се​самоуби, хвърли се под влака." Когато се връща назад към миналото и разказите на баща си и майка си, Диана ясно помни още две неща - непознатият, който всяка сутрин оставял храна, омотана в одеяло пред входната врата, и денят, в който попитала баща си какво би направил, ако срещне на улицата своите мъчители: "Само ще си обърна главата на другата страна."

Facebook форум

XS
SM
MD
LG